(Анти)социални мрежи: как пристрастяването към онлайн платформи депресира младежите

Социалните мрежи дотолкова са се срастнали с живота ни, че трудно можем да си представим какво бихме правили без тях. Но отвъд очевидните позитиви – че ни свързват и позволяват свободния обмен на знание, каузи и мнения – те идват и със своята тъмна страна, която включва постоянно сравняване с останалите и затрупване с тонове недотам нужна информация, което уморява и, често, депресира ползвателите им. Най-потърпевши от всичко това са младежите, които на практика са израстнали онлайн и прекарват най-дълги часове залепени за екраните на своите мобилни устройства. За техните проблеми разказва  Елена Захариева от Националната търговско-банковата гимназия в София в следващия материал.

 

Ако сте младеж в тийнейджърска възраст, със сигурност ви се е случвало да прекарвате дълги часове „скролвайки“ в една, две, три… социални мрежи едновременно. Може би дори вече не ги броите – нито часовете, нито броя на платформите, в които имате профил. Това обаче далеч не значи, че безкрайното стоене онлайн не се отразява на психиката ви – и може би дори ви кара да се чувствате депресирани.

 

„През юношеството младият човек преживява бурни външни промени и вътрешни размествания – импулсивност, интензивни емоционални реакции. През това време той прави опити да  интегрира тези промени като изгражда представата за себе си. Това може да бъде постигнато по най-разнообразни начини, но напоследък те все повече се свеждат до склонност към създаването и използването на онлайн профили  и пристрастяването към “поглъщането” или “изхвърлянето” на виртуално съдържание“, казва психоложката Женя Георгиева, която работи като клиничен психолог и има опит като консултант на „Национална телефонна линия за деца 116 111“.

Мнението на Женя Георгиева не е единично – според проучване на Университета в Гьотеборг в Швеция от 2012 г., хората, които имат постоянен достъп до интернет са изложени на по-голям риск от нарушения на съня, стрес и симптоми на психични заболявания. С цел да провери до каква степен твърдението е валидно и за българските ученици, sCOOL Media проведе проучване, в което се включиха 133 млади българи на възраст между 14 и 18 години. Макар то да не може да претендира за представителност, защото е базирано на споделена онлайн анкета, то дава щрихите на това как се чувстват много младежи спрямо социалните мрежи. Също трябва да се има предвид, че според психологически изследвания, при тази възрастова група на изследвани лица, е възможно да са давани отговори в социално желателна светлина или с неосъзнат проблем.

 

Едно от най-важните заключения от анкетата е, че по-голямата част от заявилите, че са били диагностицирани с депресия (11% от анкетираните), споделят и факта, че прекарват по повече от 4 часа на ден в социалните мрежи. Тази плашеща тенденция не е новост за науката – според проучване проведено през 2013г. и публикувано от Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking, претоварването на мозъка с информация от социалните мрежи и интернет е вредно и влияе зле, повишавайки риска от депресия.

 

 

Запитани за броя на социалните мрежи, в които имат профил, близо 70% от младежите отбелязаха, че са потребители на над четири социални мрежи. Те са следвани от далеч по ниските проценти на хората, които са регистрирани в три или четири сайта, а далеч под 10% са учениците, имащи два или по – малко профила в социалните мрежи. „Това може да се обясни с усещането за развиващите се тяло и психика, които носят нови желания, но и нови трудности пред личността. Вследствие на това юношата може да се оттегли от външната реалност и да използва виртуалното пространство като по-безопасно място, в което да изпробва нови идентичности“, споделя Женя Георгиева.

 

Тя добавя, че най-често се ползват онлайн платформи, които разчитат предимно на визуално съдържание. „Тези предпочитания на подрастващите могат да се обяснят с техните опити да получат готови модели за това как да присъстват в света. Посоченото като най-използвано приложение – Инстаграм представя предимно идеализирани образи на млади мъже и жени, които често комуникират успехите и щастието си през имиджа на тялото си и начина си на живот. Това може да създаде илюзорното очакване, че ако видимо те нямат несъвършенства, техният живот е идеален, в него липсват болка и тревога. Това не е реалистично и не е съвместимо с психотелесните промени, през които юношата преминава и които го карат да се чувства объркан и неразбран“, обяснява психолога.

 

Един от притеснителните резултати от анкетата е признанието на малдежите по колко време средно на ден прекарват в социалните мрежи – над 30% отбелязват, че ги използват над четири часа. Интересното тук, е че на второ място се нарежда броят на учениците, които са отбелязали опцията за от два до три часа, плътно следвани от един до два и чак след това са отбелязалите три до четири часа. Най – притеснителното в тази статиска, е че едва 5,3% от анкетираните прекарват по – малко от един час в развлекателните платформи. “Всяка онлайн персона е много крехка и неустойчива и разчита на лични вложения като време, енергия, фантазии, за да бъде поддържана. Вероятно с това може да се обясни процента от изследвани лица, които прекарват над 4 часа онлайн“, коментира Женя Георгиева.

 

Сравнително равни са резултатите от проучването за това дали анкетираните използват социалните мрежи повече от обикновено, когато са изпълнени с негативни чувства и емоции. Около 36% са отбелязали, че или не могат да определат или не са съгласни с твърдението, но приблизително 28% от тях твърдят, че прибягват точно към това. „Вероятно за изследваните лица е било наистина трудно да определят дали се обръщат към социалните мрежи, когато изпитват негативни чувства, както показват и резултатите. Възможно обяснение на това е разбирането, че продължителното използване на социалните мрежи води до “обедняване” на способността на юношите към интроспекция, към разпознаване, вербализиране и изразяване на чувствата. Тези последствия могат да се обвържат и с депресивното усещане за малоценност“, коментира още Георгиева.

 

Какъв обаче е ефектът, който престоят в социалните мрежи оказва върху чувствата и емоциите на тийнейджърите? Точно 6% са казали, че настроението им се е подобрило, а едва 1,5%, че то се е влошило. По-интересното обаче е, че след дълго време прекарано в социалните мрежи  цяла 1/3 от отговорилите заявяват, че се чувстват по-уморени. Това води до извода, че по – голямата част младежите взели участие в проучването не определят себе си нито като по – щастливи, нито по – нещастни, а по – скоро като физически или емоционално уморени. „Резултатите показват, че над половината запитани не отчитат промяна, а една трета се чувстват емоционално изтощени. При последните виртуалното пространство спира да е убежище, постепенно губи защитната си функция и започва да „ограбва” вътрешния свят“, казва психолога.

 

Силно показателна за съществуването на проблема е следващата графика. Близо 62% от взелите участие казват, че не могат да си представят живота без социални мрежи, а едва 38% – че могат. Това доказва зависимостта на българските младежи от развлекателните платформи. Женя Георгиева определя тези резултати като притеснителни и като отражение не просто на пристрастяване, а на „свърхинвестиране в един виртуален живот“. Според психолога, вглъбяването в онлайн живота ограничава времето и пространството за вглеждане в себе си и за създаване на истинска близост с другите.


Начини за предотвратяване и лечение на депресия, предизвикана от социалните мрежи според психолози:

  1. Повече време сред природата.
  2. Достатъчно часове сън.
  3. Водене на активен начин на живот.
  4. Ангажиране с други дейности и развлечения.
  5. Да се ограничи достъпа до причинителите на депресията.
  6. Избягване на негативни мисли и самовнушения.
  7. Водене на дневник.
  8. Повече излизане на слънце.
  9. Прекарване на време с приятели и близки извън социалните мрежи.
  10. И най – важното – воля за справяне с проблема.