„Подай ръка“

Мартин Мартинов, който помага на бедните

„Бъди добър с хората, защото всеки, когото срещаш, води тежка битка“, пише древногръцкият философ Платон. Воден от подобна философия, един млад човек – собственик на ресторант „Гамбринусъ“ в град Костинброд, приготвя храна за нуждаещи се и бездомни хора безвъзмездно. Това е Мартин Мартинов, създател на кампанията „Подай ръка“,  започнала през ноември 2018 година, която има за цел да подпомогне хора в крайна нищета. Какво мотивира Мартин да започне кампанията, как тя функционира до днес и какви са бъдещите ѝ цели можете да разберете от интервюто, което бе проведено с него от Айлин Хаджийска за sCOOL Media.

 

Как реагират хората, на които помагате, когато получат подкрепа от Вас?

Хората са безкрайно благодарни, много умилени, някои ме прегръщат, други искат да ми целуват ръка, но аз, разбира се, не позволявам. Те са учудени, не могат да повярват и питат кога ще има пак.

 

В какво се състои един пакет и има ли разлика в плика за бездомни и такъв за нуждаещи се?

Разлика няма как да има, защото аз не знам колко бездомни ще дойдат утре или колко нуждаещи се. Когато ресторантът ми се намираше в София едни пакет съдържаше супа, основно ястие, десерт, хляб, но договорът ми там изтече. Сега ресторантът ми се намира Костинброд и не мога чисто физически да пренасям супа, съответно пакетът съдържа основно ястие, хляб и десерт.

 

Какво мислите за хората със зависимости, които идват при теб, за да търсят помощ?

Свикнали сме на хората с две лица. Не виждам нищо ново. Хората на улицата ги разбирам малко повече, защото те са малко озлобени, малтретирани, увълчени за залък хляб. Те пият, не им се сърди, защото зимата няма как да оцелеят без алкохол. Когато стартира кампанията, им се сърдех, докато не помислих малко върху това, че е нормално. В минусови температури няма как да се събудиш ако не си пил алкохол, те не пият алкохол, а разреден спирт. Ако успеят да изпросят някой лев  си купуват спирт. Постепенно то просто става начин на живот.

 

Колко се е увеличил броят на нуждаещите се в тези трудни времена на пандемия и затваряне на държавата?

Аз просто движа една кампания, не мога да водя такава статистика. Според мен дори и държавата не може да води такава статистика. Броят много се е увеличил, разликата на хората на моята опашка е видимо по-голяма. Жени на средна възраст, 50 годишни, добре облечени. Понеже снимам видеа всеки ден много хора ми казват: „ама виж какви хора има, как са облечени“. Но не искам по този начин да се спекулира, защото за една жена или един мъж на 50 години, които имат дом, да отидат да се редят на опашка за храна не е никак лесно. Да отидеш и да се редиш на тази опашка и да чакаш 40 минути, за да вземеш един плик храна не е никак лесно. Тези хора, вместо да откраднат, са пречупили своето самочувствие, своето его, за да отидат да чакат за милостиня. Това е едно голямо унижение за тях, но когато няма друга възможност, за тях това ядене е важно – то означава оцеляване.

 

Как мислите, че пандемията се отразява на обществото в момента?

Аз лично мисля, че всяко трето семейство е изпаднало в затруднения, да не кажа всяко второ. Под този знаменател не слагам милионерите към обикновените семейства, към средната класа или към по-ниската класа, те са съвсем „друга бира“, така да ги нарека.

 

Успявате ли да намерите доброволци и с какво се занимават те, когато дойдат при Вас?

Когато родният дом на кампанията беше София, имах много доброволци. Те идваха, белеха и режеха картофи, лук, моркови и всичко, което е необходимо. В момента, а и заради пандемията, няма как, тъй като Костинброд не е в София. В никакъв случай не е далече от нея, но за много хора това е препятствие. Аз имах проблем, минавайки през КПП-та, с доставките на храна, то какво остава за хора, които идват просто да ми помагат. Могат да имат проблем с идването тъй като е възможно да нямат кола, дори и да дойдат с градския транспорт ще им отнеме повече време. И така ще загубят голяма част от деня си, за да дойдат при мен и да помагат два часа. Желанието на хората е голямо, имаше  такава организация преди време, когато няколко души готвиха вкъщи и раздаваха, но това не е редно. Аз разбирам тяхното желание, но не е редно, защото не всеки знае как правилно да съхрани продуктите, не всеки  знае какво е купил. Тази храна трябва да се приготвя от професионалисти, учили са за това, взимат пари за това и носят някаква отговорност.

 

Как се справяте финансово с управлението на кампанията?

Имам доста дарения, но в момента разбира се не са чак толкова. Съвсем различни дарители, но от средната и по-ниска класа на нашето общество. В момента такива почти няма. Има, но са много малко. Когато кампанията стартира, което обикновено е ноември месец, всички журналисти се интересуват от мен и от кампанията. Тогава има много дарители и много репортажи. Когато няма репортажи, съответно няма и дарители. Моите дарители са съвсем обикновени хора, всеки помага с каквото може. При  мен не идват големи вериги, нито милионери, а съвсем обикновени граждани – с пет кила ориз, с три лук, 20 кила ориз… Ние готвим почти всичко за тези хора. Всичко, което си правим вкъщи, което разбира се не означава, че те ядат само боб, само картофи, само ориз. Гледам винаги да има месо в яденето и се старая това да се случва. Когато дарители ме попитат какво да закупят, обикновено казвам месо, защото има някаква наличност на ориз, на грах в буркани и консерви, не голяма, но има, а и тях мога да ги изразходя, иначе ще се получи струпване.

В момент на пандемия имаше ли държавническа фигура, която пожела да Ви помогне?

Една дама, която помоли за своята анонимност ми обеща да ми помогне след кризата, за осъществяване на социална кухня в София, която да е стопанисвана от мен. Като от мен да не се изисква плащане на ток, вода и наем. Там да си бъде целогодишно, а аз ще я оборудвам, аз ще  я ръководя и аз ще работя. Другият вариант да се намери друго помещение, което аз да плащам наема, тока и водата, но да е общинско, тъй като наемите са безбожни и по време на пандемия.

 

Необходимо ли е хората, които идват при Вас да доказват, че се нуждаят от храна?

Не е необходимо да доказват, че се нуждаят от помощ, нито е необходимо да изглеждат зле. През цялата пандемия не съм спирал да раздавам храна, независимо от всички ограничения, които се налагаха от управляващите. Храна е раздавана абсолютно всеки ден.  Във времето, в което живеем всеки може да изпадне в такава ситуация, да му трябва храна. Имал съм много случаи, в които хората излизат от опашката. Например едно момиче всеки ден взимаше храна за нея и нейната баба, а през втората година тя ми беше дарителка. Тази година също ми е дарителка. Това означава, че тази храна ѝ е помогнала да излезе от мястото, в което се намира. И от едно нуждаещо се момиче тя вече работи на две места. За мен има хора, които спекулират, това е факт. Има хора, които няма как да бъдат разпознати на фона на 120-130 души. Те са между 5 и 10 % от тази бройка и няма как да подбираш и да отбираш и да направиш грешка и да оставиш някой, който наистина се нуждае за сметка на друг човек. Просто няма как да се случи. Аз съм по-склонен да дам 7-8 порции на хора, на които не са им необходими и имат и дом, и жилище. Но аз се чудя друго. Вчера (на 5 май 2020 – бел. авт.) ми се обади една дама, за да ме попита къде раздавам храна, за да може майка ѝ да дойде. Каза, че тя и преди е идвала в заведението в София, а сега дъщеря ѝ ѝ е показала видеата, но не може да се ориентира по видеата, които качвам. Значи щом ги е видяла, има интернет, има телефон, за да извърши този разговор  и ми стана обидно как може да изпрати майка си на такава опашка.

 

Как приемате факта, че някои хора злоупотребяват с кампанията и идват при Вас, въпреки че не се нуждаят от храна?

Свят голям, цветове много, хора разни.  Няма как да се ограничи всички това. Нямам физическото време да проверявам за лични карти или пък да ги водя под някакъв списък. По-скоро сега трябва да видя как да се справя със ситуацията, защото след като дигнат извънредното положение затварят кризисния център в кв. „Захарна фабрика“. Там живеят 100 бездомни души, отваря всяка година от 1 декември до края на март за четири месеца, след което затваря. Но в момента работи все още, защото е извънредно положение. Аз доставям храна на кризисния център всяка събота и неделя. И сега на улицата ще излязат много от тези хора и ще се наложи да отклоня нуждаещите се и да останат само бездомните. Най-много ще останат немощните и възрастни хора и бездомните. Нуждаещите се в здрава възраст 50-60 г. ще трябва да ги отпратя от опашката. Причината е, че няма да имам нито финансовата, нито физическата възможност, нито психическата, да храня всеки ден 250 души с транспорт от Костинброд.

 

Какъв съвет бихте дал  на хората, които могат да помогнат, но не го правят?

Не бих дал съвет, това е чувство, съвест, отговорност. Човек, когато не би помогнал, когато не би бил отговорен към своите съграждани тогава не би бил отговорен и към своите родители и деца. Така че аз не бих дал съвет, това е въпрос на лично усещане и чувство.

 

Ако някой би искал да дари хранителни продукти,  може да се свърже с Мартин Мартинов през Facebook страницата на кампанията „Подай ръка“.

Айлин

Айлин

Аз съм Айлин Хаджийска, ученичка в 97 СУ „Братя Миладинови“ в град София. Обичам да откривам нови предизвикателства. Като малка имах детска мечта да бъда журналист и именно това е причината да започна да пиша за sCOOL Media.
Айлин