До 2020 г. доктор Антоанета Тончева, която живее и работи в германския град Регенсбург, е сред редовните дарители в популярната платформа за каузи HelpKarma. Един ден обаче й прави впечатление кампанията на бебе Мартин, което се нуждае от чернодробна трансплантация. Необходимата висока сума е събрана бързо.
По-късно, в свое разследване журналистката от BTV Мария Цънцарова разкрива, че набирането на средства е продължило и след като майката на Марти е написала, че парите са събрани и на този етап няма да се ползват. Става ясно, че в крайна сметка детето ще бъде оперирано във Великобритания за сметка на местната здравна каса.
Д-р Тончева е възмутена от неяснотата около цялата кауза, събрала рекордно високата сума от над 273 хиляди евро. Изтъква, че до ден днешен не се знае какво ще се случва с тези средства и как ще бъде уважена волята на дарителите. Те стоят в кампанията на HelpKarma и не са пренасочени към друг нуждаещ се.
„Всъщност до ден днешен не става ясно колко от парите в сметките на платформата са на успешно приключили кампании, колко от тях ще ги ползват дарените лица, колко от тях няма да се ползват и къде ще отидат, как ще се разпределят, ще се върнат ли на дарителите. Никъде няма нищо пояснено и до ден днешен, което е ужасно, защото хвърля тежко, срамно петно върху дарителството като цяло и върху подобни дарителски платформи“ – казва Тончева.
Заедно с други дарители и активисти, докторката открива редица неточности в дейността на HelpKarma, които я провокират да сигнализира медиите. Най-странното обаче е, че след скандалното разследване на Цънцарова, в платформата продължават да постъпват и да се отчитат средства по кампании, твърди Тончева.
Тя не разбира как това е възможно, при положение, че прокуратурата твърди, че сметките на фондацията са запорирани. Обществеността и до днес не знае какви са разкритията на прокуратурата и какво е предприела тя.
Доскоро в кампаниите на сайта бяха посочени видовете разходи по дадената кауза, но без публикувани отчетни документи. Сега тази графа липсва.
Екипът ни изпрати въпроси във връзка с хода на разследването и предприетите от HelpKarma мерки за гаранция на даренията до компанията и до Софийската градска прокуратура, но до редакционното приключване на материала не получихме отговор.
Тончева определя случая HelpKarma като съвкупност от множество и различни проблеми.
„Мен лично като дарител, от една страна, ме отблъсква това, защото се чувствам омерзена, че някой си позволява такива измами, които въобще дори не са на дребно. От друга страна, бяха ужасяващи мащабите, защото това беше една от най-големите дарителски платформи, активно набиращи средства. И третото нещо, но не на последно място, е това, че има семейства, които използват житейската си ситуация или члена на семейството, който има нужда от дарителските средства, един вид като касичка”, коментира активистката.
Тончева е категорична, че реално много малка част от хората биха използвали болен член от семейството си, но това продължава да пречи на промяната на обществените нагласи спрямо хората с увреждания.
(Не)одобрение на кампаниите
Разследването на Цънцарова разкри, че т. нар. медицински съвет на HelpKarma е бил само фиктивен, тоест реално одобрение на каузите не е правено. Тончева e на мнение, че „филтърът“ в една дарителска платформа е от голямо значение, включително като създаване, визия и послание на кампаниите.
Според нея самите платформи трябва да имат в екипите си хора или външни консултанти, които да осъществяват контрол по кампаниите, за да се убедят в необходимостта от лечението. Също така те би трябвало да потвърдят дали става дума за утвърдени методи, които не се предлагат в България например, за експериментални методи или за медицински неподкрепени процедури. На този етап докторката е на мнение, че контролът в това отношение е занижен. Отбелязва и че понякога становището само на един медицински специалист не е меродавно и не бива да се разчита единствено на него, защото то също може да бъде в известна степен субективно.
Специалистката не забравя да спомене и успешно работещите дарителски платформи като DMS и Платформата.бг, които се отличават с ясно описаните критерии и сключване на договори.
Българската Коледа – добра практика или не съвсем?
Тончева и голяма част от гражданските активисти в обкръжението ѝ не одобряват сегашния вид на благотворителната инициатива “Българската коледа” на Президента на Република България. Кампанията се провежда от 20 години и има за цел да насърчава дарителството, да спомага за решаване на проблеми, касаещи здравето на децата и да подпомага лечението на деца. Дарения се набират чрез телефонно обаждане, SMS или банков превод, а всяка година на 25 декември кампанията завършва с голям концерт.
„До Българската Коледа опират и до ден днешен хора, нуждаещи се от специална храна за медицински цели, която не се реимбурсира от НЗОК и по различните наредби към Министерство на здравеопазването, поради неуредици в българската система на здравеопазване. Хората, които имат нужда, кандидатстват.”, коментира тя.
“Обаче кандидатстват и болници, и отделения към болници и към центрове за рехабилитация, за апаратура. За мен това е просто безобразно и показва всички пробойни в системата на здравеопазването”, допълва докторката.
Според медицинското лице, до подобни дефицити се стига, защото здравеопазването не е приоритет за българската държава.
“На практика и дарителите, както и дарените, са поставени на колене – едните в ролята на това да се молят и да кандидатстват за дарения и да треперят дали ще ги получат, а дарителите – да изземват функциите на държавата буквално насилствено и да я заместват, защото тя е абдикирала.”, категорична е Антоанета Тончева.
Специалистката сравнява благотворителността в у нас с тази в Германия, където живее. Прави ѝ впечатление, че в Германия кампании не се организират само по Коледа и Великден, а постоянно. Не отрича, че и там съществуват каузи като тези за обновяване на детски отделения, например, но те са по-скоро изключения, а не постоянна практика. За разлика от България, където това е по-скоро правило.
„Знаете, че събираме капачки и кенчета от напитки за закупуване на детски линейки и на кувиози. Знаете, че НПО-та например, като Фондация „Нашите недоносени деца“, подпомагат различни неонатологии в страната. Министерство на здравеопазването се помайва вече десетилетия наред и в същото време доброволчески организации раздават скъпите инжекции с алвеоларен сърфактант на болниците” – конкретизира тя.
Добрият пример и неговото проникване в общността
В Германия даряването на време и труд към различни видове организации е много разпространено. Тези дейности са добре регулирани, защото съществува ясен регламент за съответните данъчни облекчения и други стимули за доброволчество. Германците дори често споменават в биографиите си доброволческите инициативи, в които са участвали.
За д-р Тончева тази тема остава недобре засегната публично у нас, където често битува поговорката: „Направи добро и го хвърли зад гърба си“.
За нея е неправилно откритото застъпничество за дадена кауза да се приема като самохвалство. Убедена е, че именно говоренето за благотворителност помага да се увличат и други хора, които да допринасят.
На въпроса дали случаят с HelpKarma е обърнал обществото против дарителството, Тончева отговаря, че може би в началото, когато избухват скандалите, е имало известно отдръпване. Впоследствие обаче, хората са пренасочили дарителския си ресурс към други платформи или инициативи за набиране на средства. Докторката знае, че лошите примери винаги ще са налице, но е важно да надделяват добрите. За негативните е необходимо да бъдат изобличавани и санкционирани, за да се покаже, че не е редно да се нарушават правилата, убедена е тя.
За да даде глас на добрия пример, SCool Media се свърза с Богдана Манова – основател на фондация „Дечица“ – неправителствена организация, която помага на деца, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип.
Такива центрове има във всичките големи градове. Фондацията работи с деца от София и Пловдив и помага на деца в неравностойно положение от Велико Търново. Нейното мото е: „Не ми давай риба, научи ме сам да си я ловя“.
Манова обяснява, че децата се нуждаят и от материални вещи и затова често се организират кампании за закупуване на дрехи, обувки, учебни полагала, козметични препарати, а отскоро – и за лаптопи. Организацията се радва на редовна подкрепа от дарители, като повечето доброволци към нея влизат и в тази роля Активистката е забелязала, че когато от фондацията са конкретни в описанието на нуждите на децата, причината и повода за тях, хората реагират много позитивно.
Разказва ни и за дейностите, които „Дечица“ провежда – например актьорски курс с децата от Пловдив. Ако човек иска да го подпомогне, може да се възползва от опцията за целева подкрепа. В този случай фондацията насочва дарените от него средства за обезпечаване на хонорара на актьора, който ръководи курса. Помощта може да бъде насочена и към някое от другите занимания, но винаги желанието на дарителя е взето под внимание.
Даренията от физически и юридически лица, както и от доброволци, са единственият източник на финансиране на фондацията. До момента тя не получава такова от държавата, с изключение на един проект от Министерство на труда и социалната политика, подкрепен със средства от Европейския съюз, който печели.
За дарителските платформи основателката на фондацията смята, че ако имат конкретна кауза, насоченост и отчетност след това, работят страхотно. Обяснява, че от „Дечица“ публикуват финансовите и наративните си отчети и пращат доклади до всички техни дарители. При тях административните разходи съставляват много малка част от общите дарения и винаги са правени със съгласието на дарителя.
Въпреки че определя дарителските платформи като много важни, за инициативата „Българската Коледа“ Манова коментира:
„Не ми харесват много такива кампании, защото те са епизодични, те нямат продължителен ефект във времето. Освен това, според мен лично се спекулира с добротата и със съпричастността на хората, както и с тяхната мъка. Смятам, че тук държавата трябва да си заеме ролята и просто това да не се оставя в ръцете на хората, ами на тези, на които ние плащаме данъци.“
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
За много активисти и граждански организации липсата на функциониращ закон за доброволчеството у нас е проблем. Вече 20 години приемането му се отлага от Народното събрание. През 2022 пред БНР председателят на БЧК академик Христо Григоров призова за активизиране на работата по приемане на Закон за доброволчеството. Според него уреждането на доброволческата дейност ще е от полза не само за работата на БЧК, а и за тази на други подобни организации. Така ще се реши проблемът и в отношенията между доброволци и работодатели.
Антоанета Тончева е на мнение, че когато има ясни правила и регламент, тогава много по-лесно биха могли да се структурират условията и в самите дарителски платформи, а злоупотребите като тази в HelpKarma биха намалели.
Един закон за добролчеството би могъл значително да подобри дарителската среда, а институциите биха могли да работят в посока на това да се стимулират големи корпоративни дарители, които да ползват данъчни облекчения, убедена е тя.
Богдана Манова добавя, че закон за дарителството или доброволчеството би бил полезен за нейната фондация, защото така трудът на доброволците, понякога по 12 часа дневно, би могъл да бъде овъзмезден.
На въпрос как вижда истинския доброволец и какви качества трябва да притежава той, тя цитира американския президент Бил Клинтън:
„Да дариш означава не да дадеш нещо, което имаш нещо твърде много, а да дадеш нещо, което ти е особено ценно.“
Към края на разговора ни Антоанета Тончева отправя специално послание към читателите на SCool Media:
„Хората с увреждания имат нужди като нашите, понякога – по-специфични, понякога – по-големи, но те на първо място са хора и би трябвало най-сетне да се научим да приемаме, че различията помежду ни не бива да позволяваме така рязко да ни разделят. Светът е шарен, хората са в различни цветове, форми и големини и дадено специфично заболяване или състояние не прави човек по-малко човек и не означава, че един човек има по-малко право от друг да живее, да иска да се развива и да бъде стимулиран!“
- Дарителството в България: Какво научихме от скандала с HelpKarma? - 23.02.2023
- За историята с любов - 24.08.2022
- Войната в Украйна и новата реалност – за всички нас - 12.04.2022
