Валентина Каролева, която влезе в обувките на майка си за филма „Доза щастие“

Валентина Каролева e част от новото поколение български артисти.  Родена и отраснала в София, тя от ранна детска възраст се занимава с класически балет и завършва  Национално училище за танцово изкуство в София. Паралелно с танците открива и развива интереса си към актьорската професия. Няколко години учи в Софийския университет, но след това прекъсва следването си, за да се премести в Лондон, където завършва актьорско майсторство.. След няколко роли в чуждестранни продукции прави дебют в българското кино, изигравайки главната роля във филма „Доза щастие“. Филмът е базиран на личната история на журналистката – и майка на Валентина – Весела Тотева  разказана в романа ѝ „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“. След официалната премиера на филма на 8 ноември 2019г.Доза щастие“ се превърна в един от най-гледаните филми в историята на българското кино, а след пускането му в стрийминг платформата HBO Gо, зае първо място в класациите по гледаемост във всички седем държави, в които е достъпен. За успехa и каузата на „Доза щастие“, трудностите свързани със създаването на филма, разказа Валентина Каролева пред Александра Дралчева от СУ „Свети Климент Охридски“, гр. Добрич.

 

Кога започнахте да се занимавате с актьорско майсторство?

С актьорско майсторство се занимавам още от дете. Баща ми е режисьор и когато бях на 8-9 години участвах в един от филмите му. Това беше първото ми запознанство с магията на киното. След това започнах да ходя на уроци по актьорско майсторство – първоначално в Детска Актьорска Работилничка „Хлапета“ при Ганета Атанасова, а по-късно в Младежкия театър при Малин Кръстев. В последствие, вече професионално, се записах да уча актьорско майсторство в Urdang Academy в Лондон, където завърших през 2016г.

 

 

Позната сте на българската публика с участието Ви във филма „Доза щастие“. Разкажете повече за филма и ролята Ви в него?

„Доза щастие“ е филм, който разказва историята на момиче, което попада в порочния кръг на ада, търсейки щастието.  Заедно с нея, в „спиралата“ надолу попада и нейната дъщеря. Това всъщност е историята на мен и моята майка. История, която показва силата на волята, на вярата и на любовта, и как няма нищо невъзможно стига да вярваш, да имаш нужната подкрепа и любов.

 

Попаднах пряко в този проект, защото инициирах написването на книгата „Падение и спасение“ – автобиографичен роман, написан от майка ми, Весела Тотева. След като Яна Титова прочете книгата се вдъхнови да напише сценарий  да запише филм. Поканиха ме да играя главната роля – тази на майка ми. Първоначално почти отказах възможността, защото не бях сигурна, че ще се справя достатъчно добре и малко се страхувах да не се върна в миналото, и да отключа нежелани за мен спомени. Яна Титова – режисьор на филма и Александър Алексиев, който се зае да продуцира филма заедно с Николай Стоичков, повярваха в мен и ме убедиха, че съм най-подходяща за ролята. След това започнахме работа по проекта.

 

 

Филмът е изпълнен с тежки и силно емоционални сцени. Изпитвахте ли някакви затруднения в процеса на създаването на „Доза щастие“?

Не бих казала, че съм изпитвала някакви затруднения. Мисля, че бях доста добре подготвена, защото с Яна Титова работихме около шест месеца преди да започнем снимането на филма. Първо тя дойде при мен в Лондон, а след това и аз в България. Търсихме заедно героинята и спецификите ѝ, защото бяхме решили, че няма да копираме по никакъв начин майка ми, а ще създадем герой, който ще „заживее“ на екрана.

 

Разбира се имаше сцени, които бяха по-трудни за мен – физически и психически, но с всичко се справихме заедно – аз и екипът, който стои зад „Доза щастие“. Всички бяха невероятни професионалисти и ме подкрепяха по време на цялото преживяване.

 

 

Още в трейлъра на филма виждаме тежката действителност в живота на една хероинова наркоманка. По какъв начин възприемахте зависимостта на майка Ви като дете, в сравнение с образа, който виждаме в самия филм ?

Когато бях дете не разбирах какво са наркотици, хероин, както повечето деца на 4-5 години. Това, което виждах е майка ми, която трябваше да си инжектира нещо в ръката и го приемах като лекарство. В случая аз не знаех, че мама е пристрастена и това е нещо лошо за нея. По-късно разбрах за какво става въпрос, когато тя вече беше добре. Спомням си, че чувах думата „наркоман“, когато бях първи или втори клас, но никога не съм знаела какво точно означава и никога не съм го свързвала с майка си. Тя винаги е била изключително силна, винаги е била до мен, винаги съм получавала повече от 100% любов и внимание. Мисля, че тя се е справила чудесно, въпреки нещата, през които е преминала. Във филма, поне аз така смятам, въпреки че съм го гледала само веднъж, много ясно е представено точно това, което ми се е случвало като дете – объркано малко дете, което не знае какво се случва, обича майка си до безумие и иска просто тя да е добре.

 

„Доза щастие“ се превърна в най-гледаното филмово заглавие в стрийминг платформата HBO Go през първата седмица от премиерата му във всички седем държави, в които е достъпно за гледане (България, Хърватия, Сърбия, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина) . Според Вас на какво се дължи успехът на филма?

Със сигурност не мога да съдя на какво се дължи успехът на „Доза щастие“, тъй като от самото начало не търсихме успех или пари чрез него. Яна като режисьор искаше да разкаже една искрена история, която я е докоснала, за да може да докосне и други хора. В последствие тази история и този филм се превърнаха в наша кауза. Смятам, че всеки човек, който стана част от екипа на „Доза щастие“, може да каже, че застава зад каузата на филма. Мисля, че човешката история, която докосва сърца и има щастлив край, прави филма толкова успешен.

 

 

Какво Ви предстои в бъдеще след успеха на „Доза щастие“?

Наскоро направих няколко кастинга, от които очаквам отговор. В бъдеще ми предстои да работя по фондация „От другата страна“ (създадена от Весела Тотева). Имаме проект, който „задвижихме“ в края на месец февруари, но след това светът затвори врати и заедно с това се наложи да спрем проекта. Надяваме се да започнем да работим отново в края на лятото или началото на месец септември. Проектът се състои в провеждането на срещи с ученици, учители и родители в цялата страна. След като прожектираме филма, провеждаме дискусия с Алек Алексиев (продуцент на „Доза щастие“), Светла Иванова – бивша наркозависима и Марина Попова – психолог, насочилa работата си към подкрепа на зависими и едновременно с това да дава гласност на този проблем.  По време на дискусията даваме възможност на всички присъстващи на срещата да ни задават въпроси.

 

 

Успехът на филма Ви превърна в една от най-разпознаваемите български актриси в момента. Какъв съвет бихте дали на хората, които искат да се занимават с актьорско майсторство?

За мен актьорството е повече от професия, за мен това е начин на живот. Не мога да си представя живота ми без кино и театър и без да съм част от тях. Опитах се няколко пъти да избягам от актьорството , но усещах, че то ме „вика“ и вече знам, че съм създадена за това, и това е моето нещо. Като актриса се чувствам изпълнена, щастлива и истинска. Затова моят съвет е ако наистина това е нещото, без което не може да живеете, давайте, ставайте актьори и се наслаждавайте на работата си. Също така бих добавила, че е доста трудна професия, има много откази, много чакане за роля, но когато я получиш е несравнимо.

 

 

Каква е Вашата доза щастие?

Моята доза щастие, колкото и банално да звучи са дъщеря ми и цялото ми семейство. Те са хората, които са винаги до мен, подкрепят ме и ми помагат да минавам през трудностите. Честно казано, след като стояхме вкъщи в продължение на няколко месеца едно обаждане за предстоящ кастинг се усеща като голяма доза щастие, което ми се случи на скоро. Тогава осъзнах, че семейството ми и дъщеря ми са непрекъснатата доза щастие, която получавам всеки ден, но работата също ми носи много радост и щастие.

Александра

Александра

Казвам се Александра Дралчева и уча в СУ "Свети Климент Охридски" в град Добрич. Журналистиката дава възможност да изразиш себе си, да бъдеш чут, а sCOOL Media е мястото, където идеите ти се превръщат в реалност.
Александра