Как едно софийско училище приема „новото нормално“ в образованието

В началото на месец март на всички училища в страната се наложи да преминат към онлайн обучение. То бе напълно непознато както за учениците, така и за учителите. Началото на новата учебна година започна присъствено. За да провери има ли и – ако да – каква е промяната в отношението на учениците към училището, sCOOLmedia се допита до част от засегнатите. Разговаряхме със заместник-директор от 97 СУ „Братя Миладинови“ в град София и анкетирахме 70 ученици и 30 учители.

 

Перспективата на зам.-директора

Дафинка Янкулова е заместник-директор и преподавател по Информационни технологии в 97 Средно училище „Братя Миладинови“.  От една страна ѝ е странно, че всеки, който среща е с маска и ѝ липсва да вижда усмивките на колегите и възпитаниците си. От друга страна смята, че е забавно, когато не може да познае някой ученик. Освен това госпожа Янкулова чувства тъга, защото не може да прегръща учениците, както досега. Срещнали са трудност в това да се справят с цялата организация в началото на учебната година, за да може училището да бъде по-безопасно, но според нея са се справили успешно.

 

Има правилник, който важи за цялото училище. Едно от правилата е, че учениците влизат от различни входове в сградата. Второ, че учителите влизат в различните класове, а не учениците да влизат при тях, както досега. Учениците от начален, прогимназиален и гимназиален етап са с различно разписание, за да не се засичат с другите ученици.

 

Основна трудност относно преминаването към онлайн обучение произтича от работата с първокласниците, защото е по-трудно да показват букви на учениците през десктоп и камера. „По време на едно онлайн обучение е важно да успеем да обхванем всички деца и да подготвим учениците си за предстоящите им изпити“, смята заместник-директорът.

 

От позицията на учител тя споделя, че за нея е трудно да преподава с маска, а когато е с шлем има чувството, че учениците не я чуват и нейният глас се връща обратно при нея. Смята, че сега преминаването онлайн ще бъде по-лесно, защото вече са работили по този начин.

 

„Непрекъснато говорим с учениците защо е важно да носят маски в общите пространства и да си мият ръцете с топла вода и сапун. Учителите също го правят по няколко пъти на ден“, добавя тя в заключение.

 

През погледа на учителите

Тридесет учители бяха анкетирани, за да разберем какво е било онлайн обучението през тяхната гледна точка. Мнозинството от запитаните – 86,7% от анкетираните – посочват, че по-добрият метод на обучение е присъственото, а останалите 13,3% са посочили онлайн формата. Малко над половината от преподавателите оценяват мотивацията на учениците си в онлайн среда като по-висока, а 43% като по-ниска. Три четвърти от тях заявяват, че не са срещали трудности с това да преподават онлайн, макар и това да им се случва за първи път, други 26,7% са срещали такива, но все пак са успели да завършат учебната година. По-голяма част от възпитателите на 97 СУ смятат, че за учениците по-практичен метод за учене е правенето на проекти, отколкото да пишат планове.  Сред трудности, които учителите споделят, че са срещнали са липсата на живия контакт с учениците, трудно фокусиране от страна на учениците и спазване на времевата рамка на учебния процес. Други проблеми, с които те са се сблъсквали, са оценяването, това да включат всички ученици в часовете, както и да работят с тези, които са немотивирани.

 

Част от преподавателите са срещнали затруднения с това да разбират кой ученик какво прави, да обърнат внимание на всеки ученик и да са сигурни, че техните възпитаници са разбрали нужната информация. Други пък са срещнали затруднения с това да планират уроците си и те да бъдат по-разнообразни, защото е липсвала възможността да се работи по групи. Освен това друга срещана трудност е интернет връзката, която е била причина ученикът да не успее да влезе в онлайн часовете.

 

Учителите също дадоха оценки на ангажираността на техните ученици по време на онлайн обучението. По петобална скала, където най-високото ниво на ангажираност е 5, две трети от преподавателите оценяват успехът на възпитаницте си между 3-4. След като учениците се завръщат в класните стаи през септември обаче, 60% от учителите виждат по-висока мотивация сред тях, а останалите 40% – по-ниска. Освен мотивацията, учителите отчитат и повече ангажираност на учениците с работата в клас, откакто те са обратно в класните стаи. Едва 3,3% са дали оценка 2 на работата на възпитаниците си, 40% са дали оценка 3, 43,3% са дали оценка 4, а останалите 13,3% са дали оценка 5.

 

Какво мислят учениците

В анкета, в която участваха 70 ученици, 55,7% заявяват, че им харесва да ходят на училище, а 44,3% предпочитат да учат от своите домове. Учениците, които са посочили, че предпочитат да ходят на училище, са дали следните причини: по-лесно усвояват преподавания материал, научават повече неща, получават по-малко домашни, отколкото когато са били онлайн. Те добавят и че не всеки предмет може да бъде разбран лесно онлайн. На други ученици им е направило впечатление, че съучениците им не са имали добра интернет връзка, което допълнително е оказало влияние върху учебния процес. Още една част от учениците са казали, че така виждат приятелите и учителите си, което смятат за готино и интересно. Някои ученици пък не са се чувствали комфортно цял ден да бъдат пред електронните устройства. Има и ученици, които просто обичат да ходят на училище и затова предпочитат присъствената форма на обучение.

Учениците от 10-ти клас в 97-о училище

Сред останалите 44,3% заявили, че предпочитат да учат онлайн, някои са посочили, че няма да се притесняват какви дрехи да облекат и че са си вдигнали успеха. Един от плюсовете, които намират, е, че учителят може да заглуши целия клас и така часът да бъде по-тих. Освен това споделят, че са намирали повече информация в интернет за тестове и т.н. Някои ученици предпочитат онлайн формата на обучение, защото не се натоварват с тежки раници и не се притесняват от съучениците си. Част от отговорилите са описали този начин на обучение като „по-готин“. Успявали са да се  наспиват малко повече, но пък и обръщат внимание на това, че  рискът от зараза е по-малък за близките им. Някои от анкетираните са предпочели това обучение, защото не се е налагало да носят маски навсякъде.

 

Относно присъствието си в онлайн обучението, 68,6% от анкетираните казват, че са посещавали всеки един учебен час, 11,4% са изпускали по два часа на ден, 8,6% пък са изпускали два часа за цялата седмица. Има и такива, които не са влизали, заради проблем с интернет връзката, поспивали са повече или пък са изпускали по един час на ден.

Нещо интересно, което прави впечатление е, че броят на учениците, които са срещали затруднения с това да свикнат онлайн и тези, които не са срещали такива е равен.

 

На анкетираните ученици са им липсвали приятелите, учителите им, някои учебни предмети и, разбира се живата връзка с всички. 77,1% посочват, че им е било по-полезно сами да си намират информация в интернет, обратно на останалите 22,9%, за които е било по-полезно да използват ресурсите, изпратени от учителите им. Те са се чувствали и добре, и зле, знаейки, че трябва да са си вкъщи.

Учителите в гимназията

През периода на новия вид обучение се виждаше и реалната ангажираност на учениците, 41,4% са посочили, че по време на него са били по-ангажирани. Другите 58,6% са посочили, че присъственото обучение изисква по-голяма ангажираност.  Емоционално дали се радват, че отново са в класните стаи 77,1% са посочили, че се радват, а другите 22,9%, не. Тези, които се радват се радват, защото така учат по-лесно и е възстановен живият контакт с учители и ученици. Тези, които не се радват казват, че причината е защото трябва да стават по-рано, за да се приготвят за училище и да излязат от домовете си. Най-честите затруднения, които срещат са спазването на мерките, предстоящи тестове и наваксването на материала. 94,3% от анкетираните казват, че спазват мерките, които училището е предприело за предпазване от вируса.

Айлин

Айлин

Аз съм Айлин Хаджийска, ученичка в 97 СУ „Братя Миладинови“ в град София. Обичам да откривам нови предизвикателства. Като малка имах детска мечта да бъда журналист и именно това е причината да започна да пиша за sCOOL Media.
Айлин