Насилието в училище – скритата епидемия

Почти всеки може да си спомни неприятни – или направо ужасяващи – моменти от ученическите си години, в които е ставал обект на осмиване и дори чисто физическо насилие от страна на свои съученици. Това е проблем, за който малко се говори и често е замитан под килима. Но Кристиян Юлзари, редовен автор в sCOOL Media от Английската гимназия „Гео Милев“ в Русе, го описва задълбочено в следващия текст. Статията е базирана не само на интервюта със специалисти, но и на проучване, което Кристиян е направил сред своите съученици. И ако толкова много подрастващи, учещи в едно от  елитните училища в голям областен център като Русе се оплакват от тормоз в училище, можем само да си представим какво е положението на места с повече проблемни ученици.

 

„Насилието над деца е феномен, който съществува във всяка държава, общество, етническа или религиозна група, независимо от социалния статус на детето или семейството.“, се казва в доклад на UNICEF. Според организацията, в световен мащаб около 1 млрд. деца са засегнати от някоя от формите на насилие.

 

България не е изключение от това правило, макар темата да не се обсъжда отворено, а мерките за превенция на насилието в класните стаи да са недостатъчни. Официални данни колко точно са децата, пострадали от насилие в България няма. Топката се прехвърля между отговорните институции, като никой не излиза с ясна статистика и план за превенция на т. нар. „булинг“ (от англ. bullying – тормоз в училище – бел. ред.).

 

Илюстрация за сериозността на проблема идват от проучване, направено между 155 ученици от Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе, от sCOOL Media, с подкрепата на училищната администрация. Резултатите от него са стряскащи, но и демонстративни: всеки трети ученик, отговорил на допитването, е ставал жертва на тормоз.

 

От анкетираните 155 ученици, най-голяма част – около четвърт от оплакалите се – посочват, че върху тях е бил упражнен вербален тормоз. На второ място, 12 ученици, или над 8%, споделят, че са преживели физически тормоз, а двама считат, че спрямо тях е упражнен сексуален тормоз.

 

Впечатление прави много голямата част от младежите, преживели насилие, които не са се обърнали към никого за помощ. Това са 34 ученици от посочилите, че са били насилвани. На второ място са учениците, които посочват, че са се обърнали за подкрепа към приятел или родител, което показва известно недоверие към отговорните институции.

 

За г-жа Ваня Трушкова, която е педагогически съветник в русенската езикова гимназията, най-силно впечатление от резултатите на анкетата е направил броя на младежи, които не са казали на никого за преживения тормоз. „По отношение на резултата, че повечето ученици не споделят, ако са били жертва на насилие, можем да направим извод, че е необходимо да работим в посока спечелване на доверието на младите хора. Да могат да говорят с нас и заедно да намираме решение на проблемите им.“ Тя коментира, също, че училището провежда дейности, които дават възможност на учениците да учат, осмислят и отработят механизми за справяне с агресията. „Ежегодно се прави анализ на случаите на тормоз и се търсят възможни решения за справяне с проблема…“, коментира още г-жа Трушкова.

 

Агенция за социално подпомагане изпрати на sCOOL Media становище, в което нарича насилието в училище „антихуманен акт.“ Според институцията, факторите, които влияят на тенденцията за упражняване на насилие в България са социално-икономическата и финансовата криза, средствата за масова комуникация, глобализацията и отчуждението.

 

sCOOL Media се обърна и към Национална мрежа за децата, за да разбере повече за естеството на проблема. „Насилието над деца се сравнява със световна епидемия, която има своите сериозни последствия както върху живота на подрастващите, така и върху начина, по който живеем заедно като общество. Това е така, тъй като децата се учат от околните как да изграждат отношенията си“, казва Белла Динкова от организацията. По думите ѝ, последствията от тормоза могат да се изразяват в затваряне на детето и рязкото спиране на комуникацията му с близките за него хора.

 

„Често се говори за „капсулиране“. Ако тормозът е продължителен може да се стигне до промяна в поведението. Децата и младите хора, които са жертви на насилие, са склонни да развият зависимости (от алкохол, хазарт, психоактивни вещества и др.), да изпаднат в депресия, да развият тревожност или самите те да станат насилници“, добавя тя.

 

От организацията споделят за международно проучване, което показва, че ако едно дете е било изложено на повече от четири неблагоприятни преживявания в детството си, то за него рискът от сърдечни заболявания нараства два пъти. Четири пъти по-вероятно е те да употребяват алкохол по рисков начин, шансът да има нежелана ранна бременност скача с шест пъти, също с толкова се увеличава шансът подрастващия да пропуши. Но най-фрапиращото е, че шансът тормозено дете да извърши престъпление като възрастен се увеличава цели 20 пъти, а вероятността да направи опит за самоубийство  – 49 пъти.

 

Както стана ясно от анкетата, направена в русенската езикова гимназия „Гео Милев“, близо 60% от учениците, станали жертва на насилие, не са потърсили помощ за проблема си. Когато човек е наранен от друг, парадоксът е, че сам изпитва срам и вина, че е позволил да му се случи и не е могъл да се защити и че останалите ще го помислят за слаб и ще го отхвърлят. Белла Динкова, коментира, че в световен план децата, са една от групите, които имат, най-големи трудности да споделят, че са насилвани. Вероятно, това може да се обвърже с крехката им възраст и това, че все още не са изградили механизми за справяне с проблемите си. Срамът е другото нещо, заради което много често се мълчи. „Този срам е особено специфичен, когато се говори за сексуално насилие и още повече, когато се случва от близък човек,“ допълва още тя.

 

При постъпване на сигнал за насилие от Агенцията за социално подпомагане са длъжни да направят проверка до 24 часа след постъпването му. Ако се установи тормоз, трябва да се вземат незабавни мерки за закрила на жертвата, с цел опазването живота и здравето му, както и гарантирането на неговите права и интереси.

 

Повече от видно е, че са нужни сериозни мерки, за да може „епидемията от насилие“ да бъде овладяна. Статистиките на световно ниво показват, че бройката на деца-жертви, не само, че не намалява, но и се увеличава. От Национална мрежа за децата, смятат, че на първо място трябва да се работи по изграждането на общество, което има нулева толерантност към насилието. Това включва да разпознава тормоза и да не го допуска – цели, които към днешния момент изглеждат повече като мираж в българския контекст.

 

Възможните решения:

 

За UNICEF решението на проблема с насилието над деца се крие в конкретни стратегии за предотвратяване и отговор на тормоза. Част от методите, които предлагат са:

  1. Добри закони и тяхното правилно прилагане;

  2. Осигуряване на безопасна среда в дома, в училище, на улицата;

  3. Справяне с бедността и неравенствата в обществата;

  4. Създаване на услуги за отговор на насилието и за подкрепа както на жертвата, така и на извършителя;

  5. Добро образование и изграждане на жизненоважни умения у децата, умения за комуникация, мирно разрешаване на конфликти и т.н.;

  6. Изследвания и събиране на данни за насилието, които ни дават не само информация за мащаба на проблема, причините и формите на насилие, но помагат описаните по-горе стратегии да се променят и да водят до по-добри резултати.

Кристиян

Кристиян

Казвам се Кристиян Юлзари и съм ученик в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе. Пиша материали за sCOOL Media от една година. Още от малък съм много любопитен и любознателен. За мен журналистиката е страст и огромно удоволствие. Това е трибуна, която има силата да променя. Вярвам, че младото поколение можем да променим медийната ситуация в България и да върнем престижа на журналистическата професия.
Кристиян