Един медицински хеликоптер и четири стари “Кугър”- а. Има ли бъдеще въздушната спешна помощ в България?

Проблемът с липсващата хеликоптерна медицинска помощ у нас се повдига кампанийно само когато се случи тежък инцидент. Няколко дни по-късно страстите утихват и всичко продължава по старому без конкретни обещания и ангажимент за действия от страна на управляващите. Така България продължава да бъде единствената държава в целия Европейски съюз, която няма изградена на територията си система за въздушна спешна помощ HEMS (Helicopter Emergency Medical Services – бел.ред.).

 

В първите дни на 2021 г. този проблем за пореден път напомни за себе си, когато в Стара планина в интервал от няколко часа се случиха три инцидента с пострадали туристи. Равносметката е седем ранени и един загинал. Според директора на Планинската спасителна служба Емил Нешев, ако страната ни разполагаше с медицински хеликоптер, операцията по спасяване на пострадалите в Стара планина би завършила за час и половина, а не за единайсет, както се случи в действителност.

 

В отговор на бурните обществени реакции по темата, здравният министър Костадин Ангелов представи на премиера Бойко Борисов „пътна карта“ за евакуация по въздух. Тя предвижда да се закупи един специализиран медицински хеликоптер и да се осигури национално финансиране за преоборудването на четири от военните вертолети „Кугър“ за медицински нужди. 

 

“Кугър’’-и вместо медицински хеликоптери

 

Идеята няколко „Кугър“-a да бъдат преоборудвани за медицински цели въобще не е нова, напротив, още през 2018 г. на заседание на Министерски съвет премиерът Бойко Борисов разпореди да бъде разгледана възможността няколко военни хеликоптери да бъдат ремонтирани и използвани за спасяване на пострадали и за гасене на пожари. „Има техника, не е нужно да се купуват нови хеликоптери“, заяви през 2018 г. Борисов, но думите му като че ли останаха да витаят в пространството.

 

Сега ръкавицата отново е хвърлена, но преди да започнат конкретни действия, правителството очаква да научи колко ще струва модифицирането на четирите хеликоптера, които не летят от няколко години насам заради липса на средства за поддръжка. Междувременно експерти се обявиха против идеята, тъй като военните машините не биха могли да изпълняват пълноценно ролята на въздушна линейка.

 

В предаването „Лице в лице“ по bTV инж. Мариан Боновски коментира, че няма нито един аргумент в подкрепа на тезата, че хеликоптер „Кугър“ може да изпълнява задачи по HEMS. Боновски посочи още, че максималното тегло на един медицински хеликоптер по стандарт е 3,5 тона. За съпоставка транспортните хеликоптери, които военното министерство има готовност да предостави на здравните власти, тежат девет тона, което според експертът и член на HEMS прави невъзможно кацането на този тип машини върху покривите на лечебните заведения. „Ако „Кугър“-ът кацне върху Пирогов, може да падне на ниво -2“, допълни Боновски.

 

Медицинските хеликоптери от своя страна са малки и леки, което, освен, че им позволява да помагат при инциденти на труднодостъпни места, им дава възможност да кацат директно върху покрива на лечебните заведения, каквато е и практиката в повечето страни със системи за HEMS.

 

Според информация на специализираното списание АЕРО.Бг, цената за летателен час на хеликоптер „Кугър“ е 10 хил. лева, което излиза в пъти по-скъпо спрямо тази на специализиран медицински хеликоптер, при който един час във въздуха струва около 2 хил. лева.

 

Първо два, после един специализиран хеликоптер

 

Процедурата за закупуване на специализиран медицински хеликоптер вече е в ход. Преди това обаче тя претърпя няколко метаморфози, като до последно не беше ясно колко точно машини ще бъдат закупени. 

 

През пролетта на 2020 г. правителството обяви, че е стартирана процедура за закупуване на два броя хеликоптери с осигурено европейско финансиране от 20 млн. лева. Впоследствие се оказа, че тези пари трудно биха стигнали за два напълно оборудвани вертолета и в края на ноември от Министерството на здравеопазването промениха бройката на „минимум 1 бр. медицински хеликоптер“. Срокът за неговата доставка е 36 месеца.

 

Ако всички обещания на правителството дотук се сбъднат, в следващите няколко години България ще трябва да изгради система за спешна помощ по въздух с един медицински хеликоптер и четири стари военно-транспортни вертолета.

 

Система с един хеликоптер?

 

Ако ходът на събитията от 2018 г. се повтори отново и преобразуването на хеликоптерите “Кугър“ остане като прах в очите на обществото, България ще трябва да изгради система само с един хеликоптер. Понятието „система“ само по себе си предполага наличието на поне няколко летателни машини, които да обхванат територията на цяла България. 

 

По време на гласуването на бюджета за 2021 г. в Народното събрание, депутатите отхвърлиха предложението на депутата от БСП за България Дора Янкова за отделяне на 25 млн лв., с които да бъдат закупени два хеликоптера за спешна медицинска помощ. Тогава тя обясни, че транспортирането от Родопите до София на пациент, нуждаещ се от спешна медицинска помощ, с наземен транспорт отнема минимум 4 часа. По груба сметка, при наличието на спешна помощ по въздух, това би се случило за не повече от час. 

 

Според предварителни анализи, за да може бъдещата система HEMS да обхване цяла България, ще са нужни пет или шест бази, в които да има по един медицински хеликоптер. Това е абсолютният минимум, който страната трябва да осигури, защото при евентуална повреда ще е нужно да има поне още един резервен вертолет. Градовете, които към момента се спрягат за бази, са София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен или Горна Оряховица. По този начин ще бъде спазено правилото за „златния час“ – това е времето от получаването на сигнала за пострадал човек до транспортирането му в болница, в което шансът за оцеляване е най-голям.

 

Тъй като до момента правителството не е представило цялостната визия на системата за въздушна медицинска помощ, остава неясно колко средства ще са необходими, за да се построят хамбари за съхранение на хеликоптерите, площадки за кацане и бази за персонала. Освен тях ще са нужни и допълнителни финансови средства и време за обучение на спасителните екипи. На фона на всичко това, изграждането подобна система у нас в близките една-две години изглежда нереалистично. 

 

Случаят ‘’Хели Ер’’

 

От 2015 г. до средата на юни 2019 г. частният авиационен оператор “Хели ер“ провеждаше спасителни акции по въздух на територията на България, преди да продаде и последния си специализиран медицински хеликоптер в Грузия. Дотогава фирмата е участвала в спасяването на 20 човешки животи. Причината за оттеглянето на “Хели ер“ според изпълнителния ѝ директор Георги Спасов е липсата на интерес в продължение на пет години от страна на държавата да финансира тази дейност, заради което компанията я извършвана загуба.

 

И до днес остава неясно защо правителството не е прояви интерес да финансира дейността на хеликоптернатата компания, а предпочете да започне изграждането на система за HEMS от нулата. Справка показва, че структурите за въздушното спасяване в страните от ЕС оперират по общ бизнес модел – договор между авиационен оператор (собственик на хеликоптерите) и втора страна за осигуряване на необходимите финансови ресурси, като в повечето случаи това е именно държавата.

 

Въздушното спасяване не се свежда само да спасителни акции в планината. Всъщност, по-голямата част от дейността на системите за HEMS е помощ при пътно-транспортни инциденти. Според доклада „Възможности за развитие на хеликоптерна спешна медицинска помощ в България“ от март 2018 г.,  използването на въздушна спешна помощ води до намаляване на смъртните случаи при катастрофи, бедствия и аварии с около 25-30%. 

 

Това би означавало средно по 180 спасени човешки животи годишно. В същото време експертите са категорични, че медицинските хеликоптери няма и не бива да изместват наземната спешна помощ, а трябва да бъдат разглеждани като допълнение към системата на 112.

Кристиян

Кристиян

Казвам се Кристиян Юлзари и съм ученик в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе. Пиша материали за sCOOL Media от една година. Още от малък съм много любопитен и любознателен. За мен журналистиката е страст и огромно удоволствие. Това е трибуна, която има силата да променя. Вярвам, че младото поколение можем да променим медийната ситуация в България и да върнем престижа на журналистическата професия.
Кристиян