Журналистите като “пощенски кутии“ на властта

Колкото по-надълбоко навлизат нашите млади репортери в „истинския свят“ на журналистиката  в България, толкова по-очевидни стават проблемите на медийната среда у нас. В следващия текст Кристиян Юлзари от русенската Английска езикова гимназия „Гео Милев“ разсъждава относно две знакови събития в българския медиен живот от изминалите седмици.

 

В началото на есенния политически сезон, поредица от събития напомниха за влошаващата се медийна среда в България. Първо, на 2-и септември депутатите се върнаха на работа в изцяло нова пленарна зала в сградата на бившия Партиен дом, където парламентарните репортери с недоумение установиха, че няма да имат достъп до народните представители.

 

Дни по-късно беше обявено, че Нова Броудкастинг Груп, една от двете водещи медийни групи в страната възнамерява да купи, свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски Канал 3 и още няколко телевизии и радиа, сред които музикалните канали The Voice и Magic T, както и радиостанциите “Веселина“, “Витоша“, Magic FM, The Voice.

 

От една страна действията на парламента да ограничи достъпа на журналисти до депутатите канализира информацията за случващото се в Народното събрание и е предпоставка за по-лошо информиране на гражданите. От друга страна виждаме как отслабени институции позволяват концентрирането на медийна собственост в ръцете на близки до властта бизнесмени. Резултатът от това е, че гласът на властта ще се чува все по-шумно и по-надалеч.

 

“Парламент без журналисти не е Народно събрание, а Партиен дом“

Напрежението сред парламентарните репортери, отразяващи дейността на Народното събрание се породи още в първия работен ден на депутатите. Причината, е че достъпът на журналисти до кулоарите в бившия Партиен дом беше отрязан. В старата сграда на Народното събрание именно това беше основното място за интервюта и срещи с народните представители.

 

За репортерите е отредена зала на приземния етаж в ремонтираната сграда на бившия Партиен дом (сега Народно събрание). Оттам те могат да наблюдават дейността на депутатите в пленарната зала на екрани, но, сякаш за да сложат сол в раната, на 9-ти септември мониторите остават без звук и картина.

 

Журналистите нямат достъп до останалата част на сградата, където влизането се осъществява чрез магнитни карти, с каквито разполагат само депутатите и служителите на Народното събрание.

 

Заради дебелите стени на бившия Партиен дом повечето мобилни оператори нямат обхват, което още повече усложнава работата на репортерите и прави предаването на живо и телефонните разговори с депутати практически невъзможно.

 

Журналисти са стартирали подписка, в която настояват да бъде върнат старият режим на работа, какъвто е бил въведен преди 30 години – медиите да имат свободен достъп до кулоарите и общите помещения на парламента. 

 

Наред с множеството технически проблеми, все още няма отговор КОЙ и защо отряза достъпа на журналистите до народните избраници и КОЙ нареди връзката с депутат да се осъществява чрез PR на партията, който удобно може да го скрие или да реши, от негово име, че сега не е удобно да отговаря на въпроси? Така ли се гарантира свободата на словото, г-жо Караянчева и г-н Борисов? Защо четвъртата власт е натикана в приземния етаж на бившия Партиен дом?“, се пише в петицията, в която са се подписали десетки журналисти от различни медии.

 

От парламентарната трибуна Цвета Караянчева прехвърли вината на своя предшественик Георги Пирински, който като председател на 40-то Народно събрание подписва проекта за изграждането на настоящата пленарна зала в бившия Партиен дом.

 

Липсата на пряк контакт между журналисти и депутати поставя народните представители в много изгодна позиция, а работата на репортерите се свежда само до това да предават изказванията от трибуната на парламента. Единствената алтернатива пред журналистите за интервю с народен представител е да се свържат с партийните пресцентрове, но тяхната бавна и тромава работа възпрепятства отразяването на теми, особено когато те се развиват в рамките на деня. 

 

В парламентите на другите европейски държави депутатите се чувстват длъжни да отговарят и преслужбите работят. В България обаче журналистите често получават откази от партийните пресцентрове, казва Пламена Игнатова от онлайн медията Клуб Z пред Свободна Европа.

 

Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) публикува становище, в което се казва, че сграда, в която медиите са натикани в изолатор, би могла да бъде Партиен дом, но не и Народно събрание на една демократична държава.“.

Сливането на Нова телевизия и Канал 3 

Другата новина от началото на месеца – тази за продажбата на Канал 3 изважда на повърхността отдавна известната близост между свързаната с депутата от ДПС Делян Пеевски медия и Нова телевизия на приближените до властта бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви. 

 

През март 2019 година Нова телевизия беше купена от братята Домусчиеви за 185 млн. евро. От тогава насам знакови журналисти от българския ефир бяха принудени да напуснат работните си места, а на тяхно място бяха назначени лица от Канал 3. Освен това, промяната в редакционната политика на телевизията стана очебийна – тя смекчи тона към управляващите и техните символично прикрити съюзници от ДПС, и на практика стана глашатай на властта. 

 

Още през 2017 година (2 години преди Домусчиеви да придобият медията) Нова телевизия прекрати договора на Дарина Сарелска, тогавашен директор на новини и актуални предавания. Наскоро в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV+ Сарелска разказа, че причината за уволнението ѝ е нейният отказ да отстрани от ефир Анна Цолова, тогавашен водещ на сутрешния блок по Нова телевизия. В крайна сметка Цолова също беше свалена от ефир.

 

Медията беше напусната и от Виктория Бехар, Лора Крумова, Валдес Радев и покойната Силва Зурлева, а предаването на Милен Цветков беше свалено. През 2019 Нова телевизия прекрати договорите на знаковите журналисти Генка Шикерова, Миролюба Бенатова и Марин Николов, а заради ситуацията с COVID-19 Мирослава Иванова, Мария Йотова, Галя Щърбева, Християния Червенкова и Живко Константинов бяха сложени в “престрой“ и впоследствие отново освободени. Наскоро Невена Василева и Марина Стоименова също обявиха, че прекратяват отношенията си с Нова телевизия. Като причина за напускането си всички те директно или не обясняват с цензура.

 

На тяхно място бяха назначени редица лица от Канал 3. Сред тях бяха настоящият директор на новините Миляна Велева, журналистът Васил Иванов, водещата Мая Костадинова и настоящият изпълнителен директор на медията Ива Стоянова.

 

В началото на месец септември изпълнителният директор на медийната група Ива Стоянова потвърди пред Свободна Европа за закупуването на Канал 3. Като официална причина Стоянова посочи нуждата на Нова Броудкастинг груп от новинарски канал, по който да се излъчват извънредните пресконференции и брифинги, защото “много хора са недоволни, че им спираме сериалите, за да излъчваме извънредни емисии“.

 

След кратка процедура в петък Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че продажбата на Канал 3 няма да окаже сериозно въздействие върху медийна пазар в България.  Органът отхвърли опасенията за неблагоприятен ефект на сделката върху медийния пазар у нас. Против продажбата на Канал 3 се обявиха Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ), БНР, bTV Media Group и рекламната агенция “Аргент-2002“. Ироничното е, че след проточила се проверка през 2018 г. КЗК не позволи на чешката инвестиционната компания PPF Group да придобие Нова Броудкастинг Груп с коренно противоположни аргументи на сегашните – че придобиването на медийната група от чешката компания ще доведе до твърде сериозно консолидиране на медийния пазар у нас.  

 

Още по-ироничното е, че от тогава Нова Броудкастинг Груп само продължава да се разраства и в средата на август компанията официално придоби 100% от най-голямата онлайн група в страната “Нет инфо“.

 

Канал 3 и Нова телевизия следват почти идентична проправителствена редакционна политика, като бъдещата сделка между двете медии само ще извади наяве отдавна известни обвързаности и зависимости. Близостта на братята Домусчиеви до властта е публична тайна, а разликите в отразяването на политическата криза, продължаваща вече трети месец между Нова телевизия и прекият им конкурент – бТВ е повече от очевидна. 

Черната овца на Европа

Ефектът от тези две събития е пагубен както за влошаващата се медийна среда, така и за демокрацията, защото колкото по-малко информирани са гражданите, толкова повече се отдалечаваме от демократичните ценности. 

 

Медиите в България от години са притискани, а на критичната маса журналисти им е давано да разберат, че не са желани. Вече трета поредна година държавата ни заема 111 място в индекса за свобода на словото на “Репортери без граници“. Една от многото изтъкнати причини за позицията ни в печално известната класация е корупцията и близостта на медиите до властта. От “Репортери без граници“ дават пример с депутата от ДПС Делян Пеевски, който неформално управлява Канал 3 и притежава няколко на брой вестници и новинарски сайтове, като по този начин има контрол над голяма част от печатните медии у нас.

 

Медиите в ръцете на политик като Делян Пеевски, който стопанисва и десетки други бизнеси са скрито оръжие, което по всяко време може да бъде използвано за пропаганда, очерняне на политически опоненти и натрапване на политически възгледи. Опасно близките отношения между властта и медиите подкупават най-важното правило в журналистиката – да бъде безпристрастна и обективна.

 

Журналистите в Народното събрание никога не са били желани, разказват дългогодишни парламентарни репортери. Натикването им в “изолатор“ обаче потвърждава съмненията във властта, която от години се опитва да заглуши неудобните гласове на българската журналистика.

 

За да има критични и качествени медии, трябва да има хора, които ги искат и са готови да ги защитават, когато те са изправена пред риск. Свободата и истината не се купуват, а се отстояват и защитават. Трудно се печелят, но лесно се губят.

Кристиян

Кристиян

Казвам се Кристиян Юлзари и съм ученик в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе. Пиша материали за sCOOL Media от една година. Още от малък съм много любопитен и любознателен. За мен журналистиката е страст и огромно удоволствие. Това е трибуна, която има силата да променя. Вярвам, че младото поколение можем да променим медийната ситуация в България и да върнем престижа на журналистическата професия.
Кристиян