Какво е да си различен?

Деветокласникът Васил Дечевски от СУ „Васил Дечев“, гр. Чепеларе, се включва с втория си материал за sCOOL Media. След като провери „кой ще каже какво е любов“, сега Васил ни потапя в много по-сериозна тема – приемането на хората около нас, които имат здравословни проблеми.

 

Запознайте се с Иван*. Иван е ученик в гимназия в малък български град. Всяка сутрин тръгва към училище, влиза в час, слуша урока, разхожда се в междучасията, тръгва си, пише домашни… Като всеки друг свой съученик. Иван обаче е различен. Защото страда от здравословен проблем.

 

В България има много ученици като Иван. Във всяко населено място, всяко училище, всеки клас има по някой Иван. Иван може да е с физическо увреждане, да страда от дислексия или психическо заболяване. Може да е в инвалидна количка, да е незрящ или да се концентрира трудно. Навярно всеки е срещал един Иван, но някои са решавали да отместят поглед и да продължат по пътя си. Усещали са тъга и дискомфорт. Може би са се страхували от това, че и те някога могат да бъдат на негово място.

 

Учениците като Иван обаче са част от нас. Те трябва да бъдат приобщени към класа и да бъдат третирани като останалите, за да не се чувстват отритнати и самотни. Не трябва да гледаме на тях с пренебрежение, нито пък с постоянно съжаление, защото, ако съжаляваш някого непрекъснато, то ти омаловажаваш самия него и не го възприемаш като равен. Нужно е да се държим с тези хора почти по същия начин, както с всички останали – като с личности, които са различни, и в същото време толкова подобни на нас.

 

„Според мен всеки притежава прекалено много предразсъдъци спрямо хората с психически заболявания, което ни кара да ги избягваме, но по този начин ние се отказваме от това да ги опознаем и показваме, че сме толкова глупави, колкото и безсърдечни”, казва Петър, ученик от 9-ти клас. Според него хората биха могли да премахнат предубедеността си, ако просто имат желанието и волята за това.

 

„При адекватно отношение към тези хора, те имат потенциала да станат много по-силни личности от другите, но тъй като рядко срещат подкрепа и разбиране, в повечето случаи остават затворени и самовглъбени, страдащи и самотни”, смята осмокласничката Мария, но и допълва, че „за съжаление, човек не може да се промени и дискриминацията винаги ще съществува”.

 

Според други обаче промяната наистина е трудна, но не и невъзможна. И трябва да се стремим към нея, за да живеем някога в един по-добър свят, в който всички сме равни – а това зависи единствено от нас самите. Както е казал Константин-Кирил Философ: ,,…Слънцето не грее ли еднакво за всички, и дъждът не вали ли еднакво над всички, и не дишаме ли всички въздух!”

Как мислите?

 

* Името на назованото лице е умишлено променено.