В търсене на доброто

Радина Щерева от Английската езикова гимназия „Гео Милев“, гр. Русе, тръгва по улиците на родния си град, за да провери доколко хората се влияят от често само негативните новини, които чуват по медиите, и къде виждат все пак доброто около себе си. Вижте какво откри Радина в коментарите на хора от различни възрасти. 

 

Бомбардирани всекидневно от различни душевно изстискващи новини, всеки от нас малко или много започва да се откъсва от доброто и да се съмнява дали изобщо то съществува.

 

sCOOL Media се разходи из улиците на Русе, за да провери все пак как изглежда доброто през очите на хора от различни възрасти.

 

Първата ни отбивка е в любимото кътче на много русенци – книжарницата „Хеликон“. Отваря ни с усмивка Ваня Хинкова, управителят на това малко, но приветливо благодарение на усилията на целия екип, място.

 

Напоследък повече лоши и неприятни или зареждащи новини чувате около себе си?

Информирам се онлайн. Не гледам телевизия, но това не променя факта, че все повече чуваме новини, от които можем да настръхнем. Хората са привлечени от зрелища така, както пеперудите от светлината на лампа. Аз се опитвам да се дистанцирам от подобен тип новини, за да не ги мисля. Това е невъзможно, разбира се, защото хората около мен коментират и размишляват. Но това е животът.

Аз също съм разочарована от лошотията, която е обгърнала много от хората. Миналата зима например докато вървях по тясна пътечка от улицата с торби в ръце, се подхлъзнах и паднах. Забелязах, че един мъж се приближава. Казах си „Това е моят момент!“ И изпаднах в радост, че някой ще ми подаде ръка. Мъжът просто ме прескочи. Осъзнах, че все по-често ще ставаме свидетели на подобно поведение.

 

А как ви влияят тези отрицателни новини и тенденции?

Травмиращо. Не мога да се изолирам, а и не бива. Но аз вярвам в едно. Ако всеки човек се концентрира само върху лошото, той ще спре да отличава и доброто. В живота винаги ще има добро, просто трябва да отворим сърцата си и да влезе светлина в него. Това наричам „душевна хигиена“ – избираш това, в което да задържиш погледа си.

 

Вярвате ли в искреното добро през 21-ви век обаче?

Безотказно вярвам. Предпочитам да съм изкуственият наивник, отколкото преднамереният песимист. Всички носим частица добрина и милост у себе си. Но както казах по-рано, трябва да сме отворени към слънцето около нас. Усещам, че всеки е посланик на доброто. Накрая ще спомена един любим цитат от книгата „Пилешка супа за душата“ – „Правете случайни добрини и безсмислено красиви неща“.

 

Продължаваме към Регионалната библиотека на града, която ежегодно провежда летни занимания за деца на всякаква възраст. Там срещаме две момиченца на 9 години.„Повече от доброто чувам. Скоро ще пътуваме със самолет, а това е най-вълнуващото нещо.“, споделя ни Ванеса. И ни разказва, че не слуша новини, но много обича да говори с различни хора. И вярва в добрите. А София продължава: „Има и лоши хора. Смятам, че те могат да станат добри, ако има добър човек до тях. Те ще им повлияят.“ Според нея светът е добро място, но трябва да се грижим за природата. София веднага се сеща и за добрините около нея – как в междучасията помага на свой съученик, който се нуждае от подкрепа в четенето и писането, или пък как едно куче й е помогнало да оздравее когато е била болна наскоро.

 

В градския парк Веска и Елена -две добре облечени жени на близо 80-годишна възраст, сядат на пейка зад сградата на Английската гимназия. И двете споделят, че по новините чуват само негативни събития, коментират се основно случаи насилие.

 

Елена ни разказа как й става болно, че все повече млади хора заминават за чужбина, че децата намаляват, че се закриват учебни заведения.Напускат страната интелигентните, амбициозните младежи, които търсят добро образование и реализация.Достойно заплащане на труда им, което да  осигури достоен живот на тях и семействата им не им се осигурява в родната държава, смята Елена.Тя е песимистично настроена и не вярва много в доброто в 21-ви век.

 

Веска обаче не губи надежда за добро бъдеще. Чувства се спокойно като вижда добрите млади хора около нея. И двете дами споделят, че получават уважение и обич от близките си.

 

А изводът е, че доброто се олицетворява винаги различно през годините натрупан живот.