снимка: 42 North from Pexels

Забравеното Б в ЛГБТИ

В месеца на Прайд,  който акцентира върху хората с различна сексуална ориентация, светът традиционно говори за проблемите и предизвикателствата пред ЛГБТИ общността. Според Велислав Петров, ученик в 11 клас на езиковата гимназия „Петър Берон“ в Кюстендил, обаче, съществува част от ЛГБТИ хората, която е подложена на особено жестока стигма. Коя е тя? Научете от коментара на Велислав.

 

Светът е едно обширно и пъстро място, пълно с различни хора и видове. Хората, от своя страна, се разделят на по-малки отделни групи (според националността, религията или сексуалността си). Една от тези групи е ЛГБТИ обществото. Тази общност е преминала през всякакви форми на дискриминация през вековете. В днешно време, ние, хората, би трябвало да сме по-широкоскроени, но такива ли сме всъщност?

 

Бисексуалността представлява привличане, сексуално привличане или поведение към мъже и жени. Съществувала е преди, съществува и сега. Доказателство за това са някои знаменити исторически личности, като Вирджиния Улф, Оскар Уайлд,  Казанова и др. В Древна Гърция също е имало представители на бисексуалността! Тогава защо хората са толкова скептично настроени към нея? Много от тях описват тази сексуална ориентация като “перверзна”, защото звучи “свръх-сексуално” или просто я наричат “фаза”. Има стигма около бисексуалността, твърдяща, че бисексуалните жени всъщност не са привлечени и от двата пола,  а от време навреме правят секс с други жени, за да забавляват мъже. Или пък че мъж, който твърди, че е би, е гей, но го е прекалено страх да си признае.

 

ЛГБТИ обществото е преминало през какви ли не препятствия. Едно от тях, което все още го застрашава, е дискриминацията. Нека не обаче забравяме през колко от т. нар. препятствия е преминало успешно, и че сега, например,  еднополовите бракове и осиновяването на деца от еднополови двойки са законни в множество страни по света. Но колкото и по-добре да става с всеки изминал ден, бифобията е и си остава една от най-жестоките фобии, които някога са съществували.

 

Това, което я превръща в една от тях е, че хората, които се идентифицират като бисексуални понякога не са приемани не само от хетеросексуалните, но и от хомосексуалните. Както бе споменато по-горе, фактът, че някой харесва и двата пола, се прима като фаза или “мост”, който ще го “отведе” до истинската му сексуалност. Бисексуални същества съществуват. Това не е страха на мъжа да се определи като гей или забавление за хетеро мъже. Някога замисляли ли сте се, защо има Б в ЛГБТИ?

 

Свидетелство за бифобия от страна на хомосексуални хора става една случка от Прайд във Великобритания, където един от празнуващите, определящ себе си като гей, посочва би-мъж, на чиято тениска има нарисуван огромен символ, представляващ бисексуалността, и му казва “Не ти вярвам”. Каква ирония само! Не са ли именно прайдовете мястото, където да празнуваме и да показваме това, което сме всъщност, а не да се преструваме на някой друг? Натискът, който ежедневно се налага върху би-хората е смазващ, защото те не са приемани и от двете страни. Те се чувстват отлъчени от ЛГБТИ обществото. Чувстват се така, сякаш фактът, че са бисексуални, ги прави един вид извънземни. Не можем да отречем, че гей хората също са жертва на хомофобия, но фактите показват, че някои хора вярват единствено в двете крайности- хетеро- и хомосексуалност.

 

Актьорът Томи Мартинез, който участва в тийн сериалите „Ривърдейл“ и „Сладки неприятности“, заедно със своите колеги заснема кратко видео, в което засягат темата за липсата на изява на бисексуални герои в телевизията и киното. В сериала „Сладки неприятности“ той играе Гаел, бисексуален младеж, който е влюбен в главната героиня – Кали. Честно казано, неговият персонаж е единственият добре изграден представител на бисексуалната общност, който съм виждал по телевизията. Вдъхновението за тази статия са именно това предаване и въпросният видеоклип, който актьорите публикуваха, говорейки за проблемите, заобикалящи бисексуалността.

 

И е вярно! Като активен читател и човек, който не изпуска да изгледа току-що излезлия филм или нов епизод на любим сериал, почти не съм виждал бисексуални герои, да не говорим за реалистично представени такива. Това, което трябва да се направи, за да може повече хора да приемат привличането и от двата пола като естествено явление в природата, е повече продуценти, режисьори и сценаристи да създават все повече и повече персонажи, идентифициращи себе си като бисексуални. По този начин тази тема няма да е такова табу. Напротив, виждайки би-хора по телевизията всеки ден, може би хората ще разширят хоризонтите си и ще станат по-широкоскроени.

 

Бисексуалните хора са цветни и специални. Те имат място в сърцето си както за жените, така и за мъжете и живеят, без да си поставят окови. Свободни са, но често не искат да признаят истината дори пред себе си. Някои от тях дори вярват, че е по-добре да излъжат, че са хомо- или хетеросексуални, само за да има групичка, общност, към която да принадлежат.

 

Както е казал Аристотел – “човекът е социално животно”. Още от самото си раждане, той спада към някаква група, заедно с други хора, с които дели една кръв, националност или религия. Тогава защо бисексуалните трябва се чувстват неприети дори и от обществото, към което принадлежат? Имаше един цитат, който привлече вниманието ми не много отдавна и вярвам, че е един логичен завършек за този текст: “Ако си гей в ЛГБТИ свят, ти си един от тях, част от отбора, ако си хетеро си извън него. Но къде е мястото на онези, които са по средата?”