Снимка: Густаво Фринг, Pexels

“Смело напред и всичко ще е наред”, или какво е да си студент по време на пандемия

На първи октомври българските университети отбелязват началото на академичната година, което безспорно е повод за голямо вълнение сред преподаватели и студенти, и най-вече за тези, които за първи път прекрачват прага на висшите учебни заведения. През 2020 г. обаче, нещата стоят по-различно от всякога, като българските студенти, у нас и в чужбина, са изправени пред множество неизвестни, породени от продължаващата пандемия от коронавирус. Репортерите на sCOOL Media Дара Сапунджиева и Катерина Василева разговаряха с български студенти, кандидати за висше образование и преподаватели в местни и международни университети, за да разберат повече за предизвикателствата, надеждите и приоритетите им. Повече за мисията “висше образование по време на пандемия” научете от материала им. 

 

“Със сигурност не съм предполагал, че пандемия ще застраши първата година от университета ми”, споделя Димитър Ценов, 19-годишен младеж от Кърджали, на когото тази година предстои да бъде първокурсник по автомобилна електроника в Техническия университет в София.

 

С тази мисъл хиляди млади хора се отправят към своята първа година в университета. Много от тях не знаят как точно ще протече тя, след като пандемията от COVID-19 изправи пред прецедент образователните системи по целия свят. Наложи се учебният процес бързо да се адаптира към дигиталната среда, което постави под въпрос неговото качество и измени академичната атмосфера в училищата и университетите. 

 

На прага на новата академична година в тази несигурна ситуация, хиляди настоящи и бъдещи студенти очакват да разберат как ще протече обучението им във висшите училища – било то в България или в чужбина, присъствено или дистанционно. 

 

“Дори не знам дали ще видя колегите си на живо”, или какво е да си първокурсник в България

 

Повече от половин година пандемията от COVID-19 поражда несигурност и объркване в очакванията на редица бъдещи първокурсници. Сред тях е Димитър Ценов, който все още не знае по какъв начин ще започне първата му година в университета. Предстои да бъде решено дали той и състудентите му ще присъстват на първите си лекции и упражнения, или учебният им процес ще се осъществява предимно в онлайн пространството. 

 

„Честно казано, отвсякъде дочувам различни неща и не смея да вярвам на никого, докато не започне учебната година. Засега можем само да гадаем“, споделя младежът.

 

Притесненията на бъдещия студент са свързани в по-малка степен с мерките против разпространението на COVID-19, тъй като той разчита на собствената си дисциплина и на отговорността на самия университет да осигури предпазни средства като дезинфектанти и сапун. 

 

Той коментира че тревогите му са по-скоро по отношение на обучението: „Очаквах да започнем така, както са ми разказвали хора от по-горните курсове. Сега дори не знам дали ще видя колегите си на живо“, споделя той.  Дори да се намери вариант за хибридно обучение от присъствени и дистанционни лекции, Димитър смята, че трудно ще се навакса с учебния материал, със знанията и уменията, които първокурсниците трябва да усвоят. 

 

„Първата година в университета е най-трудна и ако я изкараме пред компютъра вкъщи, мисля, че след това ще ни бъде все по-трудно“, добавя той. “Искам да имам здрава основа, за да мога да продължа към по-горния курс със знания, придобити в сградата на университета, а не вкъщи“. 

 

Според Димитър пандемията ще ощети цялостните преживявания и впечатления на първокурсниците от прекрачването на университетския праг. В тази ситуация те няма да могат да усетят напълно емоцията от преместването в нов град и започването на самостоятелен живот. Ще има и повече пречки пред запознанствата с връстниците и намирането на нови приятели, както и пред присъединяването на първокурсниците към студентската общност.

 

Образование в чужбина: от екрана на компютъра в Русе

 

Подобни са притесненията и на Теодора Таскова от Благоевград, която от тази година е студентка по архитектура в университета “Робърт Гордън” в Абърдийн, Шотландия. Тя е една от около 1200 първокурсници, които тази есен започват обучението си в британски университети. Броят им е с 10% по-нисък спрямо миналата година, като този спад в желаещите да учат на Острова е резултат не само от политически събития като Брекзит, но и от пандемията от COVID-19. 

 

Обучението на Теодора ще протича хибридно, като голяма част от лекциите ще бъдат дистанционни. Въпреки това бъдещата първокурсничка ще прекара първата си година от университета на място в Шотландия – заминала е преди няколко седмици и вече се запознава с новия си живот в чужбина.

 

Теодора, подобно на Димитър, също се тревожи за качеството на учебния процес. „Притеснена съм повече за самия учебен процес, отколкото за хигиенните условия, защото хората тук са съвестни и засега поне всеки се старае да спазва мерките“, споделя тя. Тревогите й са свързани най-вече с неясното разпределение на материала и с объркването по отношение на начина, по който ще протичат лекциите и упражненията. 

 

Освен това в специалност “Архитектура” студентите имат нужда и от студио в базата на университета, където на място да осъществяват практическата си работа. Това е една от основните причини Теодора да се надява на повече възможности за присъствени занимания, за да може максимално добре да изпълнява задачите си.

 

Бъдещата студентка е сигурна, че първите й преживявания в университета ще са доста по-различни от тези на хората преди нея. „От една страна, може би ще ми е по-спокойно да уча от общежитието, но от друга, няма да мога да разговарям с лекторите и състудентите си в нормална среда, което поставя и повече бариери. А да не изключваме, че в момента ми е достатъчна само езиковата“, допълва Теодора.

 

В още по-куриозна ситуация се намира София Енчева от Русе, която вече от няколко седмици е студентка по “Когнитивни науки” в Нюйоркския университет. Обучението при нея ще бъде дистанционно през целия първи семестър, а за втория се предвижда всички студенти да се съберат в кампуса на университета в САЩ. 

 

Първите преживявания на София в академичния свят обаче се случват пред екрана на компютъра й.

 

„Със сигурност не съм очаквала студентският ми живот да започне от собствената ми стая“, споделя тя. „От няколко дни посещавам лекции в ZOOM и времето, прекарано пред екрана, не ми оставя много енергия за разтоварване и движение“.

 

За София онлайн обучението е една сериозна промяна в начина й на живот, която изисква адаптация и опит. „В някои отношения улеснява начина, по който си представях, че ще усвоявам материала, но в много други създава непредвидени неудобства и изисква огромно усилие“, казва първокурсничката. 

 

Въпреки това, тя е доволна от учебния процес до момента и не се страхува от предизвикателствата, тъй като още преди година е била наясно какво трябва да очаква от висшето си образование. „В известен смисъл целях точно това – да намеря среда, в която да бъда предизвиквана и стимулирана да се адаптирам непрекъснато.“

 

Във време на пандемия първокурсничката осъзнава късмета си да бъде част от институция, която е положила сериозни усилия да дигитализира и предложи на студентите си огромен брой ресурси и услуги, както и да пресъздаде типично присъствени преживявания като “Welcome Week” във виртуален формат, за да напомни колко важна е сплотеността въпреки физическото разстояние. 

 

„Разбира се, няма как нещата да са същите, но обстоятелствата ни мотивираха да се социализираме помежду си по алтернативни начини и всички тези запознанства внесоха цвят и радост в ежедневието ми”, споделя София. “С такава подкрепа е лесно да нямаш угризения относно това, което може би си пропуснал – част си от това „заедно“, пред което има само бъдеще“ .

 

Повече работа за преподаватели и студенти

 

За успешното начало на новата академична година е изключително важно и мнението на самите преподаватели. По въпроса за техните притеснения относно обучението по време на пандемия sCOOL Media се допита до Христофор Караджов, преподавател по журналистика и масова комуникация в Калифорнийския щатски университет. 

 

Университетът, в който преподава Караджов, ще провежда обучението си в изцяло онлайн среда, с малки изключения за дисциплините, в които са важни определени присъствени практически занимания. Предвижда се дигиталното обучение да продължи най-малко до пролетта на следващата година, тъй като се смята, че в една голяма университетска система със стотици хиляди студенти и преподаватели това би бил най-безопасният вариант.

 

За Караджов онлайн обучението не е нещо ново – в своята кариера той винаги е водил поне един клас в дигитална среда. “Винаги съм намирал онлайн класовете за много по-интензивни от тези, които се водят присъствено, тъй като всеки студент трябва да участва, с всекиго трябва да комуникираш”, смята преподавателят. “Онлайн класът изисква повече работа, когато се прави така, както трябва, и когато има достатъчен контакт между студентите и преподавателите.”

 

Освен че в дигитална среда преподавателят трябва да отделя повече усилия, за да подготвя лекциите си, според Караджов за студентите онлайн обучението също означава повече работа. За да извлекат максимума от своя учебен процес, младите хора трябва да вземат участие в дискусиите, което не винаги се случва в присъствените занимания. 

 

Ако искат да усвоят материала качествено в онлайн среда, студентите трябва да бъдат активни, да търсят отговори на въпросите, които имат, както и да питат по-настойчиво за уточнения и разяснения, обяснява той.

 

За преподавателя по журналистика е важно двата вида обучение – присъствено и онлайн – да се комбинират, за да може да се съчетаят техните ползи. Предимство на онлайн обучението е гъвкавостта, която то позволява, тъй като участниците в него могат да се включват от всички точки на света. 

 

“Миналата година бях в България и водих онлайн клас от хотелската си стая, а за студентите нямаше никакво значение дали съм в София, в Лос Анджелис или в Австралия”, разказва Караджов.

 

Онлайн заниманията обаче имат и редица недостатъци, поради което преподавателят не смята за добро решение обучението да преминава в изцяло онлайн среда. “Губи се този жив контакт със студентите, тази енергия, която преподавателят взима от класната стая и изобщо човешкият аспект в общуването се губи, което според мен вреди на образованието”, казва Караджов. “В момента обаче имаме такива условия на пандемия, когато трябва да се вземе решение да се работи в една модалност, независимо от това, как ще се развият нещата.”

 

Според Караджов, най-важното за студентите в трудната ситуация, независимо в коя точка на света се намират, е да не се отчайват и да не се предават. “Живеем в много интересни времена, но това е само временно състояние. Опитвайте се да правите нови неща и се учете. Образованието е изключително важно за кариерата, за личността ви и за всичко, което ще правите през живота си – така че само напред.”

 

Задача с много неизвестни за кандидат-студентите

 

Кризата с коронавируса далеч не застрашава плановете само на тазгодишните първокурсници и на преподавателите в университетите. Ощетени са и младите хора, които на 15 септември започнаха своята последна година в училище. 

 

Яна Пеева от Американския колеж в София е сред зрелостниците, на които през тази учебна година предстои да кандидатстват в различни университети в България и по света. 

Въпреки несигурната ситуация, тя е избрала да продължи с плановете си за кандидатстване в САЩ. Според нея, засега не се усещат сериозни пречки в процеса на кандидатстване, тъй като университетите правят всичко възможно, за да улеснят кандидат-студентите. 

 

“Но несигурността от това колко ученици ще могат да бъдат приети тази година, какви промени ще настъпят тепърва в условията за финансова помощ и какъв метод на обучение ще предпочетат университетите от догодина, прави избора много труден”, споделя Яна. 

 

Поради тази причина тя ще кандидатства в повече държави и университети, отколкото е предвиждала първоначално, което от своя страна ще отнеме допълнителни усилия и време. 

 

За Яна най-голямото притеснение е свързано с ресурсите, които ще са необходими за кандидатстването и обучението й. До този момент плановете й винаги са включвали кандидатстване за стипендия. “За съжаление обаче все още няма яснота с какви средства университетите ще разполагат за стипендии на ученици от нашия випуск и това наистина много ме притеснява”, разказва зрелостничката.

 

Това е една от причините в ситуацията на пандемия кандидат-студентите винаги да имат резервен план. Яна не изключва кандидатстване и в други държави, включително и България. А през последните месеци обмисля сериозно и варианта за нулева година. 

 

“Оставам оптимистична, че трудностите покрай тази ситуация ще ни научат на много полезни умения и ще ни дадат много сила за напред, както във висшето образование, така и след него. Трябва да се възползваме напълно от новите възможности, които ни се отварят, и със сигурност ще постигнем много повече, отколкото сме очаквали”, убедена е Яна. 

 

Посланието й към нейните връстници е: “Смело напред и всичко ще е наред!”

 

Дара

Дара

Здравейте! Казвам се Дара Сапунджиева и съм възпитаничка на Американския колеж в София. Откакто придобих повече опит и увереност в областта на творческото и критичното писане, вече знам, че моето бъдещо пребиваване ще бъде свързано със света на журналистиката и медийната света. Също така, смелостта, която придобих, докато работех върху своите медийни проекти, стана неразделна част от моя характер, а постоянното даване на гласност върху проблемите на обществото и света се превърна в движеща сила в моя живот.
Дара