В епицентъра на събитията с Николай Василковски

Николай Василковски е едно от разпознаваемите лица в българската журналистика.. Носител е на няколко репортерски награди за своите петнайсет години професионален опит. Работи по широк спектър от теми – интернет и социалните мрежи, екология, космонавтика, опазването на околната среда и много други.  От 17-годишен е в областта на медиите, като започва работа във вестник. Споделя, че четвъртата власт е най-силната и е сигурен, че в тази професия упоритостта винаги дава резултат рано или късно. Вижте какво сподели той в интервюто си за sCOOLMedia пред Васил Василев от ЧПГТП „Райко Цончев“, гр. Добрич

 

Какво е чувството повече от 15 години да си в епицентъра на събитията?

Свикваш с физическото натоварване, трупаш емоции, страхове и най-вече опит. Годините опит те учат как да познаваш ситуациите и хората. От едно изречение знаеш какво ще ти каже човекът срещу теб в определена ситуация. Знаеш при всяко събитие какво да очакваш, как да реагираш правилно. Най-ценното е обаче удовлетворението от това, че си помогнал на хиляди хора в нужда. Една усмивка, една сълза от благодарност се помни цял живот.

 

Казваш, че винаги вървиш по следите на бурята. Удоволствие или предизвикателство?

И двете. Предизвикателство е да преследваш бедствието – да го уловиш в зародиш, да проследиш неговата ярост, да няблюдаваш последиците и реакциите на пострадалите. Най-важното – да им помогнеш да преживеят стихията и всичко, което тя е оставила след себе си.

Удоволствието е да застанеш в епицентъра на една буря и да я заснемеш. Купесто-дъждовните облаците например са най-красиви и зрелищни, но именно те са най-опасни с гръмотевичната активност, проливните валежи и градушката. Невероятно постижение е да запечаташ развитието на един такъв метеорологичен феномен.

 

Кога започна интересът ти към журналистиката? Какво те запали в тази област? Какъв съвет би дал на гимназистите в sCOOLmedia?

В медиите съм от 17-годишна възраст. Случайно попаднах в един вестник, с времето се доказах и от тогава не съм променял посоката. Запалих се по-страстно, когато осъзнах, че една статия във вестника може да промени закон, да вкара престъпник в затвора или да помогне на човек. Това важи не само за вестника, а и за радиото, телевизията, интернет. Четвъртата власт е най-силна.

Съветът ми към всеки, който избере да се развива в медиите е да задава постоянно въпроси за всичко. Питайте и търсете отговорите, колкото и хората срещу вас да не искат да ги кажат. В тази професия упоритостта винаги дава резултат рано или късно.

 

Силен ученик ли беше? Любим спомен от ученическите години?

Абсолютен отличник не, но все пак се държах сред първите по успех. Бягал съм от час, пушил съм по тоалетните – имам греховете, които вероятно всеки има, но не всички си признават.

Най-скъпият ми спомен е, че бяхме много задружен клас. Един за всички – всички за един. Решавахме всичко заедно, подкрепяхме се, заедно се забавлявахме. И дори до днес се събираме, макар и по-рядко.

 

Какъв е ключът към свободата на словото в България? Много от колегите ти журналисти губят работата си в търсенето на истината, а други дори и животите си. Откъде трябва да започне промяната според теб?

Свободата на словото засега е гарантирана от закона в България. Ясно е, че има случаи, в които определени медии или журналисти стават жертва на стремежа да я упражняват. Не само у нас е така, навсякъде по света има подобни ситуации. На практика всяка частна медия е подчинена на икономически интерес, а всяка държавна малко или много е в услуга на управляващите. Но журналистите винаги имаме избор – дали да се подчиним на определен натиск.

По-големият проблем според мен е автоцензурата, която много журналисти сами си налагат. Робуват на определени предразсъдъци и табута и не смеят да кажат истини, които реално никой не е забранил или ограничил. С точните аргументи в днешно време можеш да предадеш всяка истина. И ако тя наистина е доказана и аргументирана, обществото ще застане зад теб. Тогава всеки икономически или политически интерес ще е безсилен.

 

ONline или OFFline? Коя е твоята среда?

Съвременният журналист трябва да живее и работи на всички фронтове – необходима е постоянна физическа комуникация с много хора по разнообразни въпроси. В същото време реакциите в интернет на определен факт са безценен ориентир за нагласите на хората. Аз се чувствам по-добре в offline среда, с физическа комуникация, където емоциите са явни и лесно могат да бъдат претеглени и оценени.

 

 

Каква е твоята прогноза за щастие?

Разкъсана облачност с чести превалявания, придружени с бурна геъмотевична активност и локални градушки. Щастието е комбинация от много неща, които невинаги са само с положителен знак. За да е щастлив човек, трябва да опита от всичко в живота – и сладостта, и горчилката.

 

Виждал ли си се в други обувки? Би ли заменил журналистиката с нещо друго?

Със сигурност бих работил нещо, свързано с преподаване. За годините в медиите съм събрал много впечатления и практически опит, който ми се ще да предам на някого. Стига да има желаещи. Другото, което бих правил е нещо, в помощ на животни. Винаги съм обичал животните и съм готов някой ден да работя в тази посока.

Снимки: личен архив.