Любовта в нашите очи

Величка Авлиева и Добромира Щерева от 9. клас на СУ „Васил Дечев“, гр. Чепеларе, ни предлагат едно истински задълбочено интервю на темата „любов“. Величка – в ролята на интервюиращ, и Добромира – в тази на събеседник, ни карат да се замислим върху някои проявления на любовта в днешно време и върху това дали тя трябва да е на всяка цена. 

 

– По повод днешния празник – „Свети Валентин“, ще интервюираме Добромира от 9. клас. Здравей, Доби! Ще ни разкажеш ли малко за себе си?

– Здравей, аз съм на 16 години от град Чепеларе и уча в СУ „Васил Дечев“. Интересувам от хуманитарни дисциплини и най-вече от философия.

 

– Искам да поговорим за любовта. Какво е тя за теб?

– За мен любовта е най-възвишеното чувство, което човек може да изпита. В миналото любовта се е ценяла много повече отколкото сега, но често тя не е била личен избор – възрастните членове от семейството са решавали кой да бъде партньор на детето им само според облагите от този брак. Тези двойки не са били един за друг в повечето случаи, но въпреки това те са оставали заедно и са давали всичко от себе си връзката им да върви добре – те са възпитавали любов, привързаност и уважение към този чужд човек.

 

– А как изглежда любовта в нашето време?

– Истинската любов сега се среща много по-рядко, защото вече не е приоритет – нашето поколение се интересува повече от материалните облаги и репутацията. Младите хора не се борят за връзките си – те изобщо не са научени да се опитват да съхраняват най-съкровените си чувства и емоции. Настъпи ли момент на разногласие между партньорите, което е неизбежно да се случи рано или късно (и е напълно нормално), не се опитват да го решат по някакъв начин, а директно се отказват от връзката си. Това е и комуникативен проблем, защото  хората не се опитват да разберат другите около тях – когато водят разговор, те слушат само с целта да отговорят, но не и за да разберат човека до тях. Разговорите се превръщат в механични и тривиални действия без никаква задълбоченост. Мислим кое е важно за нас, но не се интересуваме от никого.

 

– Любовта между мъжете и жените различава ли се?

– Не, и при двата пола тя е доста повърхностна.

Повечето жени сега търсят мъж, който е преуспял материално и не се интересуват дали има чувства между тях, но след време те ще осъзнаят, че физическите и материалните потребности не са достатъчни и ще се чувстват пренебрегнати и самотни, защото мъжът до тях няма да ги обича и цени – просто ще ги използва.

Мъжете търсят жена, гледайки само външния й вид. Не се опитват дори да я опознаят и следователно да видят вътрешната й красота. Достатъчно е тя да има хубаво тяло и да се разбират добре, макар изобщо да не са близки в духовен аспект и да не полагат усилия да станат. Нищо, че имат някого до себе си, те пак са самотни.

 

– Как би предпочела да живееш – с човек, с когото си свързана само материално, или в самота?

– Не мисля, че пътят към щастието минава през материалната задоволеност. Аз бих предпочела самотата, защото тя не е задължително нещо лошо. Самотата е нужна на всеки, защото когато човек е сам, той има достатъчно време и спокойствие да размишлява над болката , която изпитва, и чрез това да опознае себе си. Веднъж когато човек познава себе си, той е способен да разбере, че в света съществува и по-висш вид любов от материалната зависимост.

След периода на себеопознаване човек вече не се страхува от това да бъде сам. Разбира, че и сам си е достатъчен, но иска да бъде част от нещо по-голямо, по-красиво, по-истинско.

 

– Какъв съвет за любовта ще дадеш на хората, които четат това?

– Виждайки тези толкова грозни и многобройни примери за фалшива любов, повечето хора дори не знаят как изглежда истинската. Затова аз искам да се обърна към всички и да кажа: Не се страхувайте да бъдете сами. Опознайте себе си и се впуснете в търсене на любовта. Обичайте истински и следвайте сърцата си, защото любовта съществува и след края на света!