Разединени ли са хасковлии ден преди вота?

Редовният репортер на sCOOL Media Павел Данев от клуб „Млад журналист“ към ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково, се включва с репортаж преди европейските избори на 26 май. Вижте какво казват социолози по отношение на отношението на мнозинството от българите към Европейския съюз и на някои обяснения за ниската избирателна активност.

 

Приключи предизборната кампания на партиите, които ще участват в изборите за Европейски парламент на 26 май. Според направена анкета 47,9 процента от хасковлии няма да отидат да пуснат бюлетина. Малка е разликата с тези, които пък ще гласуват в деня на изборите. До урните ще отидат 46,2 на сто, а 5,9% се колебаят.

 

Колебания

 

Според социолозите в голяма степен кампанията за европейските избори минава през национални въпроси и проблеми. В голяма степен това е предопределящо за отношението на избирателите. „Трябва да имаме предвид спецификата на тези избори. Това, което можем да посочим, е, че избирателната активност няма да бъде голяма и евродепутати ще бъдат изпратени от политическите сили, които имат твърди електорални ядра“, коментира пред sCOOL Media социологът Евелина Славкова.

 

Важен ли е вотът?

 

Евроизборите са избори, които провокират най-малко хора да отидат до урните и да пуснат своя глас. Малко над половината от българите смятат, че това са важни евроизбори. Социолозите прогнозират ниска избирателна активност. Очакванията им за броя на хора, които ще отидат да гласуват, от имащите право на глас, са около 2 млн.-  2 млн. 500 хил.

 

„Преди пет години активността в 28-членния ЕС бе 43 на сто – най-ниската в историята. Това в някаква степен се дължи и на по-малък интерес към европарламента, отколкото към националните избори и националните въпроси. В Словакия например на последните европейски избори гласуваха едва 13%“, отбелязва Славкова.

 

Отказ от гласуване

 

За изборния ден голяма част от българите отказват да дадат своя глас. Социолозите отбелязват два основни проблема. Първият – не вярват, че гласът им ще има стойност и нещо ще се промени. Вторият – не намират своите кандидати, които да ги мотивират и да излязат да гласуват, а още по-малко вярват на обещанията на политиците. „Нека припомним, че не малко хора се възползват от опцията „не подкрепям никого“. Причините са комплексни“, припомня Евелина Славкова.

 

Положително отношение към ЕС

 

Българите имат положително отношение към Европейския съюз. Според проучване на Тренд от октомври 2018 година 48% от българите посочват, че България по-скоро е спечелила от членството си в ЕС, а 26% са на обратното мнение. На въпрос относно референдум за членството на България в ЕС, 55% посочват, че биха гласували България да остане в ЕС. Българинът е все още положително настроен към Европа. Вижда повече позитиви от членството си, отколкото негативи. Социолозите отбелязват, че в същото проучване 31 на сто смятат, че ЕС се развива в грешна посока. Нуждата от промени в ЕС се споделя от 69% от всички пълнолетни български граждани, като 39% смятат, че Съюзът има нужда от радикални промени, 30% от малки промени и само 8% са на мнение, че ЕС няма нужда от промени. Според Славкова това по-скоро е положителна тенденция. Разсъждаването върху бъдещето на нещо, оценка на грешките и правилните действия е резултат от все по-голямото усещане, че сме пълноправна част от този Съюз.

 

Чувство на европеец

 

Обръщаме внимание на един въпрос. Дали българинът се чувства европеец? Социолозите казват, че този проблем се крие в специфична особеност в българите, относно етиката „европеец“. Тя се крие в икономическите показатели.

 

„Българинът ще се почувства европеец, когато има усещането – буквално и преносно, че има доходи, каквито имат в останалите държави в Европейския съюз“, казват още социолозите.