Автор: Кристиян Юлзари/Снимката е илюстративна

“Те нямат никакви граждански права“ Защо хората под запрещение у нас нямат шанс за достоен живот

На днешната дата, 3 декември, отбелязваме Международния ден на хората с увреждания. Неговата цел е да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да гарантират правата на хората със специални нужди. Но дали правата на най-уязвимите хора в България действително са защитени, или напротив, те биват лишавани от тях дори и по законов път? Нашият репортер Кристиян Юлзари изследва една остаряла и отдавна отречена от големите международни институции практика, която, за съжаление, още е факт в България: поставянето на хора с психични проблеми под запрещение. Научете повече за съдбата им и дългогодишната битка на правозащитници да им осигурят условия за достоен живот в материала му. 

 

Запознайте се с Ели Маринова, на 27 години от Добрич. Без близки, израснала по институции, където за удобство на системата ѝ бива залепен етикет “умствено изостанала“. Като такава тя не може да се грижи сама за себе си и бива поставена под запрещение. Години наред живее без базисни човешки права, без възможност да работи и без право на избор за самата нея. И така допреди една година, когато напук на системата и след дълга съдебна битка, запрещението на 27-годишното момиче бива отменено. Днес Ели работи, издържа се сама и се чувства щастлива и пълноценна.

 

България е единствената държава членка на ЕС, в която хора с психични проблеми все още биват поставяни под запрещение. Т.нар. запретени хора нямат право на свой собствен живот – за тях се грижат настойници, определени от съда, които имат цялата власт над имуществото и финансите им. Неслучайно, юристи и активисти от гражданския сектор определят запрещението като състояние на “гражданска смърт”. 

 

По тази причина преди седмица стартира кампанията „Родени готови“, организирана от Български център за нестопанско право, Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения и десетки други организации в подкрепа на хората с увреждания. 

 

В рамките на кампанията „Родени готови“ ще бъдат разказани личните истории на 27 души, поставени под запрещение. Целта е да бъде отменен съществуващия от 40-те години на миналия век Закон за лицата и семейството, който регламентира запрещението, а на негово място да бъде приет нов закон за физическите лица и мерките за подкрепа.

 

Картината в цифри

 

Случаят на Ели Маринова е прецедент в българското законодателство. Щастливите развръзки на хора, чиито запрещения са били свалени до момента, са едва седем. Шест от тях са именно в Добрич, благодарение на Фондация „Св. Николай Чудотворец“ и нейния председател Мария Методиева.

 

По думите на Методиева, делата за сваляне на запрещение отнемат средно между 6 и 12 месеца.

 

България не разполага с официална статистика колко точно са хората под запрещение, но по данни на неправителствени организации броят на запретените лица у нас е около 7000 души.

 

„Хората под запрещение биват заличени от всякакви регистри. Те нямат никакви граждански права. Не могат да се женят, не могат да упражняват родителски права, нито пък могат да избират къде да живеят. Всички решения в техните животи се взимат от настойници им.“, обяснява Мария Методиева.

 

В същото време, налагането на запрещение категорично противоречи на член 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от България през 2012 година. С това си действие държавата ни е поела ангажимент за реформи, категорични са адвокатите. Осем години по-късно обаче, България все още не е направила нужните промени в законодателството си.

 

Законодателните промени буксуват

 

Законът за лицата и семейството, по силата на който съществува запрещението в България, не е бил променян от както е създаден през 1949 година. В него всички хора, които страдат от слабоумие или душевна болест са определени като “недееспособни“.

 

Повече от осем години неправителственият сектор настоява за отмяна на запрещението. В продължение на повече от година през 2015 и 2016 г. те заедно с второто правителството на Бойко Борисов подготвиха законопроект за мерките за подкрепа, който да замени сега съществуващият закон за лицата и семейството. 

 

След множество дискусии и кръгли маси през август 2016 година текстовете бяха внесени в Министерския съвет, след което бяха одобрени от много от парламентарните комисии. Но предложенията така и не влязоха в пленарната зала, тъй като три месеца по-късно правителството на Бойко Борисов подаде оставка.  

 

sCOOL Media отправи писмено запитване към Министерството на правосъдието защо по време на третото правителство на Бойко Борисов не е проведена инициатива за внасянето на законопроекта в пленарната зала. От там обясниха, че е било взето решение да се направи цялостна оценка за въздействие на законопроекта. Натоварената с тази задача работна група, съставена от представители на изпълнителната и съдебната власт и НПО сектора не е постигнала съгласие относно конституционосъобразността му, допълват от правосъдното ведомство.

 

Министерството уточни още, че подготвя академична дискусия с преподаватели по конституционно право от цялата страна, на която ще бъде обсъдено дали премахването на запрещението и даването на избирателни права на хората под запрещение не противоречи на Конституцията. 

 

След провеждане на дискусията ще бъде взето решение за предприемане на конкретните следващи стъпки: финализиране на закона в настоящия му вид или изготвянето на нов законопроект в съответствие с института на запрещението съобразно действащата Конституция на Република България”, посочи Министерството на правосъдието.

 

„Ако някой си помисли, че ние сме стояли през всички тези години, напротив, не сме спирали.“, казва Мария Методиева и допълва, че въпреки всички усилия на неправителствения сектор за иницииране на законова промяна, касаеща хората под запрещение правителството не предприема никакви действия.

 

През 2018 година бъдещият закон за физическите лица и мерките за подкрепа отново излиза на дневен ред, когато Националната гражданска инициатива “7000“ събира и внася в Народното събрания подписка, подкрепена от 12 000 човека с настояване за отмяна на запрещението и гласуване на проектозакона. Въпреки това до реална законодателна промяна отново не се стига.

 

До момента срещу България има спечелени две дела в Европейския съд по правата на човека за лица, поставени под запрещение, по които държавата ни е осъдена да изплати обезщетения в размер на общо 30 000 евро.

 

Какво предвижда новият закон?

 

Законопроектът за физическите лица и мерките за подкрепа предвижда комплекс от мерки – за подкрепа и защита – чрез които да се оказва съдействие на лицата, които до този момент са били под запрещение. Целта е постигането на автономност на хората с увреждания, които при нужда или неяснота ще разполагат с лице, което да им осигурява съдействие.

 

Предвидените мерки за подкрепа са четири вида – договор за подкрепено вземане на решение; съвместно вземане на решение; налагане на ограничение за разпореждане с определено имущество; одобряване на предварителна декларация.

 

Мерките за подкрепа ще се определят за срок до 2 години, като съдът своевременно ще получава информация за това какво се случва с човека, добре ли се развиват отношенията с довереното лице, справят ли се и дали има нужда от промяна на мерките.

 

Мерките за защита са предвидени за по-сериозните случаи, при които има опасност за живота и здравето на лицето. Те ще са с продължителност до шест месеца, за да може ситуацията на риск да бъде преодоляна.

 

От гражданската инициатива “7000“ отбелязват, че мерките за подкрепа ще се основават на доверието и споделената отговорност между лицето с психично увреждане и човекът, който му оказва съдействие. Това обаче поражда предпоставка за злоупотреби с отношенията между подкрепян и подкрепящ.

 

В тази посока Наказателният кодекс предвижда за измама от 1 до 8 години затвор, а ако подкрепящото лице съзнателно ощети имуществото на подкрепяния – затвор до 3 години или глоба от 100 до 300 лв. Освен това е предвидено, че довереното лице не може да закупи имот от представлявания без изричното разрешение от съда.

 

Мария Методиева изразява опасения, че дори запрещенията на хората с интелектуални увреждания да бъдат премахнати, те трудно биха се интегрирали на пазара на труда. „Работодателите все още трудно изграждат доверие с хора, които имат решения от ТЕЛК.“, казва още председателката на Фондация „Св. Николай Чудотворец“.

Кристиян

Кристиян

Казвам се Кристиян Юлзари и съм ученик в Английска езикова гимназия „Гео Милев“ Русе. Пиша материали за sCOOL Media от една година. Още от малък съм много любопитен и любознателен. За мен журналистиката е страст и огромно удоволствие. Това е трибуна, която има силата да променя. Вярвам, че младото поколение можем да променим медийната ситуация в България и да върнем престижа на журналистическата професия.
Кристиян