Мечта от друга галактика: Историята на едно 16-годишно момиче и пътят й към космоса

Васил Василев от Езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Добрич, ни среща с 16-годишната Татяна Иванова, която иска да стане първата българска астронавтка.

 

Каква е цената на мечтите? Какъв е пътят до космоса? Защо едно 16-годишно момиче иска да стане първата българска астронавтка?

 

Днес ще ви запознаем с Татяна – момичето, за което не съществуват граници. Всестранно развита личност и една от малкото българи посетили престижните космически лагери по модел на NASA в Турция и САЩ. Какво стои зад тези успехи и какво е посланието, което иска да остави след себе си – ще разберем лично от нея.

 

Здравей, Татяна. Представи се накратко.

Здравейте! Аз съм Татяна Иванова, на 16 г., от гр. Добрич, но приятелите ми ме наричат Чита. Уча в Езикова Гимназия „Гео Милев“ с първи чужд език – английски, а втори – руски.

 

Как започна всичко? Разкажи ни за началото на тази на пръв поглед недостижима мечта.

Аз бях дете, което опитваше много и различни неща. Дори и сега, когато съм по-пораснала, обичам да експериментирам и да пробвам от всичко, което привлече интереса ми. Като малка често гледах метеорните потоци и фазите на Луната. Мечтаех да видя лунно и слънчево затъмнение, а при „падащите звезди“ не изпусках да си пожелая нещо. Никога не се бях замисляла какво искам да правя с живота си, каква е крайната ми цел и като какъв човек искам да се развия. През 2016 научих за Space Camp Turkey, но така и не разбрах как се стига до там. Всичко започна, когато една вечер мама се прибра и ми каза, че се провежда конкурс за стипендия за лагера. Тогава написах есе, с което бях класирана за участие, но не и за стипендия. 2 месеца по-късно Фондация „Лекови“ обяви последния конкурс, който беше и последният ми шанс. Записах 2-минутно видео, в което обясних защо аз трябва да спечеля стипендията, с какво се занимавам и какво искам да видя от лагера. Няколко пъти звънях, за да се уверя, че са получили имейла ми. Толкова много го исках. Изминаха няколко дни и получих обаждането, за което се надявах. Спечелих пълна стипендия за космическия лагер по модел на NASA в Измир, Турция. След участието ми в него се заех много по-сериозно с подготовката ми.

 

Какъв е планът ти да осъществиш пътуването в космоса? Как мислиш да постигнеш тази твоя мечта?

Моята мечта е на пръв поглед нереална, но аз живея по мотото “ Направи невъзможното- възможно!“. Астронавтите са хора, чиято професия изисква да си специалист в научната област. Тоест, за да работиш като астронавт, ти вече трябва да работиш като нещо друго. Селекцията на кандидатите е много сложна, бавна и изтощителна. Избират най-борбените личности, завършили престижни университети, постигнали невероятни неща и дали много на обществото. Студентите имат безброй разходи и за повечето е непосилно да си позволят живота и обучението. Затова аз държа на оценките си в училище, опитвам се да използвам свободното си време по най-подходящия начин и да оползотворя последните две години, които ми остават в училище. Имам набелязани университети в България, САЩ, Англия и Франция и давам всичко от себе си, за да си изготвя стабилно и открояващо се резюме. Чрез него, оценките ми и желанието ми мога да кандидатствам за финансова подкрепа (стипендия) от университета.

 

С какво от постигнатото досега се гордееш най-много?

Има много малки моменти, които ме карат да се чувствам щастлива и горда със себе си. Освен наградите по литература, това са и моментите, в които не съм се отказала. Не мисля, че само успехите са важни. Такива лични постижения и израстването ти като личност са важни. Дали когато не си се предал или постъпката ти в дадена ситуация. Нещо много сантиментално за мен е медалът, който спечелих в Space Camp Turkey. А постижението, с което се гордея най-много, е това, че не се отказах от мечтата си, сбъднах я и вече съм била във всички лагери на NASA в света.

 

Как се виждаш след 10 години?

Не мога да кажа как ще се развие животът ми и какво ще представлява той след 10 години. Силно се надявам да съм съхранила себе си, целите си и да работя упорито. Дано да съм обградена с хората и нещата, които обичам.

 

Каква е тайната на успеха? Занимаваш се с много извънкласни дейности. Как намираш баланса между училище, хобита, приятели, семейство и постигане на мечти?

Умните хора пишат. Това е моята тайна. Имам график за всеки ден. Използвам си телефона за напомняне и слагам бележки навсякъде, изписвам тефтери и помня. Това е. Когато си по-натоварен свикваш да си малко по-организиран. Често закъснявам за срещи, но се радвам, че приятелите ми ме търпят. В училище наваксвам с домашните в междучасията и често си набелязвам кога да ме изпитат. Учителите също са толерантни и ме разбират. Желанието е най-важно. Време има за всичко, дори и за бездействане (смее се).

 

Какъв съвет би дала на всички твои връстници? Какво е посланието, което искаш да оставиш след себе си?

Съветът ми е да открият себе си. Да не си губят времето и да се посветят на нещо, което ги прави щастливи. Животът е непредсказуем. Трябва да живеем за деня и да бъдем щастливи. Мотото, което ме вдъхновява, е „Направи невъзможното – възможно!“. Затова ги предизвиквам да го направят!