Да „ходиш“ на училище от вкъщи – промененият облик на образованието

В началото на юли двадесет и трима младежи от страната взеха участие в петдневно онлайн предизвикателство “Влез във виртуалната редакция!”. Учениците бяха разделени в четири екипа, всеки от които представляваше мини виртуална редакция, която работи по една тема – Промяната. Дойде ред да публикуваме и последния (но не и по важност) материал от предизвикателството – този на екип номер едно. Ръководен от журналиста и член на Управителния съвет на АЕЖ-България Иван Радев, отборът бе в състав Айлин Хаджийска, Велислав Петров, Елена Захариева, Иван Кондилов, Ния Андонова и Снежана Дончева. Темата, по която работи екип едно бе тази за променения облик на образованието заради пандемията.

 

„Тази нова ситуация ни застави да бъдем по-гъвкави и дори креативни в избора на задания към учениците си.“ – Теменужка Николова, учител по английски език в Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов”, гр. Благоевград.

 

Учебната година приключи, но много от въпросите, които ученици и учители си задаваха през последните месеци, останаха без отговор. Един от тях вероятно все още кънти в главите на хората, сблъскали се с дистанционното обучение – „Имаше ли смисъл всичко това?“.

 

След като през март бе обявено извънредно положение на територията на цялата страна, училищата трябваше бързо да се адаптират към новите условия, които пандемията им наложи. Беше необходимо учители, ученици и родители да подходят креативно към новата обстановка, въпреки сложността на ситуацията и скептицизма от страна на голяма част от участниците в процеса.

 

Да учиш онлайн

За да направи обстойна картина на промяната в обучението и да отрази различните гледни точки, sCOOL Media се допита до мнението на засегнатите.

Според анкета, направена сред 72 ученици от различни възрасти и точки на България (София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Рудозем и с. Първомай), близо 60% от запитаните са доволни от „ходенето” на училище онлайн. Това от своя страна контрастира с факта, че близо половината от тях са казали, че има какво да се желае от начина, по който учебният материал е бил предаден през последните няколко месеца.

 

Интересно е да се отбележи, че броят на учениците, които казват, че електронната форма на обучение е по-натоварваща и интензивна, е абсолютно равен на тези, които твърдят същото, но за стандартната присъствена форма.

 

Младежите, взели участие в проучването, оценяват електронното обучение със средна оценка от 2,87 (посредством 5-степенна скала за оценяване), което е малко над средното ниво.

 

Показателно е обаче, че 73,6% от учениците твърдят, че са имали възможност свободно да общуват със своите преподаватели извън учебно време относно въпроси, възникнали от материала. Това говори за запазване на връзката “ученик – учител” въпреки липсата на физически контакт.

 

Също така попитахме учениците какво биха променили в електронната форма на обучение, ако имаха тази възможност. Ето как звучат част от предложенията, които те споделиха:

 

“Като цяло процесът беше добре, но поне в началото можеше да е по-организирано.”

 

“Отношението на повечето учители беше меко казано безотговорно. Би било добре да се „дигитализират“ малко, за да могат да реагират адекватно в една подобна ситуация.”

 

„Електронното обучение е иновативно и има голям потенциал за развитие, но трябва да се проследи тенденцията в ефективността на различните начини на провеждането му.“

 

Любопитно: Освен с ученици от България, се свързахме с младия румънски музикален изпълнител и ученик в осми клас Давид Кюпра, за да разберем повече от него как е протекло онлайн обучението в Румъния. Изпълнителят на песента „Arde“ сподели, че дистанционното обучение е било предизвикателство за него, защото е свикнал да бъде в класната стая сред приятели и съученици. Фактът, че не е могъл да се вижда с тях, го е обезсърчавал. Кюпра категорично заяви, че предпочита да бъде в училище, пред това да се обучава дистанционно. Давид също така ни сподели, че е бил много стриктен и организиран с уроците и домашните си работи. Всичките му 40- минутни учебни часове са били провеждани чрез платформата ZOOM. “Научих се да оценявам повече прекараното време навън с приятели и семейство. Започнах да звъня на баба и дядо по-често. Преоткрих Playstation конзолата си (смее се) и чак сега осъзнавам колко много неща можеш да правиш у дома, за да не ти е скучно“, сподели той относно промяната, която е настъпила в живота му заради пандемията.

Напуснали комфорта на класната стая, учениците се сблъскват както с позитивите, така и с негативите на ученето онлайн. Но в крайна сметка се оказва, че да учиш онлайн не е толкова лошо. Освен към ученици, sCOOL Media се обърна за мнения и към учители. Въпросите към тях бяха за това какво е да преподаваш от дома си.

 

Да преподаваш онлайн

Общото мнение на учителите е, че както те, така и учениците им са успели да се адаптират бързо към нововъзникналата ситуация. Все пак общуването на живо остава предпочитания от всички формат, тъй като контактът с учениците в стаята е незаменим във виртуална среда. Ефективността и ангажираността са относителни и индивидуални за всеки клас, а по отношение на организацията учителите са единодушни – бързата реакция от страна на училищните ръководства е била ключова за провеждането на учебните занятия.

 

Помолихме учителите да разкажат свои интересни преживявания. Един от тях сподели, че най-дългият му работен ден е продължил 14 часа, а други са имали по-забавни ситуации:

 

„По време на учебен час се включи бабата на мой ученик, като сподели мнението си относно романа „Тютюн“, споделя учителка от Благоевград.

„Ученичка взе да пищи по време на час, защото кучето ѝ я хапе,“ разказва пък нейна колежка.

 

 

Предложенията за бъдещето на онлайн часовете варират. Основното от тях е да се преосмисли образователната система – не само в електронен вариант, а като цяло. Учителите се чувстват ограничени от учебната програма, начина на оценяване и броя учебни часове. Също така, според тях електронното обучение може да се използва и без да има извънредна ситуация – при желание на ученик за допълнителна работа или за наваксване на материал от учащ се, който временно среща затруднения с посещаването на училище. Впечатление прави и желанието на учителите да използват повече електронни материали и в истинската класна стая, заради по-силния интерес на ученици към виртуалното образование. Освен това, електронните материали спестяват време, а и са широкодостъпни. Всички са съгласни, че в електронното обучение има бъдеще, при условие че се приложат правилните мерки.

 

На база на отговорите, които получихме от учителите, изработихме тази мисловна карта. Чрез нея искаме да покажем положителните и отрицателните страни на онлайн образованието.

Интегрирането онлайн

Образователните програми за хората със специални нужди се наложи също да бъдат пригодени за дистанционна форма на обучение, както в основните училища, така и в центровете за специална образователна помощ (ЦСОП) на територията на България. Опитахме се да отговорим на въпроса – “Възможно ли е приобщаването онлайн?”.

 

Според Световната здравна организация 15% от населението на планетата има някакъв вид увреждане. В България над 15 000 учащи със специални образователни потребности (СОП) се обучават с помощта на повече от 1200 ресурсни учители, като се осигурява отворена подкрепяща среда, в която учениците да се чувстват ценени, подкрепяни и успешни.

 

Лидия Тунева е ресурсен учител в СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Рудозем. Практикува професията на ресурсен учител от 14 години, като предимно се занимава с ученици, които трудно се справят с усвояването на материала поради дислексия и дискалкулия. Въпреки сложната пандемична обстановка, всички ученици, на които Лидия преподава, активно участват в онлайн обучението. Там, където дигиталната връзка е била невъзможна, са били предоставени печатни материали по всички предмети.

 

В ЦСОП-Варна пък се обучават основно деца с по-тежки диагнози, като основната задача на учителите е да помагат на децата да станат максимално независими. Онлайн обучението в центъра във Варна се оказва изключително успешно. Специалистите наблягат на практическите задачи, като всеки от тях сам преценява от какви компоненти да се състои неговия час, казва Офелия Николова, изпълняващ длъжността директор на центъра.

 

Така децата се учат да месят тесто, да правят салата – дейности, които няма как да упражняват в центъра. Фактът, че родителите също стават свидетели на напредъка на децата си, което от своя страна е изключително обнадеждаващо и мотивиращо, също е от значение, допълва Николова.

 

„Определено резултатите бяха положителни. Дори смятаме да включим новите идеи, които се осъществиха онлайн, в нова 4-годишна стратегия. Например, когато някое дете няма възможност присъствено да участва в занятията заради здравословен проблем, ще можем да приложим начина, по който институцията работеше последните месеци.“- посочва педагогът

 

Резултатите от онлайн обучението при децата със СОП определено са положителни и играят важна роля за интеграцията на хора със специални нужди. За да може тя да е успешна обаче, промяната трябва започне от самите нас.

 

„Трябва да се научим да приемаме, не трябва да обръщаме глава, когато срещнем човек със СОП! В България определено липсва толерантност и силно се надявам да има промяна и след време монетата да се обърне“, призовава Николова.

 

Цялото интервю с Офелия Николова може да прочетете тук.

 

Детето ти да се обучава онлайн

Мненията на учители и ученици са ключови за проучването, но не трябва да се пренебрегват и тези на родителите. Попитахме 15 родители за техните впечатления относно новата среда на обучение. Освен до живеещи в столицата, анкетата достигна и до градовете Павликени, Кула и село Първомай. Повечето от родителите,с които разговаряхме споделят, че са успели да осигурят необходимата техника и материали за присъствието на своите деца в часовете. Друг позитивен извод е, че почти половината от тях твърдят, че децата им са успели да повишат своя резултат. Всички са единодушни, че в класната стая учениците учат по-лесно и ефективно. Аргумент в подкрепа на ходенето на училище обаче е, че времето прекарано пред компютър вреди на здравето им. Споделят мнението, че във виртуална среда не може да се постигне същата ефективност и качество, както в нормална обстановка. Според тях електронното обучение не е подходящо за учениците от начален етап.

 

Да откриеш смисъла

Онлайн обучението безспорно бе предизвикателство за всички, а мненията по темата бяха много и разнородни. Да извлекат положителното от ситуацията успяха само тези, които подходиха креативно като екипът на ЦСОП-Варна, или преподавателката Дамяна Грънчарова, превърнала кухнята си в лаборатория (вижте видеото с нея по-долу).Тези примери ни показват, че промяната има смисъл само за тези, които я потърсят.