Съдебната реформа и Росенец: Закъснелите признания на властта

Авторите на sCOOL Media пишат по разнообразни теми, свързани пряко или косвено с живота на тийнейджърите у нас. Но, ето че настъпи момента, в който освен стандартните теми, в полезрението на учениците навлизат и актуалните социални и политически процеси в страната. По-долу ще прочетете анализа на Катерина Василева от Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“ в Благоевград на две от значимите новини от изминалата седмица – излизането на резултатите от закъснялата проверка на морското имение на политика Ахмед Доган и обявените от премиера Бойко Борисов планове за конституционни промени.  

 

През изминалите дни властта се опита да потуши продължаващата повече от месец политическа криза в България, като направи два хода. В четвъртък прокуратурата обяви пристанището и постройките в Росенец, обитавани от бившия лидер на ДПС Ахмед Доган, за незаконни, а в петък Бойко Борисов предложи свикване на Велико народно събрание и промени в Конституцията, с които страната да направи „пълен рестарт“.

 

Това, което свързва двата случая, е че те пряко или косвено се опитват да отговорят на недоволството на протестиращите повече от месец граждани. И проверката в Росенец, и изявлението на министър-председателя на практика представляват закъсняло признание за дълбоко вкоренените проблеми във властта и – по един или друг начин – засягат недостатъците на съдебната система и прокуратурата. Дали обаче тези събития не са просто „димка“, която цели да отклони общественото недоволство и да легитимира властимащите, давайки им лесен изход от политическата криза?

 

Сараите в Росенец

 Проверката на Върховната административна прокуратура (ВАП) в местността Росенец започна след акцията на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов от 7 юли тази година. Тогава, във видео, излъчвано на живо във Фейсбук, Иванов се опита да приближи лятната резиденция на почетния председател на ДПС под претекст, че плажът северно от нея има статут на държавна собственост и следователно трябва да бъде достъпен за всеки български гражданин. На брега той беше спрян от охранители от НСО и избутан със сила в морето.

 

След акцията ВАП сезира няколко министерства – на туризма, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, както и началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). Те трябваше да проверят дали постройките в Росенец нарушават правото на изключителна държавна собственост, с каквото се ползват морските плажове,  и да установят други нередности, свързани с тях.

 

Резултатите от тази проверка, станали достъпни месец след началото й, показаха редица нарушения. Достъпът до брега, който се оказа без статут на морски плаж, е ограничен от строителна ограда. Пристанът за яхти, кейовата стена, бунгалата, постройките и оранжерията – всички те съществуват без разрешителни за строеж, като в община Бургас не са намерени и съответните одобрени инвестиционни проекти. Има дори данни за документно престъпление във връзка с пристрояването на пристанището.

 

Съгласно процедурата строежът, признат за незаконен, трябва да бъде премахнат. След проверката ВАП е изпратила писмо до началника на ДНСК с призив да предприеме мерки и действия за отстраняване на закононарушението.

 

Закъснението

Разследването на прокуратурата и изводите от нейната проверка биха могли да се възприемат като реакция на протеста срещу главния прокурор. Добре известно е, че главният прокуор Иван Гешев системно отказва да разследва фигури като Ахмед Доган и неговия съпартиец – бизнесменът и депутат от ДПС Делян Пеевски. Затова преминалата проверка на лятната резиденция на Доган може да се счита за опит за отговор на обвиненията, че прокуратурата е зависима от определени политически кръгове.

 

Проверката обаче по-скоро постигна обратния ефект. Тя изигра ролята на закъсняло признание на институциите, че са игнорирали отдавна известни факти. Доказателства за множеството нарушения при изграждането и експлоатацията на летните сараи на Доган се откриват в редица публикации в медийното пространство от години насам. Още през 2014 г. разследващия сайт „Биволъ“ се обръща към ДНСК с въпроси относно законността на строежите. Тогава дирекцията не открива никакви нарушения. Две години по-късно отново се появяват разследвания на „Биволъ“ и „Капитал“, но прокуратурата не предприема никакви действия по случая.

 

Любопитно е как в деня, в който ВАП сезира съответните ведомства по казуса, самият главен прокурор съобщи, че прокуратурата няма да разследва нарушенията на летните сараи, тъй като „няма намерения да бъде въвличана в дребни политически игрички“. Тогава Гешев омаловажи случая и се дистанцира от разследването и обсъждането му.

 

Така проверка, чието извършване отне малко над един месец, се оказа отлагана в течение на години и за пореден път неприоритетна за главния прокурор.

 

Предложенията на Борисов

 Ден след обявяването на изводите от проверката на ВАП премиерът Борисов изложи предложенията си за промени в Конституцията, голяма част от които касаят именно частта, посветена на съдебната система.

 

Сред тях бяха заявката за разделяна на Висшия съдебен съвет на Съдебен съвет на съдиите и Съдебен съвет на прокурорите, намаляване на мандата на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд от седем на пет години и въвеждане на изслушване на главния прокурор пред Народното събрание два пъти в годината.

 

За следящите темата с реформата в съдебната власт се вижда с просто око, че в предложенията на Борисов се открояват редица идеи, залегнали в неуспешната съдебна реформа на Христо Иванов от 2015 г. Тя предвиждаше Висшият съдебен съвет да бъде разделен на съдийска и прокурорско-следователска колегия с намалена политическа квота при съдиите с цел да се подсигури тяхната независимост. Тези предложения бяха бламирани с гласовете на партията на Борисов, заради което и Иванов, тогава министър на правосъдието, подкрепен от ГЕРБ, подаде оставка.

 

Неосъществените промени

Връщането към темата за съдебната реформа, напълно изоставена от ГЕРБ след фиаското на конституционните промени от 2015 г., също като проверката на летните сараи, е едно закъсняло признание за заровените проблеми в съдебната система и в частност – в прокуратурата. Но въпреки че призна необходимостта от реформи, в предложенията си премиерът не адресира голяма част от препоръките, които Венецианската комисия към Съвета на Европа от години отправя към България.

 

През 2015 г, във връзка с опита за съдебна реформа, Комисията препоръча редица промени, които да превърнат прокуратурата в ефективна и отчетна институция с автономност на служителите й. Две години по-късно органът по конституционно право настоя главният прокурор да може да бъде разследван от независима фигура, за да се превъзмогне неговата недосегаемост. И в края на миналата година Венецианската комисия за пореден път призова за сериозна съдебна реформа с промени в структурата на ВСС и статута на главния прокурор.

 

Дългогодишните препоръки на експертния орган обаче не се откриват в предложенията на Борисов. Намаляването на мандата на главния прокурор и ангажиментът му за отчет пред НС два пъти в годината на пръв поглед изглеждат като мерки за ограничаване на практически безграничната му власт. Но в действителност предложенията не засягат недосегаемостта на оглавяващия прокуратурата и не предоставят решение на проблема с принципа на субординация, който властва в нея.

 

Вече единадесет години българските властимащи отказват да изпълнят решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по прословутото дело „Колеви срещу България“, очертаващо тъкмо структурния проблем за липсващата отчетност на Главния прокурор. Според препоръките от делото в ЕСПЧ е нужно въвеждането на механизми за отчетност и независимо разследване на изпълняващия длъжността главен прокурор.

 

Така ключови промени, отлагани с години от българското управление, за пореден път се оказаха неприоритетни за помирителните предложения на премиера.

Снимка: Профил на Бойко Борисов във Facebook.

Новият въпрос

 Общото между проверката в Росенец и предложенията на Борисов е не само в закъснелите признания на дълбоко вкоренени в обществото ни проблеми, но и в реакцията, която те предизвикват в общественото съзнание: „Значи, можело“. Както проверката на строежи, изградени върху държавна собственост, така и промените в съдебната система в съответствие с повтаряните от години препоръки на евроинституции и магистрати – очевидно са възможни, когато ножът опре до кокала.

 

Въпросът оттук нататък е как тези заключения и предложения ще повлияят на общественото мнение. Дали хората ще повярват в дребните половинчати компромиси на статуквото, или няма да се примирят със закъснелите признания и ще продължат да търсят промяната някъде другаде.