fbpx

    Да избягаш от сянката на смъртта: разказите на две жени за пътя към живот без насилие

    |

    Сара Алсбей е майка на 3-годишно момченце. Запалена e по здравословния начин на живот и хранене, работи в сферата на био храните. Интересува се от духовно израстване и духовни практики. Преподава курсове с дихателни техники и медитация на „Изкуството да живееш“, а освен това е йога инструктор. Тя е част от екипа на неправителствената организация Emprove, където е лектор и ментор, както и част от мрежата #ЖенитеSurvivors – първата по рода си общност на жени, излезли от токсични връзки, които помагат на други жени да водят живот без насилие. Чрез опита си те вдъхват надежда за ново начало на жени, които още не са се осмелили да си тръгнат. Убедена, че темата за токсичните връзки трябва да придобие гласност, през 2020г. Сара започва и свой блог, в който споделя уроците и преживяванията си през погледа и мъдростта, натрупани от преживяното.

     

    Поглеждайки към миналото си, Сара споделя, че често психически не е била на себе си – чувствала се е стресирана и изгубила всякаква вяра, че може да бъде щастлива, обичана, уважавана и ценена.

     

    „Бях забравила какво е да се усмихвам. Когато се будех сутрин, нямах никаква енергия и се чудех как ще изкарам деня. Имало е моменти, в които отчаянието беше толкова надделяло, че се молех да умра”, споделя тя. Тялото ѝ също дава сигнали за това, че връзката ѝ е токсична на изключително високи нива – появява се гастрит, изпитва болки в гърба и цялостен дискомфорт.

     

    Осъществява промяната не само заради себе си, а и заради сина си. При раждането му се обажда майчинският ѝ инстинкт, който ѝ е помага да осъзнае, че не желае детето ѝ да израства в нездравословна среда, в която родителите му се карат и обиждат постоянно. Следват раздяла и развод. Впоследствие започва да гледа реално на нещата и да обича себе си.

     

    Раздялата не прекъсва тормоза от страна на бившия й съпруг – той продължава до момента, в който тя не става достатъчно силна, за да спре влиянието на манипулациите и психическите му атаки. След всички положени усилия тя посочва, че се чувства щастлива, свободна, усмихва се по-често и се събужда заредена с енергия и готова за следващия ден.

     

    „В момента, в който взех решението да се разделя и впоследствие да стигна до развода, аз на всяка крачка срещах подкрепа от семейството, приятели, психолог, адвокат, Фондация „Анимус”, Emprove, както и от своите духовни практики – йогата и медитацията”, добавя Сара.

     

    Тези техники оказват изключително влияние за бързото ѝ възстановяване. Благодарна е за голямата подкрепяща мрежа, която ѝ е помогнала да извърви пътя към своята самостоятелност. По отношение на най-често срещаните злоупотреби от страна на насилника, Сара смята, че основният проблем се крие в това, че този тип хора не зачитат жената до себе си като равен и достоен за уважение човек. По една или друга причина те са убедени, че жените са длъжни да угаждат на всяко тяхно желание. И обикновено в следствие на ниската им емоционална интелигентност, разговорите между двамата партньори биват съсредоточени върху проблемите на насилника и недостатъците на жертвата.

     

    Съветът, който отправя към всяко младо момиче, е преди да влезе във връзка с друг човек, първо да заобича себе си. След това вече да слуша интуицията си и да наблюдава тялото си. А ако се случи дори нещо малко, което я кара да се чувства в опасност, да се свърже с полицията и да подаде оплакване.

     

    „Всяка жена е ценна и има толкова много да даде на този свят”, завършва тя.

     

    Михаела Ангелова е ментор и лектор в общността на #ЖенитеSurvivors. Тя е семеен терапевт – към момента води групи с жени с репродуктивни проблеми към Медицински център „Д-р Калчев” и е групов терапевт на младежи с психични проблеми към Project Like.

     

    Оприличава домашното насилие на фигурата на смъртта, която непрекъснато дебне зад ъгъла, но същевременно се появява и скрива в различни периоди от време. И точно, защото нея ту я има, ту я няма – трудно бива забелязана и хваната навреме.

     

    Тя обяснява, че хората, които играят ролята на насилници, много често са били свидетели на някакви форми на насилие като деца в семейството си. Израствайки в такава среда им се налага да се адаптират – затова изграждат защитни механизми, с които да се справят с травмата си.

     

    Как да разпознаем различните типове насилие?

     

    Физическо насилие: Белезите му са по-ясно изразени и от законова гледна точка предприемането на действия е много по-лесно.

     

    Икономическо насилие: При случай на такова насилие жената често е безработна, а в зависимост от етапа на връзката си – тя остава вкъщи, за да се грижи за дома и децата. Много жени се увличат по това с мисълта, че по този начин мъжете показват любовта и загрижеността си към тях. Всичко това е истина, но до един определен момент. Парите са изкарани от мъжа, а жената се оказва зависима и при нужда от пари от нея се изисква да дава подробен отчет. Икономическата зависимост се усеща най-силно в момента, в който жената реши да си тръгне, но всъщност не може да го направи, защото няма необходимите ресурси, които да и помогнат за изграждането на отделен живот.

     

    Сексуално насилие: Представлява интимни покани от половинката, които изискват от жената да прави неща за мъжа, без да взима предвид нейните чувства или отказ. Такива мъже често възприемат жената като тяхна принадлежност – в тяхната глава тя няма право на мнение.

     

    Психологическо и емоционално насилие: Границата между тях е тънка – двете са взаимосвързани и трудно се отделят една от друга. Когато една жена е емоционално тормозена дълъг период от време, това започва да влияе на психиката ѝ. Обикновено насилникът работи върху това да пречупи цялостната представа на жената за реалността. Манипулативният език на агресорите е много добре развит – те лесно си играят с думите, което им позволява, когато им е изгодно да се отметнат от първоначално изреченото. „От личния си опит мога да кажа, че аз самата, смятайки себе си за доста добра в преценката си, връзката ми с такъв мъж представляваше етап, в който аз наистина се усъмних в себе си”, споделя Михаела.

     

    „В Еmprove често казваме, че физическите рани зарастват по-бързо от душевните – те са невидими и остават за дълъг период от време”, споделя Михаела. По думите й, травмите след една токсична връзка, в зависимост от конкретната история, са различни. Като следствие се срещат поражения върху емоционално-психическия апарат, посттравматичен стрес, депресия, която обикновено започва още в рамките на самата връзка. Загубата на трезво мислене също се забелязва като следствие – заради това пречупване някои жени изпадат в апатия, губят нюансите на емоциите си и спират да виждат цветовете на живота.

     

    Преминавайки към нова връзка след определено време, всяка жена вярва, че мъжът до нея ще е различен. В много случаи обаче жените, преживели насилие, попадат в същата токсична връзка, но с човек под друго лице, с различно име и облик, обяснява психоложката.

     

    „Излизайки от такава връзка, срещнах един мъж, при когото колкото и видимо знаците да сочеха към това, че той е по-различен, аз все пак търсех това, което съм виждала в насилника преди – от страх да не съм отново с такъв. И въпреки че работя като психолог, преценката ми върху собствения ми живот няма как да бъде толкова реална, колкото е върху чуждия, защото тук са въвлечени емоции”, допълва Михаела.

     

    Това се случва, защото уроците от изминалата връзка все още не са отработени. В случай, че това е направено обаче, то всяка жена много по-лесно би могла да разбере коя част от нея провокира появата на токсични мъже.

    Мария-Цветелина

    Най-новото

    Дни на образованието и действията за климата с Fridays for Future

    На 24 и 25 септември  българският клон на движението Fridays for Future организира в София събитието “Дни на образованието и действията за...

    За историята с любов

    Град Кърджали бе домакин на седмото издание на Националната ученическа конференция по история, която тази година се проведе между 10...

    Враждебни ли сме към украинските бежанци? Говорят две украинки, за които България е втори дом

    Войната в Украйна провокира разделение в българското общество и разпали тлеещи вражди между хората. Докато политиците спореха каква подкрепа да...

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката