Снимка: Pexels

България изостава в борбата с наркозависимостите

В Световния ден за борба с наркоманиите SCOOL Media представя актуална картина на проблема с употребата и разпространението на дрога у нас. Кои са най-често употребяваните и най-опасни наркотици в България? Справя ли се страната с предизвикателството с превенцията и лечението на наркозависимости? На тези въпроси, с помощта на експерти по зависимостите, отговаря Александра Дралчева, ученичка от СУ „Свети Климент Охридски“ в град Добрич.

 

Нараства броят на използващите наркотици у нас, като най-употребяваните наркотични вещества в България са канабисът и стимулантите, сочат данни на Националния фокусен център за наркотици и наркомании (НФЦ), предоставени на sCOOL Media.

 

Последните статистически данни на Министерството на здравеопазването за употребата на наркотици в България датират от 2016 г., като според тях между 472 000 – 565 000 лица на възраст между 15-65 години са употребили поне веднъж в живота си наркотични вещества. За сравнение, през 2006г. те са между 315 000 и 330 000 души.

 

Според Юлия Георгиева – председател на Център за хуманни политики, обаче, броят на хората, които употребяват наркотици в страната е относително стабилен през последните години.

 

Същевременно, по думите й, се наблюдава чувствително увеличение на употребяващите нови психоактивни вещества – основно синтетични канабиноиди (известни като „синтетични наркотици“ или „дизайнерски дроги“).

 

„Проблемът при синтетичните наркотици е, че те обикновено са с неизяснено съдържание и причиняват много сериозни вреди. От друга страна, се разпознават като по-безопасни от употребяващите, тъй като са много трудни за идентифициране с тестове и понякога са неуловими за служителите на реда.“, обясни тя пред  sCOOL Мedia.

 

Наркотиците в България: какво трябва да знаем

 

Съществуват стотици видове наркотични вещества, предлагани под разнообразни форми, цветове и имена, с различен състав и произход. В българския юридически контекст наркотичните вещества, обхващат широк кръг от субстанции, част от които се употребяват ежедневно, като например тютюн, кофеин и алкохол. Останалите видове са строго регулирани и включват стимуланти, инхаланти, канабиноиди, депресанти, опиоди, стероиди и халюциногени.

 

От години се водят спорове и дискусии относно легализирането на канабиса в България и възможните резултати ако това се случи. Основно твърдение в подкрепа на легализирането е, че канабисът предизвиква различен ефект при употреба и често не се определя като наркотично вещество. До момента 23 държави са легализирали медицинската употреба на марихуана, а в Нидерландия и Испания притежанието ѝ с лични цели е напълно позволено.

 

Прекомерната, високорискова употреба на наркотици се определя като болестно състояние, което влияе върху психическото и физическото състояние на човека. Зависимите се нуждаят от постоянни дози от наркотични вещества за да се избегнат тежките състояния на абстиненция. Наблюдават се промени в социален аспект и цялостния начин на живот на зависимия.

 

„Неизбежно е, когато употребата на наркотици и тяхното набавяне започне да се превръща в жизнен приоритет. Настъпват промени  във водещата мотивация, в ежедневието и в социалните контакти. Това е един плавен и неусетен за самия човек процес.“, сподели пред sCOOL Media преборилата 30-годишната си наркотична зависимост Светла Иванова, старши специалист в Превантивно-информационния център по зависимости в град Габрово.

 

Тя допълни, че за да се оцелее в света на зависимите, е необходимо да се научиш да живееш отново – да се учиш на нови социални умения, да се учиш да разбираш, да приемаш и да отстояваш себе си пред останалите хора.

 

От гледна точна на здравословното състояние, рисковете са свързани с начините на употреба, вида на употребяваното вещество и количеството.

 

„Най-опасни са опиоидите (основно хероин). При него най-бързо възниква зависимост и най-често се свързва с интоксикации и смъртни случаи. Съществува риск и по отношение на начина на употреба. Най-рискова е инжекционната употреба (венозно) – често свързвана с предаване на инфекциозни заболявания (ХИВ, Хепатит С).“, уточниха от НФЦ. Останалите начини за прием на наркотични вещества са перорално (през устата) и трансназално (смъркане).

 

Трудният път към лечението

 

Методите за лечение на наркотична зависимост са много и разнообразни. В сайта на НФЦ е създадена карта на възможните начини за лечение в цялата страна и местата, на които се осъществяват те.

 

От Националния фокусен център за наркотици и наркомании посочиха, че проблемно употребяващите наркозависими в България са около 30 000 души, а едва 7000 годишно преминават някаква форма на лечение, често неуспешно заради тежката зависимост, която са развили.

 

Бивши наркозависими споделят, че не съумяват да се „откъснат“ от зависимостта си при първите опити за лечение, а на много по-късен етап.

 

„През всичките тези, почти 30 години, съм преминавала през най-различни видове лечения – психиатрии, отделни опити за лечение със заместващи медикаменти, домашен стационар, отново включващ медикаментозна терапия, хомеопатия, иглотерапия, метадонова програма. По принцип, няма универсална рецепта за измъкване от зависимостта, защото всеки човек е различен и уникален. Ключови за едно ефективно потегляне по пътя на лечението са няколко неща – човек да осъзнае проблема си, да го признае първо пред себе си, да го приеме и да поиска помощ.“, разказа пред sCOOL Media Светла Иванова.

 

В „битката“ с употребата и разпространението, Националният съвет по наркотични вещества през няколко години актуализира Националната стратегия за борба с наркотиците. Основна цел на Стратегията е да координира дейностите и усилията на институции в цялата страна и българското общество в борбата с проблема.

 

Най-много усилия се насочват към възрастовата група 15-34 години, която представлява около 82% от всички лица между 15-65 години, които поне веднъж са употребили някакъв вид наркотик. В учебните заведения се провеждат дискусии, кампании и проучвания за да се намали процентът на учениците употребяващи наркотици, и същевременно младежите да бъдат достатъчно информирани какви рискове крият те. Националният фокусен център за наркотици и наркомании представи данни от проучване проведено през 2017г., в което 26,2% от учениците (9-12 клас) са употребявали някакво наркотично вещество, 21,5%  от тях – през последната година, а 13,3% – през последните 30 дни преди провеждането на проучването.

 

Според  Светла Иванова, въпросът дали едно дете ще употреби някакъв вид  наркотично вещество е личен избор, но е важно родителите да направят всичко по силите си да повлияят на този избор в положителна насока като възпитават и предават правилните ценности в самото дете.

 

Превенцията – само на хартия?

 

Мерките за превенция и ограничаване на употребата и разпространението на наркотици на „хартия“ са много и всеобхватни. В действителност статистиката говори за липса на достатъчно действия и тяхното изпълнение. Според Юлия Георгиева, стратегиите и изпълнението им не са съобразени с реалността и рядко следват концепцията за прилагане на научно доказали ефективността си практики.

 

Като основен проблем в системата за превенция и борба с наркотичните зависимости тя посочи  закриването на Националния център по наркомании и прехвърлянето на част от функциите му към Националния център по обществено здраве и анализи.

 

Към него тя допълни и „добре организирания и корупционно уреден“ пазар на психоактивни вещества, взимането на решения „на парче“, и  липсата на контрол над националната стратегия в последната година.

 

„В момента няма действаща стратегия по наркотиците. След изтичането на срока на стратегията от 2014 – 2018г, беше разработена и предложена нова такава, която трябваше да покрие периода 2019 – 2023, но все още не е влязла в сила.“, разясни председателят на Центъра за хуманни политики.

 

Александра

Александра

Казвам се Александра Дралчева и уча в СУ "Свети Климент Охридски" в град Добрич. Журналистиката дава възможност да изразиш себе си, да бъдеш чут, а sCOOL Media е мястото, където идеите ти се превръщат в реалност.
Александра