снимка: Pixabay

Сексуалното образование: Тема табу или лек срещу пандемията от домашно насилие?

Докато светът продължава борбата си с коронавируса, Катерина Василева, ученичка от Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“ в Благоевград отправя поглед към друга пандемия, от която обществото страда от векове – домашното насилие и насилието, основано на пола. Може ли сексуалното образование да изиграе ролята на ключ към решение на проблема?

 

„За пръв път се почувствах обичана и желана – такава, каквато съм. Но не след дълго той започна да става доста обсебващ и ми повтаряше, че вече иска да имаме дете и семейство. Приятелите ми не го харесваха, виждаха, че сме твърде различни. Но аз им казвах, че грешат за него, че не го познават достатъчно. Тогава забременях, оженихме се. Преместих се да живея у тях и… „приказката“ започна.“

 

Това е началото на една история – история като всички останали, само че доста стряскаща. Историята на Диана*, останала да живее в един кошмар заради семейството и любовта си, въпреки че е била непрекъснато заплашвана и потискана. Въпреки че е била преследвана от собствения си съпруг и принуждавана да избира между него и приятелите си. Въпреки че през цялото време е била наричана „дебела“ и „безполезна“, винаги обиждана и подценявана. „Беше ме страх от неговата реакция, не бях сигурна на какво е способен. Чудех се дали ще ми посегне, ако се ядоса твърде много. Но не го направи. Може би си тръгнах навреме…“

 

Диана наистина си е тръгнала навреме и така е успяла да продължи напред, устремена да остави далеч зад себе си това ужасно преживяване и да започне живота си отначало. Много хора света обаче нямат възможността да продължат напред – те все още се намират в капана на собствените си тихи кошмари на домашно и сексуално насилие, неспособни да потърсят помощ и да си върнат свободата. Смята се, че една на всеки три жени става жертва на физическо или сексуално насилие през живота си – най-често причинено от партньор или роднина. Голяма част от тези случаи на насилие приключват с край, твърде далечен от щастливия.

 

„Знам, че имах късмета да се измъкна лесно“, казва Диана. „Знам колко други подобни семейни „идилии“ има и колко по-зле приключват те.“

 

Права е. През 2019 домашното насилие отне живота на 25 жени в България.

 

Обществото ни е обхванато от епидемията от домашно и сексуално насилие от векове насам. Това е въпрос както на физическо, така и на психическо здраве. Основните ни права – като неприкосновеността на живота и тялото – трябва да бъдат винаги гарантирани и уважавани. Сексуалното и домашното насилие в голяма част от случаите отнемат тези права от своите жертви и по този начин им пречат да водят здравословен и щастлив живот – както във физически, така и в психически аспект.

 

Възприемането на всеки вид насилие като изключително важен здравен въпрос провокира преосмислянето на нарастващия проблем с домашното и сексуалното насилие в светлината на пандемията от коронавирус. От избухването на пандемията насам здравето на хората изведнъж придоби още по-голяма важност с непрекъснатото нарастване на заразените с COVID-19 – започнахме да носим маски и да обръщаме повече внимание на дезинфекцията и имунитета. Но кошмарът на семействата, заразени с вируса на домашното насилие, остава. Потискането, обидите, побоищата не изчезват изведнъж с налагането на карантината. Всъщност случаите на насилие дори се увеличават заради пандемията, тъй като много семейства нямат друг избор освен да прекарват цялото си време заедно у дома.

 

Историята на Диана представя типичния ден от живота на множество семейства зад заключените им врати – както в България, така и по света. Нещо повече, през последните два месеца домашното насилие е намерило благоприятна атмосфера в още повече домове и сега се разпространява по начин, доста подобен на самия коронавирус.

 

Бум на домашното насилие 

 

От обявяването на извънредното положение в България (на 13 март) насам шестима души са изгубили живота си в следствие от домашно насилие. Освен това броят на  обажданията, направени до Националната телефонна линия за деца, се е увеличил със 730 през месец март, като докладваните случаи на домашно насилие сред тях са общо 80 – най-високият брой в историята на телефонната линия.

 

Теодора Петрова от Български фонд за жените – организация, която финансира местни НПО, занимаващи се с правата на жените и момичетата – вярва, че проблемът с домашното и сексуалното насилие в България в момента нараства, тъй като насилническото поведение се проявява дори в семействата, в които до този момент е било потискано или овладявано. Семействата са принудени да живеят в изолация, безпомощни и отчаяни заради обезсърчаващите новини, неконтролируемата финансова и икономическа ситуация, както и всеобщата паника. Всички тези фактори водят до разпадащи се взаимоотношения у дома, особено при повече роднини, които живеят заедно.

 

Нарастващият проблем с домашното и сексуалното насилие по време на пандемията вече беше признат в други страни като Франция, която предприе множество мерки за разрешаването на проблема. След повече от 30% увеличение на докладваните случаи на домашно насилие (сред които и две убийства), държавата започна да осигурява безплатни хотелски стаи за жертвите, както и нови консултативни центрове в цялата страна. В същото време в Испания преживелите насилие имат възможността да потърсят помощ в аптеките, като използват кодова дума – например „Маска 19“.

 

„Всички тези мерки са изключително навременни“, казва Петрова. „За съжаление в България все още сме твърде далеч от този вид политики.“

 

Тя пояснява, че тъй като българското общество все още е доста патриархално, жертвите на домашно или сексуално насилие се колебаят да споделят преживяванията си и да потърсят помощ. А хората около тях – например съседите – рядко съобщават, когато чуят караница или побой в съседния апартамент – малко нещо, което наистина може да спаси живот.

 

„В обществото ни все още няма чувствителност по тази тема“, потвърждава активистката.

 

Неефективни закони и политики

 

Обществената реакция, която доведе до отхвърлянето на ключови документи като Истанбулската конвенция, Националната стратегия за детето и Закона за социалните услуги, засилва загрижеността на Петрова по този въпрос.

 

Българските власти отново бяха призовани да ревизират, приемат и да приложат ефективно тези три документа от Дуня Миятович – настоящия комисар на Съвета на Европа за правата на човека – в последния й доклад за държавата.

 

В своето изследване на проблема с домашното насилие в България тя посочва значителен брой недостатъци в сегашната ни система. Например, България все още не разполага с ефикасен механизъм за системно събиране на данни във връзка със сексуалното и домашното насилие – единствените достъпни статистики в момента се поддържат от неправителствени организации вместо от Министерството на вътрешните работи.

 

Освен това, както предупреждава Съветът на Европа, българският Наказателен кодекс също има множество пропуски, свързани с домашното насилие. Такива са липсата на изрично криминализиране на изнасилването в брака, както и дефинирането на домашното насилие като престъпление единствено в случаите, когато то е предшествано от системно физическо, сексуално и психологическо насилие.

 

Според Теодора Петрова причината България да не успява да поправи тези грешки и да въведе ефикасни политики против домашното и сексуалното насилие в крайна сметка се открива в дълбоко вкоренените стереотипи за половите роли в обществото.

 

„Ние все още вярваме, че съществуват женска и мъжка работа, че момченцето не трябва да носи розово, а жената не може да бъде астронавт“, казва тя. „За да унищожим тези стереотипи, трябва непрекъснато да подобряваме и развиваме себе си като индивиди и като общество, както и да бъдем напълно отворени към света около нас.“

 

Сексуалното образование: ключ към разрешаване на проблема?

 

Има много различни начини да се предотвратят домашното и сексуалното насилие, но експерти смятат, че всичко започва с обширно и ефективно сексуално образование в училище. Такова образование трябва не просто да информира младите хора за чисто физическите аспекти на сексуалния контакт, контрацепцията и болестите, предавани по полов път, но освен това да развива у тях уважение; да ги учи за взаимното съгласие, връзките и взаимоотношенията, половите роли и правата на човека. И как знанието за всички тези неща може да помогне на младите хора да предотвратят домашното и сексуалното насилие или да реагират по адекватен начин, в случай че се сблъскат с него.

 

„Със сигурност има връзка между сексуалното образование и домашното и сексуалното насилие“, казва Петрова от Български фонд за жените.

 

„Добре образованите хора могат да защитават интересите си посредством методи, различни от насилническото поведение. Те са уверени и сигурни и в следствие от това не изпитват нуждата да използват физическа сила, за да се почувстват по-властни и значими.“

 

Тя смята, че сексуалното образование трябва да бъде включено в учебните програми както на гимназиално ниво, така и при по-малките деца, тъй като и те трябва да познават неприкосновеността на телата си и да знаят какво е позволено и какво – не.

 

Подобно сексуално образование трябва да учи децата, че не трябва да се срамуват от себе си и в случай на насилие или какъвто и да е вид посегателство върху техните права, те трябва да потърсят помощ и да говорят за проблема с някого, на когото имат доверие. Ефективното обучение по правата и взаимоотношенията също така позволява на децата от съвсем ранна възраст да правят осъзнати житейски избори, а това би било в още по-голяма степен полезно за децата от малцинствените групи като ромите. Посредством сексуалното образование младите момичета от ромски произход ще знаят, че пред тях има множество различни перспективи и че не са длъжни да се примирят с наложения им начин на живот и да станат майки на 14-годишна възраст.

 

„Трябва да има по-добри перспективи за живот за всеки, който е изправен пред тези проблеми. Трябва не просто да знаем как да се предпазим от полово предавани заболявания или от нежелана бременност, но също така от всякакъв вид насилие или тормоз“, добавя Теодора Петрова.

Сексът – тема табу в класната стая

В момента сексът все още е тема табу в повечето класни стаи в България. Според доклад по темата за обширното сексуално образование в Европа и Централна Азия (направен през 2018 г. от IPPF и BZgA), този въпрос се оказва заседнал в политическия процес на интегриране в училищата в България, тъй като е несигурно дали идеята за сексуално образование в скоро време ще бъде приложена ефективно на практика съгласно всички стандарти. Поради липсата на стабилна система за сексуално образование младите хора нямат друг избор освен да разчитат предимно (90%) на интернет и социалните мрежи, когато имат нужда от информация по тази тема.

 

Това води до размити представи за сексуалното и домашното насилие, неясни познания на човешките права и граници, както и засилващи се стереотипи за половите роли в обществото. Нещо повече, младите хора всъщност биха искали училището да се превърне в по-надежден източник на информация по сексуалните въпроси (40%), докато в същото време в класната стая получават само 25% от знанията си по темата. За сравнение, 93% от учениците в Нидерландия посочват тъкмо училището като основен източник на знания по сексуалните въпроси.

 

Организации като Българския младежки Червен кръст се стремят да разрешат този проблем посредством обучения на доброволци по темата за ефективна превенция на рисково сексуално поведение сред младите хора (или ХИВ/СПИН).

 

Александър, млад доброволец от БМЧК, е обучен да информира своите връстници – ученици и студенти – по темата за различните болести, предавани по полов път, контрацепцията, превенцията и лечението. Той и останалите доброволци вече са организирали лекция по темата пред студенти от Американския университет в България.

 

„Студентите показаха доста голям интерес по време на презентацията и бяха особено активни в дискусията след това“, казва Александър, което означава, че младите хора приемат сексуалното образование с положителна нагласа и отворено съзнание.

 

Работата на БМЧК в областта на сексуалното образование обаче покрива предимно физическите аспекти на темата – болестите и контрацепцията – докато в същото време концепции като взаимното съгласие, взаимоотношенията и половите роли в обществото остават недискутирани.

 

„Доста по-трудно е да се говори за психологическите аспекти на темата в класната стая“, отговаря Александър на въпрос за проблемите със сексуалното и домашното насилие. Според него добра идея да се разреши този проблем сред учениците би било създаването на ученически клуб, посветен на този вид сексуално образование.

 

„Все пак това още е тема табу. Но в крайна сметка всеки трябва да знае как да се защити в ситуации на насилие и да потърси помощ, като говори за проблема поне с близките си хора“, казва още доброволецът.

 

За съжаление въвеждането на иновативни политики, свързани със сексуалното образование сред младите хора, е практически оставено в ръцете на неправителствените организации, които често срещат негативни обществени реакции на своите дейности и усилия за решаване на проблема.

 

През февруари Министерството на образованието за кратко прекъсна програма по сексуално образование за деца от 9 до 11 години, създадена и въведена от фондация П.У.Л.С. в град Перник. Програмата, имаща за цел превенцията на сексуалното насилие и експлоатацията на детето, беше свалена, след като семейство се оплака, че тя не е подходяща за децата.

 

В глобален план въвеждането на програми по сексуално образование сред младите хора е показало, че обучаването на децата по темата в крайна сметка води до превенция на ХИВ и полово предавани заболявания, предотвратяване на нежелани бременности, повишена употреба на презервативи и контрацептиви, както и фактическо отлагане на първия сексуален контакт. Във Финландия например сексуалното образование е част от националната образователна система. То е задължителен предмет, винаги обширен и всестранен по характер и – нещо повече – всеки един учител преминава обучение по сексуално образование като част от университетската си обучителна програма. Като резултат от това, във Финландия ражданията на всеки 1000 жени на възраст от 15 до 19 години са само 6 (според данни на ООН от 2016), докато в България техният брой е 37.

 

„Много проблеми от настоящето ни се коренят в нашето минало“, казва Диана. „Всичко идва от детството и ако не получат помощ тогава, хората се превръщат в чудовища. Затова ми се иска да има повече часове по сексуално образование в училище, така че децата да бъдат подготвени и добре образовани по темата. Между нас и децата ни не трябва да има повече теми табу“, добавя тя.

 

„На това се опитвам да науча и моята дъщеря: че тя не трябва да позволява на никого да я тъпче, обижда и да я кара да се чувства зле, като маскира насилственото си поведение с някаква измислена любов.“

 

*Името е сменено с цел опазване на безопасността на интервюираната.