fbpx

    Даниел Делибашев: “Истинската радост не се крие в това човек да получава, а да дава”

    |

    В следващия материал Невена Желязкова от X клас в СУ “Йордан Йовков”, гр. Тервел, ви среща с един човек с необикновена мисия и цел в живота. Даниел Делибашев е доброволец и учредител на фондация “Усмивка за Африка”. Роден в Гоце Делчев, Даниел израства в доспатското село Црънча. На 17г. се установява в София, където учи “Финанси” в УНСС. Вихрушката от работа, семейство и ежедневие го поема до момента, в който не решава да преследва детската си мечта, а именно да посети Африка като доброволец. В интервю за sCOOL Media с Невена, Даниел Делибашев разказва за възникването на фондация “Усмивка за Африка” и предизвикателствата при осъществяването на подобен проект.

     

    Къде се намирате в момента?

    Прекарах последните шест месеца в Уганда, където се намирам и в момента.

     

    Защо избрахте доброволческата дейност пред платената професия?

    В един момент да давам и правя всичко основно за себе си ми се стори доста егоистично и несправедливо спрямо онези, които живеят в нищета и едва оцеляват. Осъзнах, че материалните неща правят човек щастлив, но само временно, и че истинската радост не се крие в тях, нито в това човек да получава, а да дава и да вижда радостта в очите на другите, особено в детските. Фактът, че нямах крайна нужда от финансови постъпления и имах възможността да последвам мечтата си, ме отведе до сиропиталище в Гана през 2017г. След престоя ми там, мирогледът ми тотално се промени, защото намерих смисъл в живота си, а резултатът от това виждам всеки ден не само аз, а и стотици деца в Африка.

    Защо избрахте Африка за осъществяване на каузата си?

    Това е копнеж, който ми е трудно да обясня, но е факт, че винаги съм искал да се докосна до Африка. Информацията, която получавах чрез медии, филми, книги за този континент допълнително и окончателно затвърдиха желанието ми да се отправя към Африка. А и, знам ли, предполагам „ръка“ в тази мисия имат и кармата, съдбата или друга Висша сила, чието влияние върху нас е трудно да разберем.

     

    Как се сформира фондация “Усмивка за Африка” и откъде произлиза наименованието ѝ?

    Фондацията е основана и регистрирана в България лично от мен. Крайният избор на име дойде след като се замислих кое беше „нещото“, което истински ме подтикна към доброволчество в Африка, а именно желанието да допринеса за искрената и чиста детска усмивка. Това беше една съвсем простичка цел, да даря дори една единствена … „Усмивка за Африка“.

     

    По какъв начин набавяте средства за осъществяване на каузата си?

    Даренията към Фондацията са от обикновени хора, даряващи по 5-10 лв., заможни и бизнесмени, даряващи 5,000, 10,000, 20,000 лв., както и от компании като VMware, спонсорираща най-големия ни проект – детска градина и училище в Дуло, Уганда. Много хора си мислят, че основно финансиране получаваме от програми на ЕС, но за момента такива, както и от държавни фондове, не сме получавали.

     

    От какво се нуждаят децата в Уганда и какво сте им осигурили до този момент?

    По-лесно ми е да отговоря на въпроса „от какво не се нуждаят“. За деца, които понякога стоят гладни с дни, нямат почти никакви обувки и дрехи или са в повече от окаяно състояние, нямат четки и пасти за зъби, легла и неща, без които не можем да си представим съществуването си, е трудно да изброя всичко, от което имат нужда. Те самите обаче, ако имат осигурена прехрана, подслон, здрави са и имат достъп до образование, се чувстват благодарни и щастливи.

     

    Какво знаят децата от Африка за България и как се роди идеята да ги научите на български песни и танци?

    За тях България е не само географско, културно, историческо понятие, а извор на живот, защото всеки ден, благодарение на дарители от нашата страна, получават храна, вода, медицински грижи, образование, както и надежда за по-добро бъдеще. Поради тази причина те се отблагодаряват с всички тези „български изпълнения“, защото освен, че се докосват до различна култура и разнообразяват ежедневието си,, „казват“ едно истинско и трогателно „благодаря“, не само на дарителите, но на хиляди, а може би дори и милиони българи по света. Идеята се зароди по време на първото ми посещение в Гана, но не исках да започна реализацията ѝ още при пристигането си, защото не знаех как ще реагират.

    Как влияе пандемията на дейността Ви?

    Част от организациите, с които работя, донякъде се самоиздържат с участия като музикални и танцувални групи на празненства, фестивали. В условията на пандемия тези мероприятия бяха забранени доста месеци и дори сега са крайно ограничени. Това налага моята част в издръжката на тези деца да бъде в пъти по-голяма и значима. Не винаги обаче даренията към фондацията са достатъчни и понякога се налага да избирам къде, колко, на кои деца да помогна, и то за неща, които са базови за оцеляването дори в Африка.

     

    Какво Ви мотивира да бъдете доброволец?

    Имам немалко и сериозни мотиви да бъда доброволец и да помагам, но не съм се и замислял, какво точно ме мотивира. Не ми се и налагало да търся мотивация. Може би изразът „идва ми отвътре“  ясно, кратко и точно отговаря на този въпрос. Фактът, че знам, че някъде има десетки и стотици деца, които разчитат на мен за да сложат храна в устата си днес не ми оставя голям избор. Удовлетворение ми носи повтарянето на някои думи от малките деца като “Добро утро…Аз се казвам…”, както и  радостта и благодарността в очите им.

     

    На какво ви научиха живота в Африка и доброволчеството?

    Както вече казах, промени тотално мирогледа ми. Основното е колко малко му трябва на човек, за да е истински щастлив и благодарен. Като човек, докоснал се до два различни свята, осъзнавам колко облагодетелствани сме ние. И макар в някои части на Африка робството все още да съществува под някаква форма, ограничаваща свободата на хората, то ние доброволно сме се обрекли да бъдем роби на всички материални неща и цели, които ръководят живота ни. Осъзнах, че колкото по-малко има човек, толкова по-свободен и щастлив се чувства, стига да покрива основните си потребности – храна, вода, дом, достъп до лечение и образование.

     

    Колко струва да направиш добро в днешно време?

    Въпрос на виждане и мащаб. Понякога не струва почти нищо. Усмихнете се на изглеждащ тъжен човек на улицата и ще видите ефекта от едно съвсем лесно и мъничко добро. Но въпреки това е добро и е повече от нищо. На други хора, които са погълнати и отдадени на правенето на добро, ни излиза прескъпо. Безсънни нощи, лишения, трудности, тревоги, правят ежедневната ни битка доста тежка и платена с цена, която нищо материално не може да плати, но именно затова си струва да я водим.

     

    Каква е следващата цел на инициативата Ви?

    Близката ни основна цел е да построим спални помещения за над сто деца, които ще могат да бъдат използвани като пансион към училището ни в Уганда, и където ще можем да преместим 60 деца сираци, които в момента живеят и учат в повече от крайно мизерни условия. Те спят по 20-25 в стаи с размери 3х3 метра, което налага да спят едно върху друго или да използват другарчето си като възглавница. В малко по-далечното бъдеще освен детска градина и основно училище с общ капацитет от около 500 деца, ще изградим и средно училище, като така ще дадем образование на стотици деца в селски район, където достъпът до образование е доста ограничен, а родителите са с крайно малко доходи, за да го подсигурят на децата си.

    Най-новото

    София Прайд 2022: Горди да бъдем

    "Горди да бъдем": под този надслов се проведе за петнадесети път в столицата шествието в подкрепа на човешките права на...

    Кучетата лаят, а в Министерството на младежта и спорта всичко си върви постарому

    Първата половин година на новите управляващи в Министерството на младежта и спорта (ММС) се оказа като последните 12 години. Волята...

    Стъпка назад (еп. 18): Украйна от Евромайдана насам, летният туризъм и какво е да си „Мениджър за един ден“

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media.     Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката