Героите не умират

Преди три седмици ни напусна един от най-значимите български артисти на XX век – Стефан Данаилов. Прочетете повече за житейския му път и разноцветна кариера в материала на Дара Сапунджиева от Американския колеж в София.

 

Малко след полунощ на 27 ноември, България се сбогува с любимия на две поколения актьор Стефан Данаилов. След продължително и тежко боледуване от болестта на Паркинсон, легендарния актьор почина на 76-годишна възраст във Военномедицинска болница, въпреки неуморимите усилия на лекарския екип да го излекуват.

 

Стефан Данаилов е герой, който завинаги ще остане в сърцата на българите. Ето как протича животът на една легенда.

 

Стефан Данаилов е роден на 9 декември 1942 г. София. Неговата първа страст е морето и мечтата му е да стане моряк в гражданския флот. През 1963 г. е приет да учи в ВИТИЗ по съвет на актьорът Иван Кондов (тогавашен съпруг на сестра му), където учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Завършва през 1967 г. и започва работа в Пловдивския театър “Н.О. Масалитинов”,а по-късно през 1968, започва работа в СИФ.

 

Оттогава, обещаващият млад актьор не е слизал от сцената на малкия и големия екран като началото на неговата  успешна кариера започва с ролята му на майор Деянов в сериите от филма “На всеки километър” (1969). Други негови запомнящи се роли завинаги ще останат тази на Княз Светослав Тертер (“Князът” 1970 г.), Костадин Джупунов (“Иван Кондарев” 1974 г.) и участието му в италианския сериал “Октопод” (1984 г.), където той има специално участие в седми сезон.  Неоспоримият му талант се затвърждава с най-култовата му роля на героят Яким Донев във филма “Дами канят” (1980 г.) откъдето идват и запомнящите се реплики : “Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?” или “Когато говориш с мене, ще мълчиш!”.  Последният филм, в който знаменитият актьор участва, е филмът “Завръщане” (2019 г).

 

Освен пред телевизионния екран, Стефан Данаилов е и обичан театрален артист с повече от 50 роли на сцената както на Народния театър “Иван Вазов” така и на сцената на Театър 199. Проявите му в телевизионни мюзикъли и телевизионни театри също са впечатляващи със своите 31 участия. От 1981 до края на 1989 г., Стефан Данаилов води популярното и успешно радиопредаване “Звезди посред бял ден”, където гостуват известни личности от цял свят. Програмата се е излъчвала всяка събота по програма “Христо Ботев” на Българското радио (Българско национално радио).

 

Освен в театъра и в киното, Стефан Данаилов се е изявявал и на политическата сцена в България. Бива избиран за народен представител от 39-тото до 44-тото народно събрание, член на българската социалистическа партия БСП (от 1975 г.), от 2005 до 2009 заема постът на министър на културата в правителството на Сергей Станишев, а през 2011 се кандидатира за вицепрезидент.

 

Стефан Данаилов е отличен с повече от 20 награди за своя изключителен принос към българската култура, многобройни награди за поддържащи мъжки роли и награда за цялостно творчество за развитието и утвърждаването на българското киноизкуство като актьор и педагог. Също така е и носител на най-голямото отличие в България: орден “Стара планина” връчен му през 2002 г. за принос към българската култура.

 

От 1990 г. до последните години от своя живот, Стефан Данаилов преподава актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е работил с много млади актьори (дипломирани 8 випуска), за да намерят своя път към сценичното изкуство. Последния му випуск ще го изпрати подобаващо, като представи дипломната си работа по “Лодкарят”, на която ще присъстват както настоящи, така и бивши негови възпитаници. „Той никога не очакваше хората да се кланят пред него, въпреки че беше много голям. Даже май се изненадваше, когато го правеха. Макар и супер откровен, никога не си позволяваше да обяви някого за бездарен и от позицията си на преподавател да прекрати развитието му“,  споделя актрисата и учителка по актьорско майсторство Савина Бързева, бивша възпитаничка в НАТФИЗ. „Винаги подкрепяше всички и им помагаше да си достигат максимума, без значение колко далече  или близо е той. И не спираше да се грижи за студентите си – колкото и години да са минали, откакто са спрели да бъдат негови студенти. Не го познавах особено добре, но се чувствах супер спокойно около него…. Сякаш напрежение не съществува“, добавя тя.