Приказка за края на света

Поредното силно представяне на ОУ „Васил Априлов“ от град Исперих в конкурса ни за есе по повод края на света идва от Стефани Драганова, която е от 6 клас с ръководител Радка Атанасова. Специалното на нейния материал бе това, че той обръща внимание на екологичните фактори, които един ден (през 3333 година, според Стефани) могат да доведат до своеобразен край на света – и завършва с обнадеждаващата мисъл, че бъдещето все още може да бъде променено, и то от нас самите.

 

 

Голям екран в центъра на града. Журналист говори на събралите се хора:

 

– Ето я и най-важната новина за днес, тя не е просто важна, а от нея зависят животите ни. Ние си знаехме, но се залъгвахме, че светът не може да свърши. Е, това се случва. Краят на света идва днес – в първия ден на 3333 година. Парадоксът е, че ще загинем, погребани в собствената си мръсотия. Земята ни е заразена от натрупаните отровни вещества и ядрени отпадъци и, по данни на специалистите, днес тя ще се самовзриви и всичко ще стане на пепел.

 

Краят на света няма да е страшен, няма да изпитаме физическа болка. Но ще ни болят душите заради това, че сме разрушили този рай. Трябва обаче да го приемем, защото всичко е по наша вина. Преди да изпаднете в паника и ужас, помислете и си спомнете за всички наши грешки. От началото до сега. Спомнете си и хубавите, и лошите неща. И нека направим равносметка.

 

Спомнете си за всички удоволствия, с които разрушавахме нашата Земя. Как изчерпахме всички ресурси, като ги приемахме за даденост. Организирахме кампании, чистихме, засаждахме дръвчета, но лошите хора продължаваха да унищожават природата и така се стигна до фаталния край.

 

Ние съсипахме природата, почвата, изсякохме дървета, за да се отопляваме и след това замърсявахме въздуха, точехме водите и си изхвърляхме боклуците, карахме скъпи автомобили, бяхме консуматори. Мислехме си, че всичко е в изобилие и ни е дадено за наше удоволствие, и че не трябва да се грижим за нашия дом. Възхищавахме се на природната красота и в същото време замърсявахме водите, застроявахме плажовете, убивахме животните. Ако бяхме по-добри и се отнасяхме по-отговорно, нямаше да е така. Може би ще намерим нов дом, по-богат и красив, но дано не погубим и него.

 

Краят на света не е край, а просто едно ново начало, начин да започнем начисто, да имаме нов живот. Той идва, за да ни даде урок, за да ни попита: „Защо бяхте токова лоши и унищожихте земния рай?”

 

Може би никой няма да може да отговори на този въпрос и нищо няма да се промени, докато не променим навиците си. Така, както се отнасяме към себе си, трябва да се отнасяме към Земята, нова или стара.

 

Това беше нашият живот на тази планета. Днес всичко свършва.

 

– Какво стана? – питат се хората. Никой не може да отговори.

 

Те са на същото място, но небето не е същото, слушат и гледат кадри. Виждат историята на света. Най-напред няма нищо, появяват се първите хора, после откриват континентите, трудят се, строят кули, постигат големи научни открития, правят грешки и пак продължават напред. Всичко е наред, но постепенно започват да замърсяват Земята и малко по малко тя започва да потъмнява, отслабва и страшно погрознява,стене от болка. Хората поглеждат към небето, никой не говори, само се споглеждат. Всички осъзнават какви грешки са направили, колко безотговорни са били.

 

– Видяхте ли? Не е страшно, не боли, но в същото време те изяжда отвътре, душата ти гори. Целият си потен, но ти си го заслужил, това е твоето наказание, това е краят на света – да започнеш всичко отначало и изградиш това, което си мислил, че ти се полага и не си го пазил. Ето, от това сега не можеш да се откажеш, единствено можеш да се надяваш, че децата ти няма да направят твоите грешки.

 

Журналистът се събужда. И си мисли: „Това съм аз, сънувал съм! И съм жив! А тези хора? Това сме всички ние, жителите на красивата планета Земя. А този сън? Може би този сън е прозрение, може би е предупреждение към човечеството. Това значи да вземем съдбата си в свои ръце. Нека видим какво решение ще вземем и дано не правим същите грешки и не унищожаваме труда на предците си!”

 

Още на другия ден репортерът се появи на екрана, разказа своя сън пред милионите зрители и призова: „Нека заедно да спасим света!”

 

Предаването свърши.

 

Изгасих телевизора, легнах си и се замислих дали това е истина, дали това може да стане. Прочетеното от този репортер може да ни вдъхнови. Днес аз ще направя нещо добро, утре – ти. И така доброто ще тръгне като игра на „ предай нататък”. От ден на ден Замята ще става по-добро място . „Това не е краят!” – казах си аз. „ Всичко ще се промени. Ние ще го променим с делата си.”

 

Снимка: pixabay.com