Снимка: Петър Георгиев

Промяната: Другото лице на маските

Двадесет и трима младежи от цяла България взеха участие в петдневно онлайн предизвикателство “Влез във виртуалната редакция!” Учениците бяха разделени в четири екипа, всеки от които представляваше мини виртуална редакция. Четирите екипи прекараха няколко дни в подготвянето на журналистически материали по зададена тема – Промяната. Ето го и материалa, носител на голямата награда, с автори Катерина Василева, Кристиян Юлзари, Дара Сапунджиева, Даяна Милиева и Иван Деков и редактор – журналистът Петър Георгиев.  Очаквайте и материалите на останалите отбори!

 

След месеци на социална изолация 15-годишният Емил Хайрумян излиза на разходка из софийските улици. Докато обикаля алеите на местния парк, радостта му от постепенното връщане към нормалното ежедневие бързо е помрачена. В центъра на вниманието му попада нов замърсител на околната среда.

 

Само за няколко часа Емил забелязва повече от десет предпазни маски, изхвърлени на нерегламентирани места в зелени пространства.

 

„Направи ми много лошо впечатление,“ казва Емил. „Околната среда е мястото, където живеем. Това е нашият дом.“

 

Сцената кара Емил да си спомни редица антиутопични филми, в които планетата е потънала в отпадъци. Младежът се опасява, че това може да бъде поредният страничен ефект от глобалната пандемия с COVID-19.

 

Здравната криза промени живота на световното население. Повиши се грижата за хигиената и личното здраве на хората, нарасна употребата на маски, ръкавици и дезинфектанти. Вследствие от социалната изолация природата започна да се възстановява от непрекъснатата експлоатация на ресурсите ѝ.

 

Но заедно с тази положителна тенденция на преден план отново излезе замърсяването на природата. Сега обществото е изправено пред нов широкоразпространен отпадък – маските за еднократна употреба и други предпазни средства срещу COVID-19.

 

 

Защитник на хората, враг на природата

 

След преживяването си в парка Емил прекарва дълго време в размисли.

 

„Цяла нощ мислех какво мога да направя – нещо, което може да реши този проблем,” спомня си той. „Искам хората да разберат, че това е голям проблем, и да ми помогнат, за да бъде решен.“

 

Също като ръкавиците и мокрите кърпички маските не могат да се изхвърлят в цветните контейнери за рециклиране заради материалите, от които са изработени, като полипропилен, полиестер и синтетични влакна.

 

Освен това, тъй като е възможно повърхността на предпазните средства да бъде заразена, е препоръчително те да престоят три дни, преди да бъдат изхвърлени в общия отпадък. А здравните институции съветват маските да бъдат предварително поставяни в найлонови пликчета, преди да отидат на сметището, което добавя още един излишен отпадък за околната среда.

 

Възможно ли е да се разруши този омагьосан кръг – така че маските да предпазват от инфекция, без да оставят дълготраен отпечатък върху околната среда?

 

В съзнанието на Емил се ражда обещаваща идея – специализирани контейнери за предпазни средства. Младежът иска да основе неправителствена организация с цел да популяризира разделното изхвърляне на маски. Желанието му е подобни контейнери да бъдат поставени на различни места в София, а после и в други български градове.

 

„Много хора в момента си мислят какви нови телефони да си купят или какво да правят. Според мен е по-добре да мислят за екологията и за бъдещето си. Не трябва да забравяме, че правим всичко това за нашето здраве и, ако опазваме околната среда, пазим здравето си“, казва той.

 

Замърсяването с предпазни аксесоари е проблем и според Виолета Керемидчиева, представител на сдружение “За Земята“.

 

“Маските за еднократна употреба замърсяват околната среда, тъй като техният жизнен цикъл е много кратък,” казва тя. “В повечето случаи те са направени от възможно най-евтини материали като пластмаса за еднократна употреба, която така или иначе е един от основните замърсители на морето, на океаните и на почвата.”

 

По думите на Керемидчиева “За Земята” редовно получава снимки на изхвърлени маски по българското Черноморие. Според активистката решението се крие в използването на маски за многократна употреба.

 

“Всеки един продукт, който е за многократна употреба, спестява хиляди, милиони маски, които биха замърсили околната среда.”

 

Керемидчиева добавя, че продуктите за еднократна употреба обикновено се приемат за по-чисти спрямо многократните. В действителност има значение дали еднократните маски са наистина стерилни, след като са били транспортирани и съхранявани при неясни условия за неясен период от време. Същевременно многократните маски се перат и почистват ежедневно, което осигурява както устойчивост, така и по-голяма сигурност и чистота.

 

 

С мисъл за бъдещето

 

Предимствата на многократните маски спрямо тези за еднократна употреба се потвърждават не само от представителите на природозащитни организации, но и от самите производители. На фона на непрекъснато растящи поръчки на маски за еднократна употреба шивачите Екатерина и Стефан Маркови прекарват извънредното положение в производство на многократни текстилни маски. От началото на пандемията двамата са ушили над 4500.

 

“Аз лично ползвам маска, която сме ушили, вече месец-месец и половина при ежедневно пране и гладене”, споделя Стефан. За него многократната маска е най-добрата алтернатива заради по-голямата си устойчивост и рентабилност.

 

При изработката на своите маски Маркови използват 100% памук – натурален биоразградим продукт, който не замърсява околната среда. Двамата се стремят да се придържат към природосъобразни практики в работата си, като съветват и своите клиенти да избират естествените материали.

 

Предпазните маски за многократна употреба безспорно са крачка в правилната посока – преминаването към по-устойчив начин на живот, вярва и Рада Бонева, блогър с интерес към опазването на околната среда.

 

Бонева споделя позицията на “За Земята”, че не само еднократните маски, но и всички останали продукти за еднократна употреба, далеч не са най-стерилният избор в ситуация на пандемия. Като алтернатива на новите замърсители на природата  блогърката също предлага маските и гумените ръкавици за многократна употреба, както и домашно направения дезинфектант.

 

Бонева все пак препоръчва да не се чувстваме виновни, ако вече сме поели по природосъобразния път, но се налага да пренебрегнем някои от принципите си. Тя смята, че здравето е винаги на първо място, колкото и важно да е опазването на околната среда. Съветът ѝ е “да не се поставяме на риск само за да бъдем “еко”, и да търсим как можем да съчетаем едното и другото.”

 

По думите на Бонева не е нужно промяната в начина ни на живот да се случва рязко – малките стъпки също са от значение.

 

“Знаем, че оставяме наследство. От нас зависи в какъв свят ще оставим нашите деца”, добавя Бонева. “Ако нещо е било не само мода, а се е превърнало в устойчив навик, той ще си остане с нас и занапред.”