„Да предаваме реално информацията – нито подсладена, нито изопачена“: как следващата смяна журналисти виждат бъдещето на медиите в България?

Темата за медийната свобода в България явно става все по-популярна сред младежите. Ето какво мислят по темите за свободата на словото и отговорността на журналистите към читателите/зрителите няколко млади репортери от ученическия вестник „Будилник“ в кърджалийската Езикова гимназия „Христо Ботев“, които бяха интервюирани от тяхната съученичка Мария Тонева.

 

Защо България остава в дъното на световните и европейските класации по свобода на словото? Защо все още същестуват тайни споразумения между политици и медии? Защо корупцията завладява всички аспекти на живота ни? И защо публиката следи тези тенденции, а не се изправя срещу тях?

 

Тези, и още много въпроси не ни дават мира всеки ден щом пуснем телевизора, включим радиото или прегледаме новините през социалните мрежи. Не само, че през последните месеци негативните новини, свързани с коронавируса ни стресират, но и по принцип е трудно да разберем дали информацията, която ни предоставят медиите, е напълно достоверна. Статистиките и класациите на световни организации, защитаващи свободата на словото могат да дадат част от отговора. В класацията на „Репортери без граници“, България е на 111- то място по свобода на словото в световен мащаб и е една от последните в Европа. Държавата ни не е променяла своето място от 3 години. Според глобалния индекс, ситуацията в България влиза в графата „Проблемна“.“ Преди нас – на 110 място, се нарежда Гвинея, а след нас – на 112, е Непал“, пишат от economic.bg.

 

„Балканските страни Албания, Сърбия и Черна гора, които не са част от ЕС, заемат по-добри места в класацията, отколкото България – съответно 84, 93 и 105. А Унгария, където правителството контролира голяма част от медиите, е на 89 място. Северната съседка на България – Румъния – е още по-напред в класацията. Тя заема 48 място. Доста по-тежко е положението в Русия (149) и Турция (154).“ – пишат пък dw.com

Макар всички да са чували за проблема, дали имаме решение за него? Сега sCOOL Media ще ви срещне с част от редакцията на вестник „Будилник“ от Езикова гимназия „Христо Ботев“ в гр. Кърджали, а по- точно – Елица Караусева, Жулен Садула, Виктория Христова, Моника Заимова и Седеф Рамадан. Какви са решенията на проблемите на българската журналистика през погледа на едни прохождащи млади журналисти можете да прочетете в следващите редове.

 

Първата тема, която разглеждаме е тази за новините в днешно време, информацията, която ни предоставят и дали негативните новини преобладават в медийния поток. Седеф споделя, че според нея новините като цяло не са достоверни, защото всеки източник казва нещо съвсем различно, променя новината напълно и губи истинските факти. Виктория също споделя нейното мнение, като казва, че всичко зависи от източника, благодарение на който си набавяме информация. „Има и доказано про-правителствени медии в страната, които обслужват интересите на властта – Нова телевизия, Канал 3, ПИК“, добавя тя. Според Моника в днешно време много от хората са склонни да вярват повече в негативното. Тя добавя, че песимизмът се внася по-често в новините днес, сякаш негативното се струва по-истинско и достоверно.

 

Следващата тема, която бе засегната, бе тази за свободата на словото в България и за ниското място, което страната заема в класацията на „Репортери без граници“. Както споделя Моника, в днешно време колосален брой хора,разчитат на лесно предоставената информация и нямат особено голям интерес да се ровят в достоверността на поднесените факти и за това не могат да защитават и своята позиция. „Смятам,че хората трябва да св интересуват от истината и да я защитават“, добавя тя. Според учениците-репортер, класацията на „Репортери без граници показва реалното състояние на всяка една страна по медийна свобода, включително и тежкото положение, в което се намира България. „Няма съмнение, че тази статистика показва реалното състояние на всяка страна. Всеки може да го потвърди, веднага щом пусне телевизора или включи радиото“, смята Седеф.

Екипът на „Будилник“

Но как се стигна до тук? Кои са причините България да е в дъното на всички класации по свобода на словото? Защо например северната ни съседка – Румъния е на 48- мо място, а ние сме толкова назад? Мненията на учениците са сходни. Елица например смята, че е проблем как много от телевизиите и вестниците са собственост на олигарси, политици и тн., което води до отсяване на информация, така че тя да е лично изгодна на тези хора.

 

Жулен споделя: „Аз мисля,че проблемът за свободата на словото в България се дължи на подтискането или изкривяването на истината от страна на властимащите. Една и съща новина може да се каже по много различни начини- било то по добър или лош, това зависи от хората, които стоят зад написването или прочитането на новината“.

 

Според Виктория дотук се стигна предимно заради окопаването на управляващата в последните 10 години партия във властта. Окопаване, която се наблюдава във всички институции, включително и медиите. „Именно затова липсва и обективността, както и истинската критичност от страна на водещите медиите в страната“, завършва тя.

 

След като разгледахме причините за пробема, е време да видим и какво е решението  как ние – като тепърва развиващи се журналисти можем да помогнем на страната ни да се изкачи в класациите? „По съвет на моя позната, завършила журналистика – всеки млад, току-що завършил журналист, би обидил себе си, ако започне работа в някоя от медиите, които са под обект на натиск и не са в разцвета на обективността си“, споделя Виктория.

 

Елица смята, че трябва да покажем, че има млади и мислещи хора, които са загрижени за положението в страната си и искат то да се развива към по-добро. Моника завършва: „Като бъдещи журналисти,ние трябва да се интересуваме от случващите се новини и да поднасяме всичко с реалната информация. Нито прекалено подсладена, нито изопачена. Трябва да говорим и да подтикваме другите да се интересуват и изявяват позициите си. Заедно, да поводим народния си глас“.

Мария

Мария

Казвам се Мария Тонева и съм ученичка в Езикова гимназия "Христо Ботев", град Кърджали. За мен журналистиката не е само хоби, а начин да изразявам себе си и емоциите си. Да разказвам историите на истинските хора и да показвам каква сила се крие в душите им е приоритет в моя стил на писане. Вярвам, че мога да променя света на журналистиката, а и не само, чрез моя глас и възможностите, които светът ми предоставя.
Мария