Има ли спасение за теснолинейката

Няма как да не сте чували за теснолинейката, която свързва Септември с Добринище по един от най-живописните маршрути в България. Ако има нещо по-известно от нея, то това е историята за постоянната борба за нейното оцеляване, която отново е на дневен ред. Кристиян Юлзари от русенската Английска езикова гимназия „Гео Милев“ разказва повече за sCOOL Media.

През последните седмици единствената останала теснолинейка у нас, свързваща градовете Септември и Добринище, не функционира пълноценно. Редовно по живописната линия има отменени влакове, които се заменят с автобуси, но те трудно обслужват селата високо в планината, с което хората, живеещи там, остават откъснати от света.

 

По този повод, sCOOL Media потърси ръководството на БДЖ за коментар. В писмено становище оттам отговориха, че моментните затруднения в обслужването на влаковете по трасето в последно време са предизвикани от възникнали аварийни необходимости за ремонти по локомотивите. “През изминалия месец юли и през първата половина на август, освен планираните и извършени пет ремонтно-технически дейности, извънредно се е наложило да се извършат още тринайсет ремонта по необходимост”, казват от ръководството на железниците. 

 

“Тяговият подвижен състав, който в момента обслужва теснолинейката, е морално остарял, произведен през 1965 г. и 1988 г., и резервните части за него са изключително дефицитни, което затруднява процеса по поддръжката му”, заключват от БДЖ.

 

В случай, на отменен влак пред националния железопътен превозвач има два варианта – да наемат автобус, който да обслужи пътниците или те да бъдат пренасочени към следващия влак (ако има такъв).  Автобуси се осигуряват, но с една малка подробност – те се движат само до местата, до които има асфалтов път. Там, където такъв няма, хората остават откъснати от света и не могат да стигнат до работните си места в по-големите градове или да посетят лекар при нужда. 

А такива села високо в планината Рила не липсват. По трасето на теснолинейката това са селата, около гара Цветино (Абланица, Цветино, Магерово и Александрова). До гара Цветино, например, няма асфалт, а само десет километра черен път. Автобусните компании отказват да обслужват тази отсечка. 

 

Кристиан Ваклинов е познат на повечето, като „човекът спасил теснолинейката“. Родом от Пазарджик и вече завършил във финансово-счетоводният факултет на УНСС, той умело пази и развива теснолинейката. sCOOL Media се обърна към него, за да разбере какво мисли той за поредната криза с теснолинейката

 

„Много хора остават разочаровани, когато отидат на гарата и 20 минути преди влака касиерката им казва, че няма да има такъв. Железницата е единствената връзка към света за някои населени места, високо в планината. Там животът е много труден и беден, хората са като забравени от времето, но са духовити, чисти и много гостоприемни. Има възрастни хора, които цял ден са продавали мляко, за да се издържат и чакат последния влак за деня на някоя от двете гари във Велинград, когато разбират, че влак няма да има и те се озовават на 20 километра от домовете си посред нощ без никакъв вариант за  транспорт. За жалост няма никаква алтернатива за придвижване, на която хората могат да се доверят, затова трябва да се направи всичко възможно да няма подобни кризи на локомотиви. От гледна точна на туристическия поток, това лято вече е загубено, но е хубаво да се мобилизират нещата, за да може догодина теснолинейката да се радва отново на голям интерес, защото лесно е да загубиш някого, но е много трудно да го накараш да се върне отново някъде.“, споделя той.

 

За проблема с липсата на локомотиви се знае отдавна. В интервю за Нова ТВ от началото на август, Ангел Даскалов, служител на БДЖ Пътнически превози уверява, че ремонтът ще е готов още няколко дни след излъчването на репортажа, но това така и не се случва до края на месеца. Защо ремонтните дейности продължават да се бавят от БДЖ отговарят, че освен ремонтът на петте локомотива се е наложило да се направят още 13 ремонтно-технически дейности, неясно на какво. Но уверението е че до края на месеца нужните за ремонта части, които се произвеждат от румънска фирма ще бъдат доставени и теснолинейката ще поднови нормално своята работа.

 

Блиц интервю с Кристиан Ваклинов:

Ти си от Пазарджик, но в детството си пътувал често с малкото влакче. Какви са спомените ти за теснолинейката от онова време?

 

Спомените ми, свързани с теснолинейката от онова време са много. През 1999 година започнах да ходя на гости при баба и дядо и макар че пътувахме с лек автомобил, тръгвахме в такъв час, че да мога да видя влака някъде по трасето му. В същия период баща ми ме водеше на гарата в Пазарджик, за да гледам влакчетата. Ще помня тези моменти цял живот, въпреки че теснолинейка дотам вече няма. Покрай всички тези срещи влакчето остана, като един от най-ярките ми спомени от детството. И така до днес, когато във всяко свободно време се махам от София, за да се повозя на теснолинейката.

 

Много хора определят пътуването по линията от Септември до Добринище като „пътуване назад във времето“. Какво прави теснолинейката толкова уникална?

Да, линията е уникална сама по себе си. Минаваща през 3 планини, 1 низина, над множество реки и поточета, между високи и стръмни скали, тя е единствена по рода си. Това не е обикновен влак, защото неговото междурелсие е почти двойно по-малко в сравнение с това на обикновенните влакове. Чувството да можеш да излезеш на мостчето между вагоните и да дишаш чист планински въздух или да минаваш през някаква река или пропаст, а ти да стоиш над нея е невероятно и неповторимо, защото с напредването на производството на нови вагони прозорците не могат да се отварят, още повече пък да стоиш на открито между вагоните. Всички посетили трасето остават възхитени от забележителностите му и съм сигурен, че ако държавата развие многото малки, но много красиви атракции, които имаме на нашата територия можем да се превърнем в българската Швейцария.

 

Ти стана известен след като през 2012, с помощта на поредица от писма до тогавашната управа успява да се възстанови един от вечерните влакове по линията. Тогава създаде сдружението „За теснолинейката“, което има за цел да развие и опази единствената останала теснопътна линия у нас. Разкажи ни за работата ти в сдружението от първо лице?

 

Създадох сдружението след като д-р Стефка Денева ме посъветва да предприема по-сериозна стъпка към популяризирането на влакът от Септември до Добринище, което е и основната цел на сдружението. Аз съм основател и председател, но освен мен има още около 50 човека – доброволци, които помагат за разпространението на информация за теснолинейката. Заедно превърнахме изоставената гара Цепина в музей, пълен с повече от 300 предмета, свързани с единственият останал теснопътен влак у нас. Правим събития, като събора край гара Аврамово, който тази година беше на 10 и 11 август, и заради който стотици хора напуснаха големите градове, за да пътуват с теснолинейката. Нещата, които правим са напълно безвъзмездни и се радвам, че през всички тези години БДЖ подкрепя и осъществява нашите идеи, като например възстановяването на автентичните имена на влаковете, романтичният и пълен с  история – влак „Родопи“, който пътува с килимчета и бюфет-вагон и много други.

Именно благодарение на съвместната работа между БДЖ и сдружението за пръв път ще се осъществи пътуване с теснолинеен парен локомотив по случай 6 септември. Билетите за събитието бяха изкупени за броени дни, което показва големия интерес от страна на туристи към влака. От БДЖ поясняват, че правят всичко възможно в посока развитието  и популяризирането на трасето и че се обмисля закупуването на нов подвижен състав. Да се надяваме, че отменените влакове ще намалеят драстично, за разлика от подобни положителни инициативи, които карат стотици да използват теснолинейката, защото тя е от изключителна важност за хората, промишлеността и развитието на регионите от горнотракийската низина, през Рила и Родопи до Пирин.