Борис Бонев: Големият въпрос е в какъв град искаме да живеем

Днес ще научим кои са най-големите проблеми на град София от Борис Бонев. Той е основател на неправителствената организация „Спаси София“, кандидат за кмет на столицата през 2019 г., а от същата година – независим общински съветник в Столичния общински съвет. Повече от 12 години той и неговият екип се борят за по-добра градска среда в столицата, първо чрез инициативата “Спаси Метрото”, а после – с правоприемника й „Спаси София“. 

 

Какво се случва в момента със спортния комплекс „Червено знаме“ ? 

Първо да кажа, че комплекс „Червено знаме“ е уникален за България. Той е най-големият  плувен комплекс, направен за Европейското по плуване през 1986-а година, ако не ме лъже паметта. Там печелим медали и наистина е уникално съоръжение, което трябва да се използва от софиянци и български спортисти. За съжаление, вече близо 10 години той е изоставен и тъне в разруха. 

 

Нашето желание беше комплексът да се управлява съвместно и от държавата, и от общината. Тя има голям интерес той да работи. От страна на министерството на спорта, което го стопанисва за съжаление срещнахме пълно неразбиране. Отговориха ми, че имало някакъв проект, щели да инвестират 120 млн. евро и не искат да се занимават с общината. Поисках да  получа информация и с най-елементарни административни хватки ми се отказва достъпа до нея. В момента борбата ми е да получа информация от министерството и честно казано се надявам след изборите с промяна на министъра на спорта да има промяна на отношението към публичността на информацията, а не тя да се крие. 

 

За мен изводът е един: министерството няма проект и не желае този комплекс да се оправи. Изникват съмнение, че е предвидено там да се строят други неща предвид, че там скоро ще има метростанция. Тоест имотът е много апетитен – би станал чудесен бизнес или жилищен комплекс и въобще още, каквото се сетим може да се реализира на това място. 

 

А какъв е случаят с къпалнята „Мария Луиза“ ?   

Наскоро бях там и уви единственото, което успях да направя бе селфи пред изоставения вход. Там проблемът е една далавера, извършена от Столична община преди много години. На практика имотът е заграбен от фирма, която се свърза с една от големите мутри в България  и към момента общината на практика не разполага с инструменти и с желание този комплекс отново да заработи. 

 

За мен лично ако от страна на кмета на София няма пълно посвещаване на този казус, така че къпалня „Мария Луиза“ да се върне в общински ръце, за да се ремонтира и използва за съжаление тя ще си остане цирей в средата на Борисовата градина още дълги години.

 

Аз се надявам след 2 години и половина, когато има местни избори вече кметът да не е сегашният и да има промяна. Новото ръководство на Столична община да покаже, че го интересуват спортните обекти на София.

 

Какво смятате за кандидатстването по проекта „Европейска зелена столица“? 

Не за първи път кандидатстваме и не за първи път няма да спечелим тази награда. Защото да си Европейска столица означава да вземеш един проблем с екологията и наистина тотално да го промениш.

Ние кандидатстваме, но се обещават 200 километра велоалеи и тази цел небе постигната, градският транспорт е бавен и нередовен. Публичната инфраструктура и зелените площи „кални точки“, както ги наричат не са ремонтирани. Дърветата се кастрят по безобразен начин, така че на практика биват убивани. 

 

Тоест имаме цял низ от неща, които не отговарят на Европейска зелена столица, но те пак кандидатстват и пак ще бъдем отхвърлени. Ако искаш да спечелиш такава награда трябва да положиш усилия и да имаш политическа смелост – а те нямат. 

 

 

Кога смятате, че ще се обърне внимание на проблема с велоалеите?

Когато някои от тези, от които зависи това,  започне да кара колело. Когато не знаеш какви са проблемите е много трудно да намираш решения. Много е важно не просто да се обещава, а да се свърши работата. Йорданка Фандъкова във всичките си предизборни обещания обясняваше, че ще построи 150 км велоалеи, после станаха 200 км велоалеи, но нищо не беше направено. 

 

Това, което все пак го има като някакви велоалеи е разбито, не е свързано, не са достатъчно широки, удобни и безопасни. Съответно за това и няма велосипедисти, защото липсва сигурност. 

 

Има принцип, който е известен навсякъде, но не и в София – построй инфраструктурата за тези, които искаш да я използват. Това означава ако искаш да има велосипедисти прави велоалеи, ако искаш да има коли – разширявай улиците. И сега тук е въпросът да избереш как искаш да изглежда този град. В какъв град искаме да живеем? Това е въпрос, който трябва да си задаваме непрекъснато. Когато си дадем отговор на този въпрос тогава вече ще е много по-лесно да се предприемат мерки за това, което искаме  да постигнем. 

 

Искаме ли да живеем в град, в който не можеш да минеш по тротоара, защото плочките са счупени от паркирани коли, в град в който майки с детски колички се чудят от къде да минат, така че да не ги блъсне кола, в град който въздухът е изключително мръсен заради прекомерния брой автомобили или искаме да живеем в град, в който можеш да се придвижваш безопасно, да ти е спокойно, приятно, тихо, чисто и хубаво?

 

София може да бъде различна. Имаме капацитета, възможността, добрите умения, идеи, но  няма политическа воля.  Не е и до манталитет, както често чуваме. 

 

Планира ли се изграждане на нови велоалеи?

Имат планове за 18 броя велоалеи. Първо да кажа, че велоалеи никога не се измерват в броя, а в километри или метри, защото е важно колко е дълга една велоалея. Ние може да направим 18 броя по един метър и ето – браво, супер! Важното е колко е дълга велоалеята. Те говорят за 18 броя и аз лично нямам никакво доверие, че нещо от тях ще бъде направено или ако нещо от тях ще бъде направено ще е на места, на които няма да върши работа.

От квартал „Люлин“, който ако беше самостоятелен град щеше да е шестият по големина в България, не можеш да стигнеш безопасно до центъра, където е събирателната точка на много хора, или до другата част на София. Тогава как да очакваме да има велосипедисти? Не очаквам да се направят тези 18 броя, защото няма политическа воля и интерес. 

 

Това, което трябва да си даваме сметка е, че в София има твърде много коли. Много голяма част от хората, които ги използват не го правят, защото им харесва да шофират, а защото нямат алтернатива. Тя е само две неща: градски транспорт и велосипед. 

 

И пак си задаваме въпроса в какъв град искаме да живеем и когато обществото все още не може да си отговори на този въпрос е много важно политиците да могат. Това, което един отговорен към града и хората политик трябва да каже: „Да знам, че ако направим тази велоалея ще има хора, които ще са недоволни, да ще има протестиращи и временни неудобства, но това е моята визия, защото съм сигурен, знам и се базирам на факти и аргументи, че начинът София да стане по-добро място на живот е, когато се осигури алтернатива на автомобилното придвижване.“

 

Големият проблем на управляващите в София е, че те не се вслушват в експертите и в това, което е правилно да се случва – ама правилно не защото аз го казвам, а защото навсякъде по света го правят и дава измерим резултат. 

 

Как градският транспорт може да е по-ефективно превозно средство за младежите?

Линиите се движат по така наречената схема, която не е променена от 30 години. София беше различна, тогава се работеше в едни квартали, спеше се в други, а не както в момента. Трябва да я променим така, че да е удобно да стигнеш до повече места бързо и редовно, защото най-голямата причина някой да избере него, е да го закара по-бързо и удобно и от колата. Ти  все пак това целиш. Особено за младежите, които не карат трябва да е безопасен. Хубаво е, че има камери в градския транспорт, защото те трябва да гарантират безопасност. Трябва да е бърз и редовен, защото за едно момиче вероятността да ѝ се случи нещо, докато чака на спирка е по-голяма, отколкото ако е в градския транспорт. Тоест трябва да осигурим толкова на често градския транспорт, че да не ти се налага да седиш 20-30 минути да чакаш. Младите трябва да свикнат от малки, че градският транспорт е удобен начин за придвижване в града, за да не си помислят да си купят кола. Ние трябва да работим за по-безопасен, бърз и редовен  градски транспорт. 

 

Кой е най-проблемният градски транспорт в София?

Автобуси, трамваи, тролеи, защото метрото е чудесно и върши работа. Ако сравним нашето метро с това в други градове, които имат същата големина като София ще видим, че то вози много малко пътници. Причината е, че вместо останалият градски транспорт да бъде подсилен, с него се случва точно обратното. Защо всички трябва да бъдат тикани в метрото, а наземният транспорт да бъде унищожаван при положение, че за много хора е по-удобен от метрото? Трябва да се мисли общо и глобално и да се развива и метрото, и наземния транспорт. Само така ще има повече пътници, защото резултатът за последните 10 години показва, че броят на колите се е увеличил двойно, а броят на пътниците намалява. Въпреки че се купуват нови превозни средства, което показва, че новият трамвай не е достатъчен, за да те накара да го използваш.

 

Очакват ли се скорошни подобрения в градската мрежа в София?

Наскоро направих предложение да се ремонтира булевард „Петър Дертлиев“, тъй като той е напълно разбит, трамваят се клати във всички посоки, хората се спъват в железа. И не ми приеха предложението, явно не смятат, че е нужно.  Като организация ежедневно правим предложения и срещи и се опитваме да накараме управляващите за някакви промени. Искаме нови линии, по-бързо придвижване на трамваите. Трябва да ускорим скоростта на превозните средства. Това може да се случи чрез корекции на разписанията като ние направихме няколко, но има още много много работа. 

 

Какъв е Вашият призив към всички граждани?

Моят призив към всички млади и възрастни  хора, които ще прочетат това интервю е: не думи и приказки, а работа и действие. Нещо реално да се свърши. На приказки и обещание всеки е силен, но реално да свършиш работата е по-трудната част. Всеки трябва да се стреми да си свърши работата, не да говори как да я свърши. Само това  ще ни позволи като общество да вървим напред. Ако искаме да живеем в град с който да се гордеем трябва да работим, за да го постигнем. Всеки трябва да си дава сметка, че ако ежедневно не води битка да живее по-добре няма да живее по-добре.  

Айлин

Айлин

Аз съм Айлин Хаджийска, ученичка в 97 СУ „Братя Миладинови“ в град София. Обичам да откривам нови предизвикателства. Като малка имах детска мечта да бъда журналист и именно това е причината да започна да пиша за sCOOL Media.
Айлин