Трудните неща са най-желани: Мария Тонева става посланик за един ден

За трета поредна година Британското посолство в България организира конкурса „Посланик за един ден“, който предоставя възможност на осемнадесет момичета от цялата страна да надникнат зад завесата на посланичеството и политиката. За първи път в своето издание, конкурсът се проведе извън териториите на България като организира двудневно посещение до Виена, където момичетата се запознаха с посланици от цял свят и имаха възможност да посетят централата на ООН във Виена и Резиденцията на британския посланик във Виена Лий Търнър. Младите участнички също така имаха удоволствието да присъстват на среща с българския посланик във Виена, Иван Сираков, да посетят Българския културен институт “Дом Витгенщайн” и да участват в множество дискусии. 

Снимка: Посолство на Швейцария в България

Дара Сапунджиева от Американския колеж в София ви среща с една от осемнадесетте победителки в конкурса “Посланик за един ден”, Мария Тонева, която ще ни пренесе в атмосферата на посланичеството и дипломацията. Мария е ученичка от Езикова гимназия „Христо Ботев“ в град Кърджали тази година бе Млад Посланик на Швейцария. Ето какво разказа тя за преживяването си като посланик за един ден.

 

Снимка: Посолство на Швейцария в България

Защо реши да участваш в тази инициатива?

Може би неизвестното ме накара да се запиша и да разкажа на журито за моята история и за това как няма значение какъв си, стига да имаш огромното желание да се развиваш. Затова аз не се отказвах просто ей така – за мен най-трудните неща са най-желани. 

 

С какво участието ти в инициативата помогна за личностното ти развитие?

Първоначално не знаех какво да очаквам от инициативата, но участието в нея ми даде самочувствие, от което наистина имах нужда. Това ,че създадох връзки с хора, които досега си нямах и на идея колко значими са, бе от изключителна важност за мен. И на последно място, но не и по важност, няма смисъл да споменавам за целия опит, който придобих. Да си посланик не е лесна работа, и аз се радвам, че поне малко се докоснах до тази професия.

 

По време на посещението си във Виена, какво научи за ролята на посланиците в нашето ежедневие?

Ще си призная, че имах предразсъдък за посланиците. Мислех си, че само се срещат с хора и ходят на скъпи обяди и т.н. Всъщност, жестоко съм грешала. Те представляват цял народ, защитават го и го развиват. Програмата им е препълнена до горе със задачи, срещи с граждани, нуждаещи се от помощ, конференции и др. Общо взето те са хората, които движат своята страна и я представят по най-добрия начин. Но нещото, което най-много ме изненада беше колко мили, грижовни и земни хора са те. Запознах се с доста от тях и мога да кажа, че всички са толкова сърдечни и винаги ще намерят начин да ти помогнат. 

Снимка: Посолство на Швейцария в България

Можеш ли да разкажеш малко повече за впечатленията си от посланиците?

Ето например, една интересна случка свързана с мен и майка ми на летището. Тъй като и двете очаквахме посланичката на Великобритания в България – Н.Пр. Ема Хопкинс, да пътува с частен самолет, да е с нас от време на време, бяхме много изненадани, когато тя дойде при нас на опашката на летището, раздаваше сама вода на всяка участничка и нейния придружител, говореше с нас и постоянно ни питаше как сме и дали имаме нужда от нещо. 

 

Всяка една от вас е била разпределена да бъде посланик на определена държава – какви бяха твоите задължения и отговорности като посланик?

В самото есе, с което кандидатствах аз говорех главно за силните, но различни хора – за тяхната нужда за приобщаване и разбиране. Тъй като аз също съм от тези различни хора, защото заеквам, главната ми цел беше колкото се може повече хора да бъдат информирани относно даден проблем, за да не предизвиква съответно и реакции, които биха подразнили различния. Затова и имах различни срещи с организации, подпомагащи заекващите и различните. Искам да кажа, че работата ми като посланик продължава и след тези няколко дни. Направихме планове и смятам в следващите месеци да се случват доста неща, които засега бих запазила в тайна. Но посланичката и екипа от посолството на Швейцария са изключително амбициозни и добри хора и главно заради тях тези мои инициативи ще се осъществят.

 

Защо е важно за младите момичета да участват в подобни дейности?

Всеки един човек, независимо от възрастта му, пола му, цвета на кожата, националността му и всички други онези фактори, които повечето от нас наричат пречки, е способен на толкова велики неща…дори и той самия не може да си представи. За да бъде човек успял и щастлив трябва да иска още и още. За мен оценките в училище не са примирение. Света извън училище дава толкова много знания и опит и се радвам че едва на 16 имах шанса да се докосна още малко повече от този свят.

 

На кого би препоръчала да участва и да стане посланик за един ден?

Бих препоръчала на всяко едно момиче, което се бори за своя лична кауза, за промяна или борба да участва следващата година. Това е едно изживяване, което завинаги ще остане в сърцето ми. Всяка една от нас може, стига просто да го поиска достатъчно силно, да опита да се докосне до такова изживяване. А резултатите – те си идват сами. Щастлива съм, че имах възможността да работя с посланичката на Швейцария – Мюриел Берсе Коен и нейния невероятен екип и дори за малко да се потопя в света на посланичеството.

Дара

Дара

Здравейте! Казвам се Дара Сапунджиева и съм възпитаничка на Американския колеж в София. Откакто придобих повече опит и увереност в областта на творческото и критичното писане, вече знам, че моето бъдещо пребиваване ще бъде свързано със света на журналистиката и медийната света. Също така, смелостта, която придобих, докато работех върху своите медийни проекти, стана неразделна част от моя характер, а постоянното даване на гласност върху проблемите на обществото и света се превърна в движеща сила в моя живот.
Дара