Фестивал на японската култура се проведе в 18 СОУ в София

Учениците дариха средства за деца със специални потребности и бездомни кучета

Да попаднеш в Япония, без да изминеш хиляди километри. Това може да ви се случи всяка година в края на април в 18-о СУ „Уилям Гладстоун“ в София, където се учи японски език. Ученици и учители организират благотворително събитие – „Бункасай“. Целта е посетителите да се докоснат до японската култура и заедно с това да помогнат на някого в нужда. На всяко издание се избира кауза, която да бъде подкрепена със събраните средства. Тази година те ще подпомогнат Центъра за деца с увреждания „Св. Врач“ в София и приюта за бездомни кучета в с. Долни Богров. Организатори на събитието са учениците от 11-и клас.

„Ние, учениците от японските паралелки, искаме да разкрием вълшебството на японския свят пред своите гости. Подготвили сме най- различни тематични стаи, които могат да се разгледат. Всяка една от тези стаи изисква страшно много подготовка, но ние се справихме заедно“, казва Виктория Спасова, която е един от организаторите на тазгодишния „Бункасай“.

Разходката

Още с прекрачване на входа на училището ни посреща изобилие от непознати ястия, приготвени от учениците. Започваме със стаята по мейд кафе и суши – там всеки може да опита суши и традиционни сладкиши.

„Не е лесно да приготвиш такъв тип ястия, които са коренно различни от българската кухня. Но всяко едно нещо, което предлагаме, е сготвено с много любов и усилие“, казва Анна-Мария Иванова, участвала в приготвянето им.

„Избрах да участвам в тази стая, защото обичам да готвя, а още повече обичам японската кухня. Тук може да намерите много популярни японски сладкиши, каквито са мочи и данго“, разказва още Анна-Мария.

Мочи е най-известният японски десерт. Приготвя се от сварен ориз, който се стрива до получаване на брашно. Мочи се яде най-често на Нова година, като се смята, че този, който изяде най-много от сладкиша, ще бъде щастлив през новата година. Дангото е вид кнедла, приготвено отново от оризово брашно. Различава се от мочито по начина си на приготвяне. Данго често се сервира в порция от три или пет сладкишчета, нанизани върху шиш.

След вкусните изкушения бързаме към стаята на гейшите. Облечени в красиво цветно кимоно, с бели лица и цветен грим, отговорничките на стаята на гейшите бяха едно с музиката и успяха много прецизно да пресъздадат  представленията си така, сякаш са изиграни от едни истински кокетни гейши. Сред тях беше Кинчи Ферова.

„Гейшата е друг незаменим символ на японската култура. Тя е професионална артистка или танцьорка, която забавлява публиката чрез своите умения“, казва Кинчи.

„Избрах да участвам, защото много ми харесват плавните движения, които изразяват красотата и нежността на танца“, допълва тя.

Момичетата от стаята се бяха постарали да ни потопят максимално в обстановката. Изпълниха множество изящни танци, а след това отделиха време да играят на разнообразни игри с част от гостите.

„Една гейша трябва да излъчва престиж и спокойствие, с които да накара гостите си да се отпуснат и забавляват“,  разказа още тя.

Няма как да не се потопим и в магията на чаената церемония, която по думите на младежите е един изключително труден за изпълнение японски обичай.

„Да си домакин на чаена церемония никак не е лесно. Това е изкуство, което се изучава с години“, призна Габи Райчева, която се е заела с подготовката на стаята тази година.

Японската чаена церемония се нарича още „чаною“ или „садо“. Представлява ритуално приготвяне на чай за избрани гости. Чаят, който се поднася, е зелен чай матча, като се сервира задължително с някакъв вид почерпка. Всеки детайл от церемонията е от значение. 

„Въпреки това дадохме всичко от себе си, за да пресъздадем този обичай“, казва Габи. „Самата церемония трае четири часа. Тя е организирана така, че да ангажира човека и неговите сетива, за да бъде потопен напълно в изживяването и да забрави за ежедневието си. Всички гости пият чая от една купичка. След като е отпил първият гост, той поставя чашата между себе си и съседа си и се покланя на домакина.“

На финала всеки гост в чаената стая получи чашка с матча и маслени сладки.

Каузите

Цялото това изживяване има и благотворителна цел.

„Смятам, че участието в Бункасай е и чудесен начин да помогнеш на някого в нужда. Всяка година учениците избират каква кауза да подкрепят. Изборът не е лесен, понеже има толкова много идеи, които заслужават подкрепа“, казва Виктория.

Тази година приходите, направени по време на празника, бяха дарени на Дневния център за деца с увреждания „Свети Врач“ и на приюта за кучета в село Горни Богров.

„Избрахме тези две каузи, защото както аз, така и съучениците ми, смятаме, че няма по-благородна кауза от тази да помогнеш на хора в нужда и на животните. Колебаехме се първоначално коя от двете каузи да подкрепим, но в крайна сметка решихме да дарим средства и на двете места, защото и двете каузи са изключително важни за нас“,  разказва още Виктория.

Дневният център за деца с увреждания „Свети Врач“ в София работи с 31 деца и младежи, които се нуждаят от специални грижи, поради различни проблеми в своето развитие. В центъра търсят дарителски средства, за да осигурят на децата алтернативни терапии като конна езда, музикотерапия, арттерапия и др. Освен това са нужни и средства за закупуване на специални игри и дидактични материали, както и за пътувания с цел опознаване на България.

Приютът за кучета в село Горни Богров е най-големият общински приют на Столичната община. Той е дом на близо 1500 кучета, всяко от които има своята история. Приютът се грижи и за тяхната кастрация, ваксинация и обезпаразитяване. Всяко едно куче има нужда от любов и социализиране. Затова приютът организира разходки, в които доброволци могат да помогнат на кучетата с тяхното социализиране. Такива организирани разходки се провеждат всяка събота и неделя от 10 до 14 ч.

Виктория разказа, че досега празникът се е финансирал изцяло от учениците от японските паралелки.

„От 2006 г. насам учениците от японските паралелки сами финансираме празника. Тази година обаче е изключение. За първи път имахме спонсор.  Когато разбрахме, че някой иска да ни спонсорира, бяхме много щастливи. Това означава, че посланието на нашата дейност може да достигне до много повече хора“, споделя Виктория.

„Бункасай“ е едно невероятно преживяване, което препоръчвам на всеки“, казва Виктория. „Освен интересен начин да научиш нещо ново за държава, която е различна от тази, в която си израснал, „Бункасай“ е и кауза с невероятно послание – благотворителна и образователна дейност, изготвена изцяло от нас, учениците. За нас няма по-чиста кауза от тази за човека и за животните“, добави още тя.

• За автора
• Последни публикации

Ангелина Ангелова

Здравейте! Казвам се Ангелина Ангелова и съм ученичка в 30 СУ „Братя Миладинови“ в София. Уча испански и мечтая да живея и да се развивам в Испания. Искам да се занимавам с журналистика и много обичам да пиша. Щастлива съм да бъда част от sCOOL Media, където мога да преследвам голямата си мечта – журналистиката!

Последни публикации от Ангелина Ангелова (виж всички)

• Възраждане на училището в Драгоман - 05.09.2025
• Бункасай – да опознаеш Япония в класната стая - 20.05.2024
• В клас с трима ученици – история от Драгоман - 08.12.2023