Да поседнем на най-дългата пейка в света, да се разходим по улиците на Пикасо и да забравим за грижите

автор: Ангелина Ангелова

Уличката по която вървя е толкова тясна, че имам усещането, че ако протегна ръце ще докосна стените на сградите от двете ми страни. Погледна ли нагоре, небето се скрива от прострените дрехи по балконите, които сякаш си говорят по съседски, точно като собствениците им.

Намирам се в Бари Готик, стария град на Барселона. Обичам да се разхождам из стари градове. С всяка една стъпка имам усещането, че пътувам във времето. А в готическия квартал то сякаш е спряло. Зад всяка висока арка и зад всеки прозорец наднича история. Докато се разхождам, долавям звученето на китара, чиято мелодия ме кара да се спра за момент и да ѝ се насладя. Типичната каталунска музика изпълва душата ми. Идва от музикант наблизо, пред който са се струпали хора, усмихват се и го аплодират. Всъщност музикантите са навсякъде! Испанците приемат музиката като част от ежедневието си. Има я дори и в градския транспорт. Една от причините, благодарение на която, човек попадне ли на барселонска улица, за миг забравя тревогите и се чувства свободен.

Давам си сметка, че ежедневието на испанците е много по-различно от това, с което сме свикнали у дома в България. Докато забързаното ни ежедневие оказва голямо влияние на настроението ни през целия ден, при испанците сякаш негативните емоции липсват. Да, всеки човек си има своите проблеми, дори и те. Но, само няколко минути да прекараш с тях и забравяш за всичко. Сякаш винаги са спокойни и усмихнати, каквото и да се случва. И няма как да не те обхване усещане за безгрижие

Да се събудиш по испански

Днес е първият ден от престоя ми и съм решила да го започна, както го правят испанците. А, те започват деня по най-сладкия начин – с чурос! Това е традиционен десерт, представляващ хрупкави тестени пръчици, изпържени в зехтин. И се поднасят с толкова шоколад, че няма как да не те усмихнат рано сутрин. Затова съм се запътила към най-старата сладкарница в Барселона – „Валор“. Първата сладкарница била основана през 1881 г. във Вилахойоса от дон Валериано Лопес Лорет, известен като Сеньор Валор. Шоколадовият рай бързо се разпространява из цялата страна. И до днес, производството на шоколади „Валор“ е семеен бизнес.

Още с влизането си в сладкарницата, усещам аромата на току-що изпечени сладкиши. Пред мен са голямото изобилие от шоколади – млечен, черен, бял, с ядки, с бадемово мляко, с ягоди, с портокал, каквото ти пожелае небцето! Интериорът е типичен за 70-те години на миналия век – малки дървени столчета, кръгли масички, звучи ретро музика. Настанявам се на една от масичките и сервитьорката ни посреща с усмивка. Само след няколко минути към мен се носи табла със златния десерт и неустоими няколко вида шоколад. Топвам чируса в каковото изкушение, отхапвам от хрупкавия чурос и отпивам от фрапето си с карамел. В рая съм! И готова за Барселона! Тя ме чака!

Приказният свят на Антони Гауди

Първата и задължителна спирка е най-големият проект на великия архитект Антони Гауди, а именно парк „Гюел“, разположен на хълма „Ел Карамел“. Още с първите крачки, се потапям в друга реалност. Забелязват се типичните за Гауди природни елементи – каменни стълбове, във формата на палми, дървета и разбира се – най-дългата пейка в света, наподобяваща змиорка. Дълга е цели 92 метра. Наричана е още ,,Пейката на Жужуля“. Кръстена е на Жозеф Мария Жужуля – един от учениците на Гауди. Той облицовал пейката с хиляди парченца цветна мозайка. След малко пред мен се извисяват кулите на най-красивата и най-въздействащата сграда, която съм виждала, макар и незавършена. Събрала е целия гений на майстора –

Саграда Фамилия

Няма думи, с които да опиша колко красива е катедралата. Базиликата има три фасади – тази на „Рождество Христово“, „Страстите Христови“ и „Славата на Бога“. Основната идея на Гауди била да разкаже историята на Исус Христос с камък. Фасадата „Рождество Христово“ има три портала – Вяра, Надежда и Милосърдие, основните християнски добродетели. Тя е завършена още докато Гауди е жив. Статуите, красящи Портала на Милосърдието, са изградени по модел на лицата на починали жители на града, както и на самите работници, участвали в построяването ѝ. Така архитектът прави катедралата част от хората на Барселона. Фасадата „Страст“ е последната завършена от архитекта, а тази на „Славата на Бог“ все още се строи и се предвижда да бъде най-голямата от трите фасади, тъй като представлява Възкресението на Христос. С влизането си в катедралата, човек има усещането, че се намира сред природата. Високите кули, наподобяващи дървета и цветните прозорци дават усещане за магичност.

Архитектът посвещава 40 години от живота си на „Саграда Фамилия“, но до смъртта си успява да построи едва една четвърт от нея. На 7 юни 1926 г., 74 годишният Гауди излиза на разходка, когато е блъснат от трамвай. Първоначално никой не иска да му помогне и да го откара в болница, тъй като е бил бедно облечен и нямал възможност да си плати превоза. Все пак, полицаи го откарват в болница за бедни. Едва на следващия ден негови приятели го разпознават. Пожелали да го преместят в по-елитна болница, но той отказал с думите: „Тук, сред бедните е моето място“.  Три дни, по-късно, на 10 юни, той издъхва. Според легендата, в този ден кметството на Барселона издава заповед всички файтонджии и таксита да бъдат боядисани в жълто и черно. Завинаги да носят цвета на траура и цвета на позора на човешката коравосърдечност. След смъртта му десетки архитекти и строители се заемат да завършат делото на живота му.

По стъпките на Пикасо

Следващия ми ден отново се завръщам в Готическия квартал, но този път за да се потопя в света на друг гений – Пабло Пикасо. Разходката из Барселона през очите на великия художник започва от улица „Рейна Кристина“ и стига до улица „Мерсе“, където е живяло и семейството му.

Барселона е много специална за Пикасо. Тук започва кариерата му – улиците и обитателите й го учат да рисува. Повлиян от същото това вълшебство, което усещам и аз, художникът разгръща гения на духа си. Днес творчеството му е представено в целогодишна изложба от 3500 картини. Погледът ми се спира върху картина, която ми е много позната. От един балкон се вижда испанския флаг и Колумб, сочещ към Новия свят. Едва преди няколко часа пред мен се извисяваше същата тази статуя, с внушителните си размери.

От цветния свят на Пикасо се отправям към цветната улица „Ла Рамбла“ една от най-известните в света. Навсякъде около мен им павилиончета с цветя и техният аромат се долавя във въздуха. Тя ме води към най-големиясс пазар, който съм виждала някога – „Ла Бокерия“. Само след няколко крачки от другата ми страна се усеща ароматът на току-що приготвена традиционна паеля.

Обещание  

Разбира се, няма как да не изпитвам тъга затова, че трябва да си тръгна от този рай, от своята мечта. Усещането да си тръгнеш от място, за което толкова силно мечтаеш, не е леко. Ще ми липсва това е мястото, което ме кара да се чувствам като у дома, да усещам, че му принадлежа. Трудно е да се разделиш с Барселона. Мислено й казвам „До нови срещи“, гледайки морето в крайбрежния квартал Ла Барселонета, последната ми спирка. Приключението, което изживях сякаш ми проговори: „Виждаш ли? Това е твоето място! Бори се, следвай мечтите ти, за да се върнеш тук и да отвориш една нова глава от своя живот!“ Всъщност това бе моят глас. И гледайки към онова море обещах на този глас, че някой ден ще се върна. Защото има места към които знаеш, че принадлежиш, места които от първия миг, душата ти знае – това е твой дом.