Снимка: Кристиян Юлзари

Българският туризъм и COVID-19: „Чужденците ги няма – следователно няма бизнес“

Пандемията от коронавирус изправи туристическия сектор на глобално ниво пред  безпрецедентно предизвикателство. Как се отразиха ограничителните мерки и забраните за пътуване на българския туризъм, който формира около 12 % от БВП на страната и до голяма степен разчита на посещенията на чуждестранни туристи? Репортерите на sCOOL Media Кристиян Юлзари и Александра Дралчева разговаряха с представители на бранша и посетиха някои от популярните курорти по българското Черноморие. Научете повече от репортажа им. 

 

Юни. С края на извънредното положение и отслабването на мерките за ограничаване на заразата от COVID-19 в България, туристическият бранш бавно започва да се подготвя за предстоящия, изпълнен с несигурност летен сезон. На 22 юни отваря само един от хотелите на Елена Иванова в Слънчев бряг в очакване на първите туристи, избрали българското Черноморие за своята лятна ваканция. 

 

Хотел „Империал“ отваря с намален капацитет между 50% – 70% и двойно по-ниски цени на предлаганите услуги в сравнение с предходния летен сезон. Две седмици по-късно става ясно, че натрупаните загуби от нереализирани нощувки възлизат на половин милион лева и пред Елена Иванова стои дилемата дали хотелът ѝ да продължи да работи.

 

В края на август, когато приключва и т.нар. „висок“ летен сезон, най-големият български курорт на Черно море – Слънчев бряг, изглежда по-различно от всякога. От обичайните англоговорящи туристи няма и следа, плажовете са полупразни, а цели хотелски комплекси са останали затворени.

 

 

„Около 30% от хотелите не отвориха изобщо. Имаше хотели, които отвориха, за кратко поработиха, а след това затвориха.“,  каза пред sCOOL Media Елена Иванова. Според нея Слънчев бряг преживява най-тежкия летен сезон, на който тя е ставала свидетел в последните 22 години.

 

При нормални условия, сезонът по българското Черноморие започва около Великден и приключва в края на октомври, но заради разпространението на COVID-19 тази година повечето хотели отвориха в края на юни/началото на юли с рекордно ниска заетост и с очакване сезонът да продължи най-късно до края на месец септември. „От една страна имаме много къс сезон, и от друга страна продаваме на цени, които са между 35% и 50% по-ниски от годините назад.“, обясни Иванова.

 

Данните на Националния статистически институт показват, че само за месец юни 2020 г., приходите от нощувки в България са намалели с 88,8% в сравнение със същия месец на минала година.

 

Обречен сезон?

 

По данни на браншови организации, туризмът у нас разчита 80% на чуждестранни посетители. Именно стотиците отменени чартърни полети, липсата на информация и противоречивите сигнали от българското правителство отказаха мнозина чуждестранни туристи да летуват в България през този сезон.

 

„Основно бяха българи и румънци, и все още са.“, коментира Иванова.  Заради несигурността от бързопроменящата се ситуация с разпространението на COVID-19, браншът разчита главно на летовници, които пристигат със собствен транспорт. В края на август по улиците на Слънчев бряг, освен българи и румънци, се забелязват украинци, поляци и малко на брой немски туристи.

 

На юг, където традиционно почиват голяма част от българските туристи, хотелите и къщите за гости са пълни, но не такава е ситуацията в националните ни курорти, които заради огромната си леглова база, разчитат предимно на чуждестранни туристи, пристигащи с чартърни полети.  

 

През август 2019 г., на двете морски летища във Варна и Бургас са били обслужени малко над 3,800 чартърни полета. За същия месец на тази година те са само 600, съобщиха за sCOOL Media от “Фрапорт“, операторът на летищата. През миналия септември е имало над 2,000 чартърни полети, но от “Фрапорт“ сега очакват безпрецедентен спад от 80 процента. 

 

„Чужденците ги няма – следователно няма туризъм“, категорична е Диана Колчева от Клуб на хотелиера – Несебър. Според нея, липсата на летовници от държави като Великобритания трудно може да бъде компенсирана от българите, решили да подкрепят родния туризъм. 

 

„“Българите масово практикуват уикенд туризъм или дълъг уикенд, но не и почивки, които са типични за европейските туристи, от 7 или 14 нощувки.“, заяви тя. 

 

Елена Иванова все още не е взела решение кога ще затвори хотелът си, но по всичко личи, че той би продължил да работи най-късно до 30 септември. „Има резервации за месец септември, но те са твърде малко, за да си заслужава да работим.“

 

Мерките на държавата: закъснели и неефективни

 

Мярката за запазване на заетостта, по-известна като 60/40, която покрива 60% от заплата и осигуровките на служителите, беше приета с недоверие от страна на туристическия бранш.

 

sCOOL Media изпрати писмено запитване до Министерството на туризма във връзка с ефективността на мерките за подпомагане на туристическия бранш в условията на пандемия, но до публикуването на материала, отговор от ведомството не беше получен.

 

Преди дни министър-председателят Бойко Борисов оповести данни в социалните мрежи, според които 200 000 души са се възползвали от мярката „60/40“, като по този начин са запазили работните си места. 

 

На първи юли започна да действа нов вариант на мярката „60/40“, включващ допълнителни 290 лева помощ за запазено работно място в едни от най-засегнатите сектори в резултат от пандемията от COVID-19 – туризъм, хотелиерство, ресторантьорство и пътнически транспорт. По този начин, според управляващите, помощта достига 80% от заплащането на служителите и бе представена като „80/20“ от бившия министър на туризма Николина Ангелкова и социалния министър Деница Сачева на брифинг след заседание на Министерски съвет.

 

Елена Иванова е на мнение, че допълнителните 290 лева се представят погрешно в съотношение „80/20“, тъй като допълнителната помощ, достъпна от първи юли, се полага върху вече известната мярка „60/40“, а не върху индивидуалната заплата на всеки от служителите, което в повечето случаи не покрива 80% от цялото възнаграждение. „При заплата от 2000 лева, 80% са 1600, но това не е 80/40.“, пояснява Иванова.

 

Друг голям минус на допълнителна помощ от 290 лева е, че тя се отнася за хората, назначени на работа преди 13 март.Хората, които назначихме за сезона нямат право да се ползват от тези 290 лева. Те могат да се възползват само от мярката 60/40 за времето на тяхната заетост. Тоест тук 80/20 няма.“, обясни още Иванова.

 

По думите й, тя  се е опитала да се възползва и от мярката „Заетост за теб“, според която държавата поема минималната работна заплата и осигурителните вноски за период до три месеца, ако работодател наеме безработни лица от Бюрата по труда. Късно въведената мярка и дългата бюрократична процедура обаче е направило възможно Елена Иванова да включи ефективно наетите работници чак след 15 август. „Това са хора, които ще работят най-късно до 30 септември, което не знам дали е от особена помощ за тях.“, посочи тя.

 

Според Диана Колчева от Клуб на хотелиера – Несебър, мерките за намаляване на безработицата освен, че не работят, имат и сериозен проблем по отношение на твърде „тегавата и тромава“ процедура по кандидатстване. 

 

Поуките от сезона 

 

Необходимостта от реклама пред останалите държави, че страната ни е безопасна дестинация, е била ключова за привличането на чуждестранни туристи, смята Елена Иванова. Тя е на мнението, че правителството ни е направило грешка като не е осигурило транспортен коридор между Великобритания и България, от което страната е изгубила „безкрайно много“. 

 

„Българското Черноморие е свободна зона от COVID-19 и само заради това трябва да има много туристи, които желаят да останат здрави, да стабилизират своята имунна система и да изкарат едно прекрасно лято.“, смята Диана Колчева от Клуб на хотелиера – Несебър.

 

Това твърдение идва на фона на завишен брой на новорегистрирани заразени с COVID-19 в България през последните седмици и решението на германския институт „Роберт Кох“ да обяви областите Варна, Добрич и Благоевград за рискови региони. Документирани бяха множество случаи на германски туристи, които, след завръщането си от България, са дали положителна проба за Ковид-19.

 

 

Въпреки всички негативни последствия от пандемията, хотелиерите отчитат и положителната страна на ситуацията – масовото завръщане на българите по родното Черноморие. Иванова си обяснява тенденцията българските туристи да избягват националните ни курорти заради разбирането, останало още от комунистическо време, че те са за чужденци. „Сега, когато българите са значително застъпени в българските курорти, се вижда, че те са толкова доволни от почивките, че ние имаме изключително позитивни отзиви точно от нашите сънародници. Смятам, че българите преоткриха родното Черноморие.“, пояснява Иванова.

 

Тя гледа с оптимизъм към следващия туристически сезон и е категорична, че дори ситуацията с COVID-19 да остане без промяна, хотелът ѝ ще заработи отново. „Това, с което излизаме от този сезон е много ценно – опитът от работата в условията на COVID-19. Ние придобихме такъв опит, че се чувстваме сигурни да отреагираме, каквото и да последва оттук нататък.“