Код: Мръсен въздух

С радост публикуваме първия пристигнал ученически материал на темата за опазването на околната среда. Той е на активния ни журналист Павел Данев от клуб „Млад журналист“ към ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково. В детайлен анализ, подплатен с експертно мнение, Павел разглежда проблема с мръсния въздух и възможните му решения. 

 

В месеца, през който Земята има празник, реших да разгледам един основен проблем. Ще говорим за мръсния въздух. Този екопроблем „се дъвче” ежегодно, но най-вече през зимата. През зимния сезон най-често се претопля темата за мръсния въздух, защото тогава повечето от домакинствата в България започват да се отопляват на твърдо гориво. Именно това увеличава фините прахови частици във въздуха. Повечето хора започват да се движат с автомобилите си, което също води до усложнения. Има и много други фактори.

 

Реших да ви срещна с експерта Меглена Антонова. Тя е координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България. Има магистърска степен по право на околната среда и енергетиката от Университета в Осло, Норвегия. Фокусът в работата й е съсредоточен във въглищния сектор и развитието на възобновяемата енергия като негова алтернатива. Като един от стратезите на „Грийнпийс“ по кампанията за Централна и Източна Европа отскоро Меглена се занимава в по-голяма конкретика с проблема с въздушното замърсяване.

 

Природните явление и катастрофите като пожари, вулканична дейност и други, винаги са оказвали влияние върху съдържанието на прах и други вредни вещества във въздуха. Човешката дейност през последните два века става основният замърсител на атмосферния въздух с навлизането на индустриализацията и развитието на икономиката, транспорта и земеделието. „Сред основните замърсители на въздуха в България са битовото горене на твърди горива (въглища, влажна дървесина, отпадъци), въглищните ТЕЦ за производство на електро- и топлоенергия, транспортът, строителството и други индустриални процеси“ – казва Меглена Антонова.

 

Разпределението на дела на различните източници на замърсяване варира в отделните население места. Антонова дава пример с градовете, където най-големият замърсител е битовото горене на твърдо гориво. Също така и автомобилният транспорт нанася по-големи вреди на въздуха в големите градове, отколкото в малките.

 

„В градовете в близост до въглищни ТЕЦ имат по-високи нива на серен диоксид от местата, които са по-отдалечени от индустриалните центрове и т.н. През 2017 г., в Гълъбово например, който е един от градовете в най-голяма близост до въглищни централи, официално са отчетени 117 броя превишения на почасовите норми на серен диоксид. Това е почти 5 пъти по-високо от регламентирания максимум (по закон, тези превишения не трябва да бъдат повече от 24 на година)“ – разказва Меглена Антонова.

 

На (лошите) челни места в Европа

В последният си доклад от Европейската комисия отново излязоха със становище, че България заема челните места по мръсен въздух. Има и още. Казва се също така, че замърсяването на въздуха поставя нашата страна на челните места по брой изгубени години живот. Според Европейската агенция по околна среда замърсяването на въздуха у нас е довело до около 15 200 случая на преждевременна смърт през 2015 г. Въпреки че наскоро прие изменения в законодателството, България все още не е предприела практически структурни мерки за справяне със замърсяването на въздуха и за уеднаквяване на целите за качеството на въздуха с ключови политики в областите на околната среда, енергетиката и превозите.

 

Една от основните причини, поради която българските домакинства се отопляват на твърдо гориво в нискоефективни печки, е икономическа – въглищата и дървата са евтини и достъпни, както и самата горивна база. Друга причина е липсата на адекватни мерки на национално и местно ниво. Институциите директно (чрез премахване на акциза върху въглищата за битово горене) или индиректно (чрез слабо или никакво прилагане на мерки и законови изисквания, липса на ясни програми за алтернативни начини за отопление) подпомагат домакинствата да продължат да използват горива, които отделят вредни емисии и тровят здравето ни.

 

От „Грийнпийс“ казват, че що се отнася до производството на електроенергия от въглища, те са основен източник на вредни емисии, тъй като България все още е силно зависима от това замърсяващо производство – около 40% от електроенергията ни се произвежда по този начин. Неправителствената организация подчертава, че години наред правителствата в България нямат ясен план и стратегия за постепенно затваряне на финансово нерентабилните, пряко и косвено субсидирани и сред най-силно замърсяващи въглищни централи в Европа.

 

„Те не полагат никакви усилия в посока развитие на алтернативна заетост на работещите в тези централи и въглищни мини, като по този начин с лека ръка обричат на неясно и несигурно бъдеще хиляди български домакинства“ – казват от „Грийнпийс“.

 

Има ли решения

Попитани как България може да се пребори с екологичния проблем, казват, че решенията за справяне с мръсния въздух и вредните за климата емисии също са многопластови.

 

Меглена Антонова споделя: „Ключова за решението му е изграждането на ясна визия за преход отвъд използването на изкопаеми горива в производството на енергия. Алтернативата, която „Грийнпийс“ – България, вижда като реалистична, е залагането на малките и децентрализирани мощности от възобновяеми източници, собственост на хора, бизнес, кооперации, малки населени места и пр. Те започват да се превръщат в гръбнака на този нов енергиен сектор на 21-ви век и в много страни по света промяната вече е факт. Това, освен че смущава енергийния сектор в България, вероятно и силно притеснява някои енергийни „играчи“ у нас, тъй като означава и прекратяване на дългогодишни нарушения и корупционни схеми, които българският енергиен сектор носи като печална слава, която обикновено се плаща от редовия потребител и данъкоплатец. В България например, ако 1 от 7 жители произвежда енергия за собствени нужди и излишъкът отива в системата, ще можем да произвеждаме над 25% от необходимата ни електроенергия.“

 

Антонова казва още, че поемането на ангажименти по отношение на развитието на възобновяема енергия за хората от правителството има потенциала за положителен ефект и върху енергийната бедност, както се случва в съседни държави като Гърция, където т.нар. енергийни помощи отиват за слънчева енергия, а не за въглища.  За тази цел обаче властите могат и трябва да облекчат процедурите и изискванията за инсталиране на малки ВЕИ инсталации в дома и бизнеса. Само така те ще помогнат в опазването на околната среда и скъсването с въглищната зависимост.

 

Има ли проблем в самолетите

Всички знаем, че авиацията е най-безопасният транспорт в днешно време. Много хора я харесват. Има, разбира се, и такива, които казват, че и авиацията замърсява въздуха. Затова потърсих отговор и на този въпрос.

 

В известното Парижко споразумение за климата авиацията и короблаването не се регулирани. Самолетите или въздухоплаването са отговорни за 2% от глобалните въглеродни емисии, а ако се вземат под внимание други парникови газове, този процент може да бъде по-висок. Според прогнозите авиацията продължава да расте. Тя би могла да изразходва повече от една четвърт от световния въглероден бюджет, ако искаме да ограничим повишаването на температурата в рамките на 1,5°C до 2050 г.

 

„Схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден двуокис за международното въздухоплаване е предназначена да се справи с този вид емисии, като изисква от авиокомпаниите да ги компенсират чрез финансиране на проекти за намаляване на въглеродните емисии в други сектори. От 2020 г. тя цели да компенсира световните авиационни емисии с 80% до 2035 г. Въпреки че Международната организация за гражданска авиация оцени сделката като „историческа“, когато беше договорена през 2016 г., ключовите решения бяха отложени  и бяха подложени на критики от страна на много организации, които смятат, че компенсирането не е дългосрочно решение и може да се използва като оправдание за разширяването на летища“ – казва координаторът на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ – България, Меглена Антонова.

 

Всеки един от нас може да предприеме няколко прости стъпки, за да намалим замърсяването на въздуха – да се информира за енергията, която използва; да пести енергия, като не оставя електроуреди включени без нужда; да обнови отоплителните си уреди или да смени доставчика на енергия; както и да изисква от институциите да поемат отговорността, която по същество е тяхна.