Театър на село: как се изграждат „Мостове на доброто“

Диан Ставрев е ученик в 12 клас в ЕГ “Васил Карагьозов”, град Ямбол. Интересува Интересува се от театър, музика и пътувания. През 2019 година печели финансиране от фондация “Благотворител” и заедно с тяхна помощ, в селото си Хаджидимитрово създава пиесата “Седянка – историята на едно село”. Премиерата е на 20 април, а главни герои в пиесата са възрастните жени от певческата група “Райна Княгиня”, както и децата от ромски произход в детската градина. Можете да видите какво каза Диан за пиесата си на Мария Сомлева от 19 СУ „Елин Пелин“ – София.

                                                

Кое те мотивира да създадеш пиесата?

Мотивира ме любовта ми към театъра и желанието да направя нещо добро за селото, в което съм прекарал голяма част от детството си. Освен това, исках проекта да вдъхновява хора на моята възраст.

 

Кои бяха най-трудните ти моменти? А най – радостните?

Най-трудните моменти реално бяха и най – радостни. В началото, изявата на сцена и за децата, и за жените бе новост. Но най – трудното се оказа да организираме всички за няколко часа и да изиграем пиесата в съседното село – Дражево. Накрая обаче, всички бяхме повече от доволни от крайния резултат.

 

Какво ти помогна да се справиш с трудностите?

Най – вече ми помогна семейството ми, което винаги бе до мен и ме подкрепяше при трудности с репетициите.

 

Доволен ли си от резултатите?

Доволен е меко казано. Виждайки как идея, в която си вкарал толкова желание и старание, стане реалност и дори надмине очакванията ти, няма как да не си доволен.

 

Ако правеше пиесата сега, какво би променил?

Ако в момента започвах от нулата, единственото, което бих направил различно, е да разширя сценария. Така повече деца биха имали възможност да участват

 

Къде се виждаш след 5,10,20 години?

Бъдещето никога не е сигурно и животът винаги може да ни изненада. Просто искам да бъда здрав и щастлив, правейки това, което обичам. Така се виждам.

 

Какво е мнението ти за българския театър и развитието му?

Интересът към българския театър като че ли все повече нараства в последните няколко години. Има все повече и повече добри представления по театрите и залите се пълнят с множество млади хора. Мисля, че това няма да се промени, даже напротив – българският театър ще продължава да се развива.

 

Обезлюдяването на селата е голям проблем. Смяташ ли че може да се предотврати и ако да, то какво трябва да се направи?

Факт е, че в селата има все по-малко хора. Това, според мен, е жалко. Но смятам, че повече полезни и забавни инициативи са едно от многото неща, които биха задържали хората на село.