Българският манталитет и COVID-19

За кризата като възможност, или как именно в най-трудните моменти хората успяват да изкарат най-доброто от себе си, пише в своя коментар Мария Сомлева, ученичка от 19 СУ „Елин Пелин“, гр. София. 

 

Където и да живеете и на колкото и години да сте, вие най-вероятно всеки ден поне по няколко пъти чувате изразите “COVID-19” “нови случаи на коронавирус“, „паника”, „смъртност”, „жертви”, и т.н. Във връзка с извънредното положение, въведено у нас от 13 март заради пандемията, често темата за коронавируса се спряга заедно с тази за добре познатия ни „български манталитет“. 

 

Рядко чуваме този израз в положителен контекст. “Ами то манталитетът на българинът е такъв…”, “Просто такъв ни е манталитетът” – все думи, които срещаме твърде често. Дали е възможно, след като пандемията отмине, този израз да се споменава поне мъничко с по-позитивен заряд?

 

Тук няма да говоря за собственика на Уолтопия, за тоалетната хартия или за депутатите, които едва сега започнаха да даряват по няколко хиляди левове на болниците (а откъде ли имат тези пари?). Не, ще ви разкажа за онези обикновени хора, които правят необикновени дела. Ще говоря за хората, които слагат бележки пред входовете си, че са склонни да купуват храна на възрастните си съседи, за хората, които даряват пари, за лекарите, които не са си вкъщи, както повечето от нас, а всеки ден буквално рискуват живота си в името на своя дълг, за учителите, които дават всичко от себе си да даряват знания дори и в трудните времена и за най-обикновения човек, който си седи вкъщи (защото, нека бъдем честни, в тези времена и това само по себе си е геройство).

 

Аз обичам театъра и затова ще започна с него. Чували ли сте за инициативата на 

Софийския куклен театър “Приказки по телефона”? Това е инициатива, в която всеки може да се включи, като запише с телефон как разказва някоя приказка. Участвайки в нея, всеки човек има възможността да стопли множество детски сърца, особено в момента, когато светът е разклатен от несигурност и дори и най-невинните са пряко повлияни. (За да научите повече за инициативата, горещо ви препоръчвам да посетите уебсайта на театъра.) 

 

Естествено, няма как да не спомена и онлайн постановките на театър “Възраждане”, Народния театър, Театър “София”, концертите на Софийската опера и всички други театри и институции, малки и големи, които правят трудните времена малко по-лесни чрез магията на изкуството. 

 

Друга доста актуална тема в момента е образованието. От много време насам се говори за модернизиране на класната стая, внедряване на технологиите и т.н., но никога досега не се бяхме запознавали с дистанционното обучение на практика. Изведнъж обаче трябваше не само цяла България, но и целият свят да седне пред компютъра и да започне да слуша видео уроци. Аз смятам, че това е геройство – геройство на учителите. Защото за нас – младите – работа с компютър и телефон е лесна. Но немалко учители трябваше за рекордно кратко време да овладеят множество умения – да провеждат видео уроци, да изпращат материали за учене, да оценяват онлайн, да провеждат индивидуални консултации с учениците си… неща, които далеч не са лесни за един възрастен човек. И въпреки всичко, много от тях успяват. Други в момента се учат. Трети нямат достъп до интернет, но въпреки това някак се справят в името на образованието. 

 

Нека не забравяме и лекарите, които са постоянно под напрежение и въпреки това дават всичко от себе си, за да се погрижат да се оправим. Освен това, има и много хора, които доброволно се отдадоха на медицинското дело в столичните болници.

 

Да не пренебрегваме и общините, които правят всичко, което зависи от тях, независимо от своя размер и жители. Съвсем набързо ще изброя само няколко общини, тъй като примерите, за мое искрено щастие, са изключително много. Община Сандански раздава препарати за дезинфекцията на жилищните блокове, община Тунджа активира 12-часова ежедневна телефонна линия за психологическа помощ за самотни възрастни, община Монтана обявява горещи телефонни линии за закупуване продукти от първа необходимост и медикаменти, община Габрово организира кризисна социална кухня…

 

На последно място, но не и по значение, са събитията – един от основните ни източници на социални контакти, на нови запознанства и приятелства. Неусетно, те също се пренесоха онлайн. Еедно от силно вдъхновяващите събития напоследък беше 36-часовия хакатон, организиран дигитално, посветен на измисляне на решения за справяне с коронавируса. Наскоро пък, въпреки трудностите, стартира тринадесети сезон на ABLE Mentor – една наистина невероятна инициатива, която открива ментори, които да помогнат на учениците да реализират различни проекти. Досега в програмата, постоянно провеждана на живо, са създадени няколко филма, лонгборд за деца с двигателни затруднения, благотворителни концерти и какво ли още не. Да не забравяме и всички ЦАлекторски събития, конференции, обучения и много други, провеждани онлайн, които ни обогатяват и разнообразяват. 

 

Изводът е, че заедно можем. Заедно можем да се справим и да докажем, че не само “българският манталитет” , ами и “човешката раса” могат да бъдат две невероятни неща!