Ще те обичам до края на света

Една от ключовите характеристика на добрия журналистически материал е разглеждането на темата от различни гледни точки и аспекти – по този начин читателите, зрителите и слушателите могат да получат по-пълна представа за случилото се. Точно това ще видите в текста на Павел Данев от клуб „Млад журналист“ към ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, Хасково. Той се е обърнал към няколко човека, които споделят своите представи по темата за любовта. Павел е автор във втори брой на sCOOL Media – материала му на предишната тема за края на света можете да прочетете тук.

 

Настъпи месецът на любовта – февруари. В така наречения „Малък Сечко“ има една дата, която е важна за хиляди хора по света, а именно 14 февруари – по-известен като „Денят на влюбените“. Традиционно на този ден двойките изразяват любовта си един към друг като изпращат поздравителни картички, бонбони, сърчица. На този ден още през XIV век в Англия се поставя традицията да се разменят любовни послания под формата на т. нар. валентинки. Съвременните символи на любовта сега са сърцето и образът на крилатия Купидон.

 

Реших да ви срещна със семейство Делчеви. Скромни, добри и гостоприемни, живеещи в Дома за стари хора в Хасково. Това са личностите с най-голям житейски опит. При тях щастието на любовта идва на 23 март през далечната 1969 година, когато правят своята сватба. И така вече 50 години водят съвместен живот.

 

Двамата се срещат докато работят в Димитровград. Делчо Делчев се влюбва, както се казва от пръв поглед, в Здравка Делчева. „Първата любов е нещо, което не мога да опиша. Това беше неочаквано. Голямото желание и тръпката бяха неописуеми“ – споделя 74-годишният Делчо Делчев.

 

На 23 март тази година 72-годишната Здравка Делчева и 74-годишният Делчо Делчев ще отпразнуват 50 години съвместен живот, или така наречената „златна сватба“. Рецептата, която е запазила брака им, е простичка – разбирателство и търпение. „50 години изминаха, без да ги усетим. Запазихме си брака с уважението, търпението и разбирателството. Всичко това остана между нас. Нормално е, имали сме моменти, в които сме се карали, но любовта и обичта винаги ще ги има. Всичко това ни крепи“ – разказват радостно семейство Делчеви. Съветът им към младите хора, на които им предстои да създават семейство, е да имат търпение.

 

Пренасяме се в театъра. Надниквам зад кулисите на хасковския Драматично-куклен театър „Иван Димов“. Там ме посреща актрисата Иванка Шекерова. През творческата си кариера тя е играла в много любовни пиеси. Разкрива ни и част от рецептата за това как любовта се изразява на сцената. Най-трудните роли, които се играят в театъра, са тази на влюбен, както и тази на пиян. Публиката си мисли, че за да играеш влюбен, трябва да си в голяма еуфория, а пиян –  да залиташ. В действителност нещата не стоят така. Всички тези емоции и чувства не могат да се опишат – трябва само да се дишат.

 

„Не ми е било трудно в началото да играя любовта. Трудността е в това как да я изразиш, с какви изразни средства ще покажеш на публиката, че в този миг изпитваш тези емоции. Подготовката на ролята е едно изключително предизвикателство. Всеки път е различно и всеки път трябва да изкараш нови похвати за себе си и за публиката“ – коментира Шекерова.

 

В личния си живот е готова да сподели израза „Ще те обичам до края на света“. До края на света тя ще обича и театъра, който е голямата й любов, и без него не иска да живее.

 

Любовта е дълбоко и вълнуващо преживяване, което сплита разума и чувствата, възторга, разочарованието, болката и копнежа. Тя е най-жадуваното нещо.

 

„Факт е, че любовта е най-силното чувство от всички, които изпитваме, обичаният заема специално място в света на обичащия. Изведнъж обичания бива идеализиран, той е най-добрият на света. Чрез любовта животът изглежда като безкраен празник, щастието изглежда вечно. Влюбеният си изгражда свой отделен свят – свят на любовта.“ Това казва  Иван Матеев – учител по психология в ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Хасково.

 

Чрез любовта ние изпитваме интимност, страст, отдаване. Любовта е свързана с близост, с желание за споделяне. Понякога тя отслабва и настъпва отчуждение, изчерпване, конфликтите стават силни.

 

„Няколко думи и за ревността – тя засяга самоуважението, Аз-ът изпитва несигурност в собственото си очарование и обаяние. Съмненията и оценките стават непоносими. При това чувство ние се чувстваме несигурни, имаме ниска самооценка, губим вяра в другия, отхвърляме го. Често изпитваме възбуда, гняв, дистрес, тъга, тревожност, самота, нараненост и други неприятни емоции“ – казват още специалистите.

 

Две неща в живота си човек не трябва да търси – смъртта и любовта. Те ще дойдат!

Павел

Павел

Аз съм Павел Данев от Хасково, 10 клас съм в ЕГ "Проф. д-р Асен Златаров" и съм част от клуб "Млад журналист" в училище. В него пишем за училищния живот и нещата, случващи се в гимназията.
Павел