Повелителката на шапките

Любопитно ли ви е как оцеляват някои малко познати занаяти, сякаш останали като реликва от едно минало време? В следващите видеоматериал и текст авторите на sCOOL Media Кристиян Юлзари, Дара Сапунджиева и Елена Захариева ще ви разкажат за един от тях – шапкарството. Материалите са изготвени с подкрепата  и редакцията на журналиста Петър Георгиев.

 

Със сигурност изразът “луд като шапкар” би припомнил на много от вас за часовете прекарани в прелистването на страниците от книгата на Луис Карол “Алиса в Страната на чудесата”. Или пък може би си представяте типичните гангстерски меки шапки от филмите  “Борсалино” и“Кръстникът”.

 

Въпреки че носенето на шапки не е силно разпространено в България, за разлика от  Великобритания и Франция, има един човек, който не само че възражда любовта към тази забравена традиция, но и предава своите умения на бъдещите поколения шапкари. 

 

Ирина Сардарева е може би най-известният български дизайнер на шапки. Родена в Украйна, микробиолог по образование и преподавателка по химия, тя открива любовта в България и своята цел в живота – да прави шапки. 

Когато пристига у нас, Ирина попада в изключително нестандартна ситуация.“Почувствах се странно, когато дойдох в България, защото пристигнах с един червен шлифер и една черна широкопола шапка.” – споделя Ирина. “Влизам в автобус 11, две минути мълчание, огледах се, но всичко си ми беше наред. Сметнах, че това са “аплодисменти” за мен, защото тогава българката не носеше шапка”.

 

Преди Освобождението и в годините след него българската жена предимно поставяла на главата си кърпа или забрадка, а мъжете носели кожени калпаци. Постепенно през XVIII – XIX век българите усвоили западноевропейския маниер на носене на шапка. Занаятът е бил дотолкова развит, че в София имало изградени близо 18 ателиета за шапки, във Варна -12, а в Русе – 35 работилници, разказва тя.

 

С идването на народната власт, редица професии и занаяти биват заклеймени като “буржоазно зло” от Закона за незаконно забогатяване – шапкарството също не било пропуснато. Множество шапкари  трябвало бързо да се преквалифицират в шивачи и да изгорят дървените калъпи, с които изработвали своите шапки, а носенето и притежанието на различни модели шапки било силно ограничено. 

 

Въпреки наложените забрани и доста скептичните разбирания на българите относно носенето на шапка по онова време, това по никакъв начин не обезкуражава Ирина да започне да създава нещо красиво с ръцете си. Докато се разхожда по улиците на София, тя забелязва, че липсват две неща – бельо и аксесоари, а последното е нейна страст: “Аксесоарът е това, което може да промени жената дори за една секунда”. За да успее да усвои занаята на майсторско ниво, Ирина се завръща в Украйна с цел да посети една от най-големите фабрики за шапки. Там успява да научи тънкостите на занаята, а щом се завръща обратно в България, тя “тръгва смело напред”.

 

Ателието на Ирина с колоритното име “Къща на шапките” отваря врати в края на миналия век и оттогава не спира да вълнува и озадачава.Ирина изработва и шапки за международни фестивали и конкурси. За кратко и произвежда и продава дрехи в различни държави по света като Великобритания, Франция и Япония. Отличена е с множество международни и български награди като “Златната игла” на Академията за мода. 

 

Както великите майстори в миналото, така и Ирина предава шапкарския занаят на своя син – Георги. Въпреки че по образование той е завършил международни икономически отношения, шапкарството успява да го завладее и днес той отговаря за мъжката линия шапки в “Къща на шапките”.  

 

Освен своето семейство Ирина Сардарева е готова да обучи всеки, който прояви желание да се посвети в тънкостите на шапкарството. Тя организира курсове по шапкарство в своето ателие. 

 

Творчеството и любовта на семейство Сардареви към шапките излиза извън работилницата им и социалните мрежи.  През 2017 г. те организират първия в България “Панаир на шапките”, където хора от различни възрастови групи и професии са окуражени да покажат най-хубавите си шапки, да опознаят шапкарския занаят и да се забавляват. В интервю за БНТ Ирина Сардарева споделя, че тази традиция стриктно се спазва в Лондон, Ню Йорк и Париж повече от 250 години. Според нея това, че София е по-стар град от останалите, не означава, че жителите на столицата не заслужават да участват в подобни мероприятия. 

 

Ирина вярва, че тайната зад красивата шапка е проста: “Ако нещо се върши с любов, то става красиво”.