Затворени вкъщи, българите отварят сърцата си за късото кино

Юлиян Спасов е създател на най-голямата платформа за споделяне на късометражно кино в България. Освен него в проекта работят 25 човека, които осигуряват безплатен достъп до стотици къси филми на сайта Кинематограф.БГ. За историята на платформата, кино културата на българите и тайнствата на късото кино с Юлиян разговаря Кристиян Юлзари.

 

Какво те мотивира да създадеш платформата Кинематограф.БГ?

 

Стартирах сайта през 2012 г. Първоначалната ми идея беше да има онлайн списък с хубави филми за гледане. Учих кино във Франция и след като се върнах, започнах да работя в магазин за алкохол и цигари. По време на нощните смени там ми беше много скучно, защото нямаше почти никакви хора. Започнах да се занимавам с програмиране и реализирах идеята си за списък с къси филми. Впоследствие много хора започнаха да се интересуват и да споделят съдържанието на сайта. Тогава усетих потенциала, който има „Кинематограф“ като платформа, която да популяризира късото кино. Основната ни мисия е да правим късометражните филми възможно най-достъпни за всички. „Кинематограф” внесе свежест и модернизира езика, на който се говори за късо кино.

 

Какви филми се харесват най-много?

 

Ами, различно е… Сайтът ни събира информация за броя кликове на филм. За последните 6 месеца най-гледаните жанрове са комедиите, философските и документалните. Тази информация ни помага да повишаваме интереса към късото кино, защото когато започнахме, преди 7-8 години, много хора не правиха разлика между „къс филм“ и „клипче“. Проблемът идва оттам, че късото кино дълги години беше стеснено най-вече до филмовите фестивали. Кинофестивалите имат по-ограничена, но много по-влиятелна публика. Късото кино дълги години не беше предназначено за широката аудитория. Начинът, по който филмите се представяха беше много тривиален и елитарен. Интернет беше мястото, което счупи тази утвърдена тенденция, защото там конкуренцията е много голяма и се видя кой привлича публиката.

Каква е кино културата на българите? Оценяваме ли късото кино?

 

Мисля, че българите имат много интересна кино култура. Тук киното е много достъпно. Тоталната свобода за безплатно изтегляне на филми позволи на българите, години наред да получават достъп до множество филми, за които голяма част от човечеството трябва да плати много пари, за да гледа. В България има много хора, които се занимават с кино. Дълго време голяма част от филмите бяха правени напук, заради липсата на  финансиране и  лошия мениджмънт на Национален филмов център. Имаме много хубави филми, които нямат почти никакво финансиране, но въпреки това остават следа в нашата история. Такъв филм е „Лора от сутрин до вечер“. Научихме се да подкрепяме българското кино, дори когато то не е толкова добро, и това е хубаво.

 

Как се прави хубав къс филм?

 

Киното е отражение на живота, заради което създаваме един цял нов свят. От всичко гледано до момента и от скромния ми опит в киното, в центъра на всичко стои историята. Тя е основният метод, по който формираме представите си за света. Да се създаде кинопродукция е сложен процес. Филмът може да повлияе на културния живот на цели общества, да въздейства на живи хора, които ние съвкупно наричаме „зрители“.  Не на последно място, филмът е проява на висше изкуство и, като такова, творецът трябва да даде всичко от себе си. Но, за да се постигне всичко това, е нужна душа. Подготовката е от ключово значение и е може би най-важният етап за една продукция. Да създадеш цял един нов свят, да убедиш хората да го гледат, да му повярват и да останат удовлетворени от него, а не да се почувстват подценени… Всичко това изисква майсторство и готовност да стигнете до края, за да разкажете една завладяваща история.

Редовно правите кино събития като едно от най-интересните е „късометражки на алеята“? Би ли ни разказал повече за този проект?

 

Това е един много интересен експеримент, който правим на няколко места в София. Инициативата представлява два стола и един телевизор, на който пускаме различни български филми. Всеки минувач е свободен да седне и да изгледа няколко минутна лента. Така запознаваме хората с късото кино, по един изключително интересен начин. Идват деца. Сядат. После идват още 20. Накачулват се навсякъде. Изведнъж всички изчезват и след това отново става тълпа. Всичко това предизвиква невероятна емоция.

Кои филми би предложил на читателите на sCOOL Media да изгледат?

 

В началото на март, стартирахме „Месец на българското кино“, където всяка сутрин в 8:00 часа публикуваме нов български филм. Това е много добра възможност за българското късо кино, тъй като досега сме публикували много малко филми на български автори. По тази причина започнахме кампания за популяризиране на българското кино, която, поради извънредното положение, ще продължи за неопределено време. Късите филми, които споделяме са изключително разнообразни. От ленти, направени 90-те години до такива, направени преди месец. Така хората могат да проследят развитието на късото кино в България. През последните седмици по 1000 човека на ден влизат в сайта ни и гледат българско кино, което е безпрецедентен интерес.

 

 

Всяка сутрин може да гледате нов български филм тук!