Срещаме ви с уличните артисти известни като Destructive Creations. Те взривиха обществото през 2011 г., като изрисуваха Паметника на Съветската армия с комиксови герои. Посланието им беше ,,В крак с времето“. Така преобразеният монумент влезе в световните новини. Последваха и редица акции, свързани с други паметници, наследени от близкото комунистическо минало – като поставяне на червено наметало на Паметника на Съветската армия в Пловдив, известен като Альоша. През всичките тези години артистите останаха анонимни. Не споменаваме имената им и сега по тяхна молба. Те са на възраст около 30 години.

Йоан Ангелов

През март месец за пореден път се възроди дискусията „за“ или „против“ Паметника на Съветската армия в центъра на София. В крайна сметка Общинския съвет взе решение да се демонтира. Какво мислите за това?

Ако хората искат да бъде преместен, трябва да бъде преместен. Трябва да се случи това, което хората искат. Това е правилното, а не това, което едни политици искат, за да спечелят своите избиратели. Едните защитават паметника, защото техните избиратели искат това от тях. Другите искат той да бъде бутнат и не се замислят за други варианти, защото отново техните избиратели го искат. Но това не е трезво, не е съвременно, защото политиците, колкото и да стоят на власт, те ще са временно. Но решенията, които вземат, особено това да демонтираш паметника, ще останат за следващите поколения.

А, според вас трябва ли да се „бутне“ или да се запази?

Пак казвам, че трябва хората да решат с консенсус. Иначе ние имаме предложение, не държим да се случи, ние сме артисти. Като цяло артистите, според мен, не трябва да бъдат питани по всякакви политически въпроси и да взимат политически решения, защото ние сме емоционални, това ни върши работа за изкуството, но това не върши работа като цяло – за взимане на някакви трезви решения. Но нашата идея е да има зала под паметника да се използва за осъществяване на едно нещо, което липсва – това е музей на терора, който комунистите са извършили в България в продължение на тези над 40 години. Като се започне от различни атентати – кулминацията е атентатът в църквата „Света Неделя“, и се завърши до всичките простотии, които правят вече в последните си години преди да дадат властта и малко след това, които също са големи престъпления.

Как си представяте музея?

Като в други европейски държави – в него да се разказва историята чрез филми, мултимедия, артефакти, особено на пострадали от комунистическата власт. Историята трябва да се познава.

А, познава ли я твоето поколение и по-младите от теб?

Не. За тях паметника е място за среща на по бира. Защо е там, защо е на съветска армия, какво е СССР, с кого се е бил, те не го знаят… Например малко се знае, че е имало масови изнасилвания от Съветската армия. С това е свързана последната ни акция – изрисувахме един танк в Силистра с логото на известна марка презервативи. В него е имало трима войника – като кутийка с 3 презерватива.

Паметникът на Съветската армия е в чест на Съветската армия, което е победила Нацистка Германия в случая, но като цяло оста – Тристранния пакт между Хитлер, Мусолини и Япония, японския император. Съветският съюз участва като цяло в победата над фашистка Германия, стига до Берлин. В България няма военни действия, даже напротив – Съветският съюз обявява война. Тук се започва едно разграбване, като например взимане на цялото злато, златния резерв от банката, от Българска народна банка, която обезпечава българския лев. И политическият, и икономическият елит е избит – буквално избит. Официално и неофициално на много от хората им е издадена смъртна присъда. Много от партизаните заемат някакви по-високи позиции и длъжности. В общи линии става едно такова разграбване на страната. И в крайна сметка, кулминацията на това нещо е построяването на този голям паметник, който довежда до това разграбване и надмощие на престъпността над нормалното живеене в страната. никой млад човек не знае защо в центъра на София има огромен паметник, на 200 метра от Паметника на Левски, който е малък, но всички знаем какво се е случило там.

Защо изрисувахте паметника преди 12 години?

В България са построени много големи паметници през Соц-а. Тези паметници сами по себе си са много скъпи. Посланието, което носят, е за почит на съветските войници. Съветските войници са победили нацистите. Днес повечето, особено млади хора, нямат представа защо са построени тези паметници и какво са победили. Няма значение каква е истината, няма значение каква е историята. Важно е на момента какво можем да направим, за да извлечем максимално полза от външни страни. Например Съветският съюз е в подем – ще му построим един голям паметник. Днес Западът върви доста напред, Изтокът изостава, Русия изостава, особено в момента, значи ще се ориентираме в тази посока. Все едно да се ориентираш накъдето духа вятърът. Това като политика няма как да върши работа. И това е нещото, което ние сложихме като идея през 2011 г. Това беше мотивът да търсим какво да направим и това, което направихме с Паметника на Съветската армия, със супер героите. Още тогава, когато го направихме, хора на нашата възраст казаха – как може да се изгаврят с паметника на руските освободители от турско робство, нещо ей такова – на руските войници, освободили ни от турско робство. Тоест, това е много неясно.

Каква е символиката в супер героите?

Има Супермен, Роналд Макдоналд и Дядо Коледа са основните три фигури – тези в центъра. Около тях вече са Капитан Америка, Робин, Жената чудо, Лувърин, Маската и Жокерът.

Боядисвайки ги така, се получава много интересна асоциация с начина, по който се представят съветските войници и американските комикс герои. Те наистина лепват едно върху друго. Изглеждат по един и същи начин, само сменяш цветовете и нещата стават идентични. Особено Супермен – искахме да направим Супермен. Ние искахме да направим Супермен като цяло войника най-горе, но се оказа много голям. Като цяло линията е да бъдат американски, западни герои за цялата западна култура, която в момента е в култ. Така, както в култ е бил съветският войник и съветската армия, и СССР навремето.

А изрисуването на паметника някакъв вид протест ли е и срещу какво?

Абсолютно! Като цяло това искахме да направим още като се събрахме. Ние бяхме една компания приятели и искахме да правим изкуство, което да бъде на социални теми. Тогава беше много модерно „Господари на ефира“ – и разследванията, и репортажите, на Иван Кулеков репортажите в „Шоуто на Слави Трифонов“. Тогава нещата изглеждаха по съвсем друг начин от сегашния. Тогава нямаше „Тик-ток“ и „Инстаграм“. Фейсбук беше единствената социална мрежа, както и “Ю тюб”. Така че времената бяха съвсем други. Слави и „Господари на ефира“ не бяха това, което са в момента. И те бяха доста готини като вдъхновение и като вълна, защото имаха едно такова много отрезвяващо. Показваха нещата такива, каквито са и каквито се правим, че не са. В тази връзка си е протест, абсолютно. Той е срещу това, че нещата не са се променили. А пък се претендира, че са се променили много, че вече сме ориентирани в някаква по-съвременна посока на развитие. Дори в посоката, в която са западните страни. Но това се твърди от хора, които са същите, които са управлявали, или наследниците им, които са управлявали преди това, преди 89-та. Просто са сменили дрехите си, сменили са думите. Защото съветските войници, дори изрисувани като супергерои, тази боя е върху техните съветски униформи. Те са със същите кройки. Така че протестът е срещу това – тази подмяна и имитация на западно, на цветно дори.

Какво е Паметникът на Съветската армия за младите хора в момента според вас?

За нас, нашето поколение, които сме на по тридесет години, паметникът е мястото, на което сме си прекарали детството. Това е място за срещи, като „Попа“, но „Попа“ е по-свързан с поколенията преди нас. Място за пиене на бири. Това е паметникът. За някои е каране на различни неща там по рампата и по самите камъни, за играене на хек. Този паметник на нашата армия ли е, не е. Този паметник нещо свързано с нашата история ли е – не. За големината му – не, за това, че е един от трите такива паметника в София – не, така че можем да направим нещо за нас си там. Би било супер всеки да може да го драска легално и да направи каквото си иска на него. Да го преместят не е супер. Всеки може да си премести паметника, но само ние сме си го направили на комикс герои, само ние сме превърнали Паметника на Съветската армия в поле за протест, в поле за изява, в поле за изразяване на критика.

Още ли е актуално посланието от тогава „В крак с времето“?  Какъв смисъл влагате и към кого е насочено?

Ако разрушим паметника, потвърждаваме, че сме за пореден път „в крак с времето“. Когато Съветският съюз е в подем, построяваме голям паметник, когато Западът е в подем, сме западно настроени, а когато Русия и Украйна воюват и НАТО подкрепя Украйна, ние си събаряме паметника, това е потвърждаване на това, че „в крак с времето“ е било на място и вярно – със супергероите. „В крак с времето“ означава точно това – да се ориентираш от къде духа вятърът.

А, бихте ли го изрисували сега, 12 години по-късно?

Не знаем, всичко е различно, ние сме различни.

Какво бихте казали на младите хора и на поколението след вас?

Да знаят че са лицето на своето поколение и на България – без значение дали го осъзнават или не. Така че по добре да го осъзнават – всяко видео в „Тик-Ток“, всяка простотия на улицата и всяка награда от олимпиада говорят не само за тях самите, а и за цялата среда.