„В живота ще успеят тези, които се справят с трудностите въпреки обстоятелствата.“

На 15 септември тази година, с маски, дезинфектанти и знанието, че тази учебна година ще е по-различна, учениците в България прекрачиха праговете на своите училища. Извънредната епидемична обстановка навлезе и в класните стаи. Деца, родители и учители трябваше да се научат да живеят и работят ръка до ръка със спазването на мерките. Всички, от сферата на образованието, се изправиха пред Коронавируса с ясната цел, че училище ще има и то ще е присъствено. В следващия материал Гергана Желева от средното училище “Максим Горки”, гр. Стара Загора разговаря с бившия журналист и настоящ учител по руски език в гимназията Георги Тонев за мнението на ученциите за COVID-19, дистанционното обучение и мотивацията в училище. Той е работил в Телевизия Стара Загора и като кореспондент в областта на спорта и на някои от националните телевизии.

 

Какво мислите за настоящата учебна година? Ще бъде ли като изминалите, или ще бъде много по-различна от това, което е било до момента?

Със сигурност е доста по-различна, но не само учебната година. Може би ни предстоят и различни години, които ще променят досегашните ни житейски навици, заради пандемията от COVID-19 и психозата около нея. По-различна и като мерки, налагани в училище. Надявам се, че няма да излезем в дистанционна форма на обучение, както в края на миналата учебна година, защото, като учител смятам, че освен образователна училището има и важна възпитателна функция. Училището трябва да бъде място, където не просто децата натрупват сбор от информация, а да успеят да формират ценности, нагласи на поведение и умения, които ще им помогнат за по-лесна бъдеща социализация в обществото. Така че възпитателната функция на училището не трябва да се пренебрегва, въпреки че се. В последните години има тенденция да се говори все повече за това. Дори и  сегашният  министър на образованието коментира възможността да се въведе и оценка за поведение, нещо, което е имало преди 30 години. Аз съм “за” да се въведе такава оценка, за да може децата да имат стимул да проявяват  повече уважение към институцията училище, към своите учители и съученици.

 

Какво е мнението на учениците относно ситуацията? Още ли идват в училище с желание или има страх и притеснение във връзка с мерките, свързани с COVID-19?

Аз, като класен ръководител на ученици в 7 клас, трябваше в неформални разговори да разбера какво мислят родителите за тази ситуация, защото мнението на децата в такава възраст се формира и от мнението на  родителите. Една част от родителите са притеснени, а друга игнорират опасността. Трябва да се намери баланс между спазването на всички задължителни мерки и това да не стресираме децата излишно. На този етап аз не виждам притеснение сред децата. До колкото е възможно се опитваме да спазваме мерките, що се отнася до носенето на маски. Ако говорим за пълна изолация между учениците в различните класове, то това е почти невъзможно. Няма как да кажеш на едно дете “ти в шести клас бе приятел с някого от съседен клас, а сега изведнъж няма да си общуваш с него, защото има вирус, от който може да се разболееш”. Специално това, което аз казах на децата от моя клас беше ако общуват с деца от другите класове, да не го правят  в коридорите и  затворените помещения на училището, а на двора.

 

Преди малко говорихте за дистанционното обучение. До колкото разбрах вашето мнение, то е, че основната функция на училището се е загубила по време на месеците, в които учихме дистанционно. По-скоро Вие смятате, че то е било неуспешно, отколкото успешно? 

Дистанционното обучение също има свои предимства. Ако едно дете боледува, дистанционното обучение му дава възможност да не се изключва от самия образователен процес. Знаем, ако един ученик боледува, единственото нещо, което прави, е да звъни на най-добрия си приятел от класа за да разбере горе-долу какви уроци се взимат и да пише евентуално домашни. В този период той не може да бъде изпитван, изостава с ритмичността на оценяване. Така че в това отношение дистанционното обучение си има плюсове, но е много специфично и не може да се правят обобщения. Всеки отделен предмет е коренно различен. Например, като преподавател по чужд език, има някои упражнения, за които дистанционната форма на обучение е плюс. Упражнения като слушане с разбиране по-лесно се правят в дистанционна форма отколкото в класната стая. В училище заради по-шумната среда може някое дете да не чуе всичко от аудиозаписа или учителят, който прочита текста, а когато си е вкъщи с тонколоните или със слушалките, има предимство.  Концентрацията на учениците е на по-добро ниво, именно заради това, че няма страничен шум и дефакто ти си сам и можеш да се съсредоточиш. Но загубата на социалната функция, на възпитателната функция, е много голяма. Всъщност изобщо няма как да се осъществява такава функция. Все пак училището трябва да бъде място, на което децата да общуват помежду си, да обменят идеи, да разказват за своите хобита и интереси. Здравословно е децата да ходят на училище, защото здравето не е само физическо, а е и психическо. Стоейки цял ден пред компютъра учениците  рискуват наистина да нарушат и психическото си здраве.

 

В днешно време сякаш учениците ходят с много по-малко желание на училище. На какво се дължи това според Вас?

Причините са много. Говорим за България, разбира се, защото има страни, в които учениците ходят с много голямо желание на училище. Тук отново може би трябва да разделим децата и на различните етапи на обучение. Според мен децата в начален и прогимназиален етап в по-голямата си част ходят с желание на училище, защото те имат много приятели и съученици и от другите класове. Всъщност много деца идват на училище с желание и заради възможността да си общуват с останалите деца. По-важно е може би да си зададем въпроса, защо голяма част от учениците в гимназиален етап смятат, че това е губене на време, че ходенето на училище няма да има никакъв принос в реализацията им. Водил съм такива откровени разговори с учениците, те имат своите аргументи, които ние възрастните, за съжаление, не винаги може да оборим. Тяхната теза, че образованието не е от такова значение, се защитава с реални примери в нашата държава. Децата ми изброиха много имена на финансово успели българи, които не са прочели и една книга през живота си. В България няма сериозно диференциране на заплащането между квалифициран и неквалифициран труд и  децата виждат това. Така че разликата между един висшист, като заплащане, и един човек, който няма висше образование, е почти минимална, а в някои случаи е и в полза на неквалифицирания труд. Така че когато започне да се цени квалифицираният труд, и децата ще започнат да се отнасят по-отговорно към собственото си образование. Има държави, в които разликата между квалифицирания и неквалифицирания труд не е 100-200 лева, както в България, а е в пъти. От там донякъде идва и тази незаинтересованост от учениците, защото не смятат, че усилията, които биха положили в училище, ще им помогнат за по-добра реализация.

 

Всъщност много малка част от учениците вярват, че училището има способността да развие техния потенциал. Може би това е и друга основана причина за това, че учениците не намират голям смисъл от образованието си?

Процесът е двупосочен. Няма как да развиеш потенциала на някой, ако той самият не го иска, това е първото. Тук, разбира се, много зависи и от таланта на самия учител, дали ще подбере правилните падагогически похвати, ще намери ли общ език с децата. Има го този момент, че училището не винаги успява да открие конкретния талант на даден ученик. В световната история има толкова много примери за впоследствие гениални художници и музиканти, които не са били оценени в училище. Един Марк Шагал е имал тройка по изобразително изкуство като ученик във Витебск (Беларус), а сега неговите картини струват милиони и е един от най-известните художници в света. Най-лесно е да намериш извинение, като обвиниш учителя си в неправилна преценка, съучениците си, че са ти пречили по време на контролна работа или да хвърлиш вината  в непонятния и неинтересен учебник.  В живота ще успеят тези, които се справят с трудностите въпреки обстоятелствата.