„Ние създадохме този проблем и ние трябва да го решим“: Ученическите климатични стачки се завръщат след карантината

На 25 и 26 септември присъствените протести за борба срещу глобалното затопляне в България се завърнаха за пръв път след началото на пандемията от COVID-19 през месец март. Протестни шествия се проведоха и в други части на света, включително и от Арктика, под наслова “Глобален ден за действие срещу промените в климата”. Поради наложените противоепидемични мерки за забрана от провеждането на масови събирания и мероприятия, активистите трябваше да преместят протестната си дейност в интернет пространството. Чрез социалните мрежи се организираха така наречените “онлайн протести”, чиято цел бе едновременно да се ограничи физическия контакт между екоактивистите, но и да се обсъдят бъдещи планове за справянето с критичните 1,35 градуса и начини за постепенното преминаване към възобновяеми източници на енергията. Дара Сапунджиева от Американския колеж в София разказва повече.

 

След шест месеца на спазване на принудителна социална дистанция, неправителствената организация “Петъци за бъдеще” България  организира “Шествие за климата”, чиято цел бе климатичната криза да не бъде забравяна в сянката на COVID-19, приемането на незабавните мерки на международно и национално ниво за противодействие и адаптиране към климатичните промени, и привличане на повече хора към каузата за спасяването на планетата от ефектите на климатичните промени.

 

Сред условията за присъствие, поставени от самите организаторите на шествието, бе задължителното носенето на предпазна маска, редовно дезинфекциране и спазване на социална дистанция, въпреки че събитието се проведе на открито.

Също така бе организиран и “онлайн протест” в социалните мрежи за хората, които се притесняват да посещават такива мероприятия. Там участниците изразяваха недоволството си от липсата на климатични политики чрез споделяне на снимки с послания.

 

Начало на събитието бе дадено в 18:00 ч. пред Народния театър “Иван Вазов”. Там организаторите проведоха асамблея на екоактивистите. Дискутираните теми бяха свързани с ефективни начини за противопоставянето на климатичната криза и дали решенията за справяне с климатичните промени трябва да бъдат оставени в ръцете на отделните хора, на обществото или от правителствата.

 

По време на дискусията се чуха множество различни мнения за ролята на гражданите и правителството в решаването на климатичната заплаха. Една част от екоактивистите споделиха своето разочарование от липсата на адекватна зелена политика и екосоциална справедливост в българската политика като пример бе даден с приемането на първо четене Общ устройствен план за строителство на 300 метра от морския бряг в природен парк “Странджа”.

 

“Ние също подкрепяме антиправителствените протести, защото за нас това правителство няма капацитета нито да обозначи необходимите мерки за справяне с климатичната криза, нито да ги реализира,” споделя Ради, една от активистките, със sCOOL Media. Част от природозащитниците споделят мнението, че е нужно да бъде указан натиск върху българските народни и европейски представители за да бъдат предприети необходимите ограничителни мерки за намаляване на нивата на въглероден диоксид и налагане на забрана за използването на пластмаса за еднократна употреба. “Систематичните промени ще бъдат много по-ефективни, защото тяхното прилагане ще се случи в максимално кратък срок. Докато изчакваме всеки да промени възгледите си, ежедневните си избори или докато се осведоми, вече ще е твърде късно,” сподели екоактивистът Петър.

 

Според протестиращите освен в екологичен, България се намира и в социален колапс. Останалата част от присъствалите на шествието обаче изразиха своята обнадежденост, че дори и малките стъпки водят към промяна: “Аз вярвам, че всеки един от нас трябва да поема гражданска отговорност към това какво е бъдещето, което оставяме след себе си,” споделя младата природозащитничка Кремена. “Индивидуалното решение, което всеки един от нас може да направи, е да стане част от колектив, който си е поставил обща цел”.

 

След приключването на асамблеята, в 19:00 ч., шествието пое по своя маршрут като се движеше обратно на посоката на антиправителствените протести с цел запазване на социалната дистанция. Шествието започва от Народния театър „Иван Вазов“ и продължи по ул. Съборна, бул. Витоша, Национален дворец на културата, и приключи в “кучешката градина” в Южния парк.

 

Представители и последователи на неправителствени организации като “Кажи”, Extinction Rebellion Bulgaria и “Храна не Война” също присъстваха на събитието като бяха донесли и “церемониален ковчег”, чиято цел бе да напомни какво ще се случи не само с планетата, но и с цялото човечеството, ако не бъдат предприети незабавни действия за справяне с глобалното затопляне.

 

“С всяка изминала среща, на която присъствам, виждам, че промяната вече се случва. Разбира се, имаме много работа преди промяната да даде резултат, но мисля, че няма място за отчаяние и няма място за паника, но има толкова много място за надежда” – добавя Яна, ученичка в Американския колеж и една от най-младите активисти на протеста. “Моята мисия тук е да науча колкото се може повече и след това да го предам на моите съученици. Смятам, че от образованието започва основния проблем и от там той може да бъде изкоренен, ако от ранна детска възраст започнем да говорим на децата за това, че те имат силата да направят промяната, от която ние имаме нужда”.

Дара

Дара

Здравейте! Казвам се Дара Сапунджиева и съм възпитаничка на Американския колеж в София. Откакто придобих повече опит и увереност в областта на творческото и критичното писане, вече знам, че моето бъдещо пребиваване ще бъде свързано със света на журналистиката и медийната света. Също така, смелостта, която придобих, докато работех върху своите медийни проекти, стана неразделна част от моя характер, а постоянното даване на гласност върху проблемите на обществото и света се превърна в движеща сила в моя живот.
Дара