Снимка: Pexels

Даровитите деца в училище, или кога(то) институцията не убива талантите

То задушава. Затвор е. Убива талантливите. То е…училището! Бодящи очите клишета, които не са нито грешни, нито верни, а безспорно комерсиализирани от социалните мрежи. Михаела Георгиева, част от екипа на sCOOL Media, реши да провери какво мислят нейни съученици от АЕГ „Гео Милев“, Русе, за тези широкоразпространени твърдения за българското образование. Има нещо, което обединява интервюираните в този материал ученици – всички те са успешни според обществените разбирания – имат немалко награди, участия и неведнъж се усещали вкуса на победата…Какво мислят те за своето училище? Какво им е дало то и биха ли променили нещо в него? Как си представят пътя си занапред? Научете повече от самите тях.

 

Калина Огнянова Христова: гимназията като „трамплин“

 

Калина Огнянова Христова е част от клуба по дебати в АЕГ „Гео Милев“. Още в девети клас става национална шампионка на състезанието по дебати, организирано от фондация „BEST“. Занимава се и с творческо писане основно на английски език, както и с доброволческа дейност – член е на „Интеракт“, Русе. В момента учи корейски език, тъй като има засилен интерес към Далечния Изток.

 

Калина е от малкото ученици, които споделят с чиста съвест, че гимназията не им е взела нищо, а само им е дала. Определя я като „трамплинът, който ми даде началото“ и като „предизвикателството АГ“, което е повод за щастие и гордост, ако бъде преминато успешно. Именно нейната първа класна ръководителка, Милена Бъчварова, я запознава със света на клуба по дебати, който я сформира като целеустремена, уверена и търсеща винаги истината личност. За нея най-големият й успех е това, че вече може да казва „не“, да работи в екип и да приема чуждото мнение.

 

„Трите най-важни урока, които научих от дебатите, са следните: няма универсална истина, защото, колкото и клиширано да звучи, колкото са хората, толкова са и истините; всичко е възможно, ако си достатъчно уверен, убедителен и упорит; обикновеното твърдение никога не е достатъчно за реален аргумент.“

 

Любопитен факт за нея е, че смята да кандидатства в някоя държава от Далечния Изток. На въпроса какво открива в източните страни, което липсва в България, тя отговаря по следния начин.

 

„Това, което липсва в България, е най-вече редът и почитта към собствената култура. В тези държави хората са наясно с правата и задълженията си, народното творчество е повод за национална гордост…За жалост, това не може да бъде казано за нашата държава.“

 

Калина Димитрова Христова: гимназията като незаменими спомени

 

Снимка: Личен архив

 

Калина Димитрова Христова е на 17 години. Учи в АЕГ „Гео Милев“. Занимава се основно с волейбол – част е от СК „Дунав“, Русе, и от клуба по волейбол в гимназията. Пее в рок групата „Ugly pearls“, съставена от отлични русенски музиканти.

 

Отборът на Калина се класира на шесто място на републиканско ниво през спортния сезон 2017-2018, което е и най-голямото му постижение. Сред своите съотборници тя намира по-скоро приятели, отколкото реални конкуренти.

 

“ Определено в училищния клуб го има този дух на сплотеност и взаимна подкрепа. За мен е чест, привилегия и гордост да съм част от училищния отбор, въпреки че в него се влиза сравнително лесно“, споделя тя.

 

„Господин Георги Георгиев, който освен треньор, ми е и класен ръководител, е човекът, който ни помага ежедневно да достигнем до висотите на близостта във всякакво отношение – емоционално, професионално и чисто хуманно“, допълва тя.

 

По думите й, тренировките са идеален начин за разнообразяване на натовареното ежедневие.

 

„Имам твърде много хубави спомени от салона, които ме карат да не съжалявам, че избрах и в училище да се занимавам с това!“, категорична е ученичката.

 

Мария Георгиева: гимназията като възможност за промяна

 

Снимка: Личен архив

 

Мария Георгиева е на 14 години, ученичка в АЕГ „Гео Милев“, Русе. Била е телевизионна водеща на здравно-образователното предаване на БНТ 2, Русе, „Децата. com„. Няколко години подред е част от групите по творческо писане на русенския актьорИлия Деведжиев. Член е на ръководените от Иглика Пеева русенския клубове „Слово“ и „Артистисимо“. Въпреки че сега ще бъде едва девети клас, тя се занимава вече от пет години с творческо писане. В пети печели първо място на националния литературен конкурс „Заветът на Апостола“ с фентъзи разказ. Освен това, проявява интерес към актьорското майсторство и дебатите.

 

Мария е все още в началото на своя творчески и ученически път, но въпреки това е достатъчно зряла да отговори на следните два въпроса – какво иска да направи като по-голяма ученичка и какво би искала да си каже след завършването на 12-ти клас. За нея гимназията е по-скоро една неизследвана територия, която предоставя много възможности, които само чакат да бъдат потърсени от правилния човек.

 

„Искам да съм част от някои нови реформи.  Смятам, че определено трябва да има литературен клуб в училище, който да обединява многото скрити таланти. По тази причина искам да съм част от създаването на подобен вид инициатива, която да е лека, приятна и в същото време – полезна“, обяснява Мария.

 

Сред амбициите на осмокласничката са и това да продължи някои традиции  като обичая „лазаруване“, да организира благотворителни базари и различни конкурси.

 

„Определено бих била част от прокарването на някои нови! Бих участвала доста активно в ученическия съвет, който виждам като свързващото звено между учители, ученици и реализирането на свежи идеи…“, споделя тя.

 

„Искам да видя, че не съм се отказала, че не съм забравила старите си интереси, а само съм ги развила, заедно с новите! Не бих искала да съм изгубила нещо от себе си, а само да съм го доусъвършенствала…“

 

Димана Стамболиева: гимназията като част от житейския път

 

Снимка: Личен архив

 

Димана Стамболиева е част от трупата към АЕГ „Гео Милев“, ръководена от актьора Венцислав Петков. Артистичният състав две поредни години има спечелени специални награди от театралния фестивал „Климент Михайлов“. Димана се занимава и с творческо писане на български и английски език.

 

Димана играе различни роли… Но точно в училище успява да развесели всички с превъплъщението си в „сценичното си алтер его“ –  Бай Диманя. Героинята й е дръзка, самоиронична, едновременно традиционалистка и новаторка. Успява да възобнови стария лазарски обичай „сватосване“, който оставя след себе си както лъчезарни усмивки, така и храна за размисъл. Решава да се превъплъти за втори път в този образ, този път, за да каже по някоя друга (не)народна мъдрост относно възгледите си за гимназията…

 

„Пътят е твой и само ти можеш да решиш как да го извървиш – ще се влачиш, или ще маршируваш“, заключва тя.

 

Очаквайте и втората част от материала на Михаела, в който тя представя историите на някои от възпитаниците на своята гимназия, дръзнали да следват мечтите си и да се реализират успешно и след завършване на училище.