Боян Симеонов: „Бих искал да виждам повече смели журналисти”

Преди дни „Репортери без граници” обявиха своята годишна класация за свободата на словото в света. България слиза една позиция надолу и вече е на 112-то място от общо 180 страни. От организацията определят състоянието на медийната свобода у нас като тревожно. Мария-Цветелина Тодорова, ученичка в 97 СУ „Братя Миладинови”, гр. София, ни среща с Боян Симеонов, един от създателите на независимия сайт за култура „Под Моста”, който споделя своите впечатления от медийната страна в България и разказва за предизвикателствата, които младите журналисти срещат.

 

Кога и как създадохте сайта?

Създадохме сайта през 2013 г., като тогава голяма част от екипа бяха студенти по журналистика и филология. Всички търсеха пространство, в което да пишат свободно. В началото „Под моста” приличаше повече на студентски проект или блог. С годините добихме вид на медия, а през 2017 г. вече започнахме да получаваме активно оферти за реклами и си регистрирахме фирма. Развитието беше плавно и започваше от бизнес модел, в който десет човека си деляхме плащането на годишната сума за хостинг и домейн. В подобно начало нямаше какво да се обърка – всичко, което ни се случваше изглеждаше като растеж.

 

Какво желаете да постигнете?

Целта ни е да представяме културата и изкуството в интересен и вълнуващ контекст. През годините сме писали и новини, но в момента се стремим да наподобяваме повече онлайн списание и да публикуваме по-задълбочени статии. Освен това имаме голяма амбиция да създаваме видео и аудио съдържание в най-кратък срок, защото това ще ни направи много по-актуални и интересни за по-широка аудитория.

 

До каква степен медиите в България са свободни и по какъв начин се измерва тяхната свобода?

Свободата на словото показва доколко страната ни е свободна, но за мен има множество фактори, които трябва да се разгледат – например стойност и качество на медийния пазар. Често се питам дали това да пишеш абсурди е свобода. Цялата тема е въпрос на дефиниране на термините и моралната рамка, която поставяме. Фактът, че голяма част от медиите са със силна политическа зависимост, е повече от тревожен. Индикатор за този проблем е индексът на свобода на печата (бел. ред.: визира ежегодната класация на „Репортери без граници” за свободата на словото).

 

Необходимо ли е да знаем кои са истинските собственици на частните медии?

Ако собственик на бизнес прави всичко възможно да не бъде свързван с това,  което притежава, означава, че има нещо нередно. Нормално е да знаем кое на кого принадлежи, защото по този начин добиваме възможност да търсим отговорност, ако се налага. Единствено така можем да свържем съдържанието с интересите, политиката или възгледите на собственика. Важно е медиите, които се демонстрират като независими да имат и ясно благосъстояние.

 

Какво мислите за общество, в което журналистите са заплашвани и преследвани?

В нито едно общество не бива да има смущавани и преследвани хора и в случая не става дума само за журналистите. Без съмнение тормозът върху тях е неприятен, но локалният пазар е твърде малък и подобна тенденция бързо създава колективен страх в бранша, което пък се превръща в предпоставка за автоцензура.

 

Какво според Вас може да се подобри в медийната среда у нас?

Бих искал да виждам повече смели хора в медийния бранш и да срещам по-малко продажни медии. Не харесвам медиите, които представляват сбор от прессъобщения и похвални слова. Критиката е на доста ниско ниво, почти липсва. В повечето медии, тя се изразява в това да си обграден от стена от мълчание.

 

Какви промени е претърпяла журналистиката в последните няколко години? Какво мислите, че е нейното бъдеще?

Мисля, че вестниците и списанията са в своя логичен епилог. Вероятно през следващите години ще оцелеят само някои по-луксозни и бутикови издания, които носят поскоро колекционерска стойност и носталгия. Новите технологии отдавна промениха пазара и няма да спират да го правят. Видеата до една-две години ще са 80% от интернет съдържанието. Завръщането на аудиото като формат ме вълнува много и смятам, че има голям потенциал за развитие при подкастите. Паралелно с това за съжаление, хората четат все по-малко. В много случаи, особено при онлайн новините, заглавието е основното средство за придобиване на информация. Оттам нататък контекстът често става плод на лично въображение, което е огромно усложнение и мисля, че видяхме това в големи измерения покрай ковид кризата.

 

Кои са основните Ви източници на информация? Каква част от това, което знаете за света, идва от медиите?

Събирам сведения основно от интернет изданията на медиите. Телевизор нямам, а радио не слушам. Следя медии, които през годините са ми доказали, че могат да носят стойност и достоверно съдържание. Слушам също много indie подкасти, с които разширявам перспективите си.

 

До каква степен убежденията и действията на хората в обществото зависят именно от медиите?

Медиите имат огромна роля върху обществото и би следвало да бъдат най-сигурния начин за осведомяване. Хората вярват на това, което виждат, чуват и четат. Имайки предвид това, медиите са основният източник за генериране на обществено познание върху конкретна тема или новина – без значение дали става дума за местен или световен проблем. Именно затова е ключово да има стабилна и устойчива медийна среда, която да дава необходимата информация на обществото.

 

Какви съвети бихте дали на хората, които искат да изградят успешна медия?

Мога да им кажа само да бъдат честни към себе си и своята аудитория.