МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА

73% от жените журналисти са преживели онлайн насилие по време на работата си. Това показва глобалното проучване, проведено от Международния център за журналисти с подкрепата на ЮНЕСКО. То бе представено от журналистката Катерина Сергацкова на тазгодишното издание на конференция Sofia Talks Media: Устойчиви на кризи. Тя бе организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България. Тазгодишното издание на събитието беше посветено на влиянието на травмата върху хората, отразяването на бедствия и трагедии, както и психичното здраве на журналистите.

Проучването

Проучването “The Chilling” е направено между повече от 850 международни жени журналисти. То показва предизвикателствата, пред които са изправени в онлайн пространството и предлага решения и стратегии за справяне с тях. Докато повече от 2/3 от анкетираните жени са били жертва на кибертормоз заради работата си, то една на всеки пет казва, че е била атакувана офлайн. Ключова роля за увеличаването на онлайн и офлайн насилието към жените журналистки според проучването играе пандемията от COVID-19 поради множеството конспиративни теории, социалното дистанциране и антикарантинните движения. Допълнително влияние оказват и все повечето военни конфликти, бедствия и нестабилни политически положения, които разединяват обществата и провокират агресия, гняв и бунтове.

Най-честата идентифицирана последица от онлайн заплахите към жените журналисти е негативното въздействие върху психичното им здраве (26%). В комбинация с ежедневния напрегнат работен ден съществува вероятността от изпадане в депресия или развиване на посттравматично стресово разстройство.

„Един от най-ефективните начини за изразяване на подкрепа към засегнатите журналистки е директно от медията, към която пишат“, посочва Катерина Сергацкова. Тя дава пример с вестник „Уошингтън пост“. През 2022 г. изданието със снимка на Рана Аюб на заглавната страница – разследваща журналистка от Индия, атакувана и заплашвана с насилие и смърт заради критическите ѝ публикации. Медията защитава журналистката и в изявлението си към заглавната страница заема позицията, че “журналистите не трябва да се страхуват от преследване и клеветнически кампании“.

Последствия

Проучване, проведено от Dart Center for Journalism and Trauma, показва, че 80% от анкетираните журналисти са били изложени на травматично събитие, свързано с работата им. Журналистката Ирене Касели разказа от своя 15 – годишен опит в радио, телевизионни и печатни медии как трябва да се представят трагични събития и как да се интервюират засегнатите лица.

“Един принцип, към който наистина бих искала да се върнем, е да мислим за себе си, за най-трудния момент в живота ни и как щяхме да се почувстваме, ако някой беше дошъл и беше поставил микрофон в лицето ни. Разбирането на травмата и това, което наричаме журналистика, информирана за травмата, са от съществено значение“, казва тя.

Как обаче влияят непрекъснатите тревожни случаи, на които са изложени журналистите?

Ирене Касели обръща внимание на така наречената вторична травма – психична или емоционална реакция, която се формира, когато човек е свидетел на травматично събитие с високи нива на стрес.

“Вторичната травма може да се развие, когато чуваме истории на хора, които са преминали през много тежки условия. Това е нещо, което се случва и с психолози, с работници за първа помощ, с лекари, с полицаи… Не е просто да сме някак разстроени. Наистина може да има същите ефекти от преживяването на травма от първа ръка“, добави тя.

Справяне със стреса

Dart Center предлага множество ресурси като различни пътеводители, документални филми, семинари и книги, информирайки журналисти и студенти за психологическия аспект на травмите и последиците от представянето им. Организацията също провежда обучения в редакции по цял свят за разглеждането на тревожните събития и как да се грижим за себе си като журналисти.

Друг начин да се потърси помощ при преживяване на стрес, травма, криза, хронична умора или насилие е телефонна линия, на която журналисти могат да разговарят със специалисти. Пример за такава е Vita-Activa.org. Д-р Луиза Ортиз Перез ръководи телефонната линия и подпомага жени, журналисти, ЛГБТИ активисти и защитници на правата и свободите, които се намират в опасност или търсят подкрепа.

Гавин Рийс, старши сътрудник, отговарящ за обученията и иновациите в Dart Center for Journalism and Trauma, обърна и внимание, че е ключово за журналистите да предприемат правилните действия при отразяването на кризи, катастрофи и други трагични събития – чрез ефективни въпроси, разбиране на ситуацията и проява на емпатия и съчувствие. Така те могат да избегнат посттравматични състояния, депресия и напрежение и същевременно да създадат качествен материал.

Конференцията

На конференцията присъстваха редактори, писатели, медийни експерти и психолози, които дискутираха и анализираха горните теми, споделяйки личния си опит и давайки полезни примери. Събитието завърши с моноспектакъл от Луиза Ортиз, включващ 6 монолога, всеки от които олицетворява житейския и професионалния път на анонимен журналист. По този начин от една страна се изтъкнаха значими проблеми като трудното разграничаване на личния живот от професионалния живот, предизвикателствата на професията. И от друга – удовлетворението от професията, както и важността от търсенето на помощ и грижата за менталното здраве.

Съвети към начинаещите

Ирене Касели даде пред sCOOL Media ценни съвети на всички, които тепърва се захващат с представянето на тежки случаи. Първият е да се информрират максимално за случая, който ще отразяват.

“Четете много, отделяйте много време за това. Мислете, преди да отидете на някое място. Прочетете всичко, което можете. Питайте по-възрастни колеги, задавайте много въпроси. Правете се, че не знаете нищо, забравете дори малкото, което знаете…Просто се информирайте, колкото можете повече и бъдете възможно най-човечни“, казва тя.