След края на света идва ред на любовта!

Деветокласничката Ния Донова от ПЕГ „Йоан Екзарх“, Враца, ни среща във втория си материал за sCOOL Media с младата двойка Мартина и Христо, преодолели няколко препятствия, за да бъдат заедно. Ния прави репортаж от събитие на живо и използва похватите на преразказаното интервю, за да ни запознае с най-интересното от историята. Материалът на Ния от първия брой на медията – за края на света, можете да прочетете тук.   

 

Добър ден!

 

Някога чували ли сте израза „чувствам се сякаш имам пеперуди в стомаха”? А изпитвали ли сте това чувство? Е, ние от екипа на EndTV Media Group сме в Младежки дом Враца, където днес, по случай 14 февруари – Деня на влюбените, немалко двойки се събират, за да споделят помежду си своите любовни истории. Техните истории са различни, но всяка любов е уникална сама по себе си.

 

Ще ви запознаем с една млада двойка, която въпреки премеждията помежду си съумява да се запази. Това са младежите Мартина и Христо, чиято любовна връзка е като в приказка. „Преди 5 години с моя отбор отидохме на състезание по волейбол в Пловдив, това беше първото ми състезание… Бях много притеснена, още преди то да започне. Както си се бях замислила как ли ще се справя, изведнъж някой се блъсна в мен… това беше Христо”- разказва ни Мартина. „В мига, в който я видях, разбрах, че това е моето момиче… тиха, мила, скромна, а и много красива”- прекъсва я Христо.

 

Мартина с  усмивка на лицето споделя, че така всъщност се запознават. След състезанието тя поглежда  телефона си и вижда, че има съобщение от Христо. В него пише колко много  харесва как играе и че няма за какво да се притеснява. И че иска да се видят преди да  тръгне от Пловдив. Мартина много се чуди  дали да излезе с него и все пак го прави, за което не съжалява.

 

„Много се зарадвах, когато тя се съгласи да се видим”, спомня си Христо. Двамата разбират, че имат много общи интереси. Вечерта минава бързо, а на следващия ден Мартина си заминава за Враца и усеща, че за пръв път изпитва толкова голяма привързаност към човек, когото познава от броени часове. „Продължихме да си пишем, говорехме си по скайп, по телефона и с всеки един ден ставахме все по-привързани един към друг”, разказва Мартина.

 

След време Христо си взима билет за влака за Враца и отива при Мартина, за да прекарат  един уикенд заедно. Представен е и на семейството на Мартина, което много го харесва… с  леки резерви от баща й, който колкото и добре да се държи  Христо, тогава не може да го приеме. Така изминават две години. „На мен ми беше по-трудно да ходя при него, не само защото татко трудно се съгласяваше, но и защото бях 12-ти клас и нямаше как да отсъствам от училище. Обаче се чувствахме истински щастливи”- допълва Мартина.

 

След като тя  завършва, решава да продължи образованието си в Пловдив,  записва се в Пловдивския университет и  от тогава двамата не са се разделяли. В момента Мартина продължава  обучението си в Пловдивския университет, а Христо работи като управител на търговско дружество. Вече се разбира, даже доста добре, с бащата на Мартина.

 

„Във Враца сме, за да посетим родителите ми и когато разбрахме за това събитие с радост решихме да участваме”, казва още Мартина.

 

Е, както и в най-хубавите приказки, на последната страница пише „край”. Когато любовта е истинска, ще преодолее всички пречки. Най-красивото нещо, а именно тя, ни дава повод  да сме щастливи и ни кара да се чувстваме истински живи…

 

За вас от неповторимото събитие: Ния Донова