fbpx

    До Осака и назад, или как Габриела пое по пътя на добротворчеството

    |

    В тежките дни на пандемия, изпълнени със затруднения и забрани, една топла дума или мил жест имат способността да връщат вярата в доброто. Точно това прави и Габриела Славова- една активистка, посветила се на „доброТворчеството“, създателка на „Младежката академия за доброТворци“ и неформалната група „ДоброТворците на Бургас“, пълна с иновативни идеи. Габриела е жена, повлияна от както от азиатската, така и от западната култура. От лятото на 2020 г. досега се посвещава на това да развие младежките политики в града, а една от най-милите акции, с които впечатлява е акцията „Вдъхнови здраве“, с която вдъхва надежда у болните от COVID-19 пациенти. Заедно с екипа от младежи, който ръководи, създават 700 писма и близо 400 авторски картини в знак на подкрепа за борещите се с вируса. 

     

    Какво те накара да заминеш за Япония и на какви уроци те научи тя?

     

     

    Прекарах десет години в Детския хор на Българско национално радио. Като част от концертния състав съм била няколко пъти на турне в Япония. Второто ми пътуване до страната на изгряващото слънце беше по мое желание, а поредното беше отново със състава. Майка ми получи стипендия за изследователска дейност когато бях едва в 5-ти клас, но когато ме попита дали искам да отида с нея, ме заляха спомените от първото ми пътуване на изток- мегаполисите, уханието на японското крайбрежие, разходките, изследователските кораби, културата, общуването с японците, искрата в техните очи и жизнерадостният начин на живот, та като един истински пътешественик приех сърцато идеята. Японците са интересен народ – тихи, любезни, приятни, добри събеседници, не са лицемерни, много са внимателни, трудно се доверяват на хора от различни култури, но веднъж доверят ли ти се, правят всичко за теб. Така живях в Осака близо година и половина. За този период станах една от тях, защото учех в традиционно училище и живях в дома на японско семейство, тъй като нямах право да бъда с майка си в периода на нейната работа по изследването. Беше предизвикателно, но и много ценно, защото културата им ми стана много близка и учих по 12-13 часа на ден и то всичко на японски- прекрасен и много логичен език. Най-ценното нещо, което научих по време на престоя в Япония, е обвързано с будизма. Той учи да не храниш егото си, а душата си, да си смирен, и всичко, върху което работиш и твориш да е с акцент върху качеството, а не върху количеството.

     

     

    Какво ти дадоха всички останали страни, в които си живяла?

     

     

    Живяла съм в Тайланд 3 години, после в Германия и Холандия, където учих и се развивах личностно и професионално. Обиколила съм много страни, защото Детският хор правеше поне по три турнета на година. Това, което са ми дали е философията на мултикултурен и предприемчив човек на света. Важно е да знаем мястото си, да знаем стойността не само на нашите проблеми, но и тези на останалите, да си правим равносметка, когато изпълним някаква идея. Необходимо е във всичко да вкарваме освен емоция и много разум. Да започваме деня си с ясен план или цел и да не си пилеем времето за ненужни неща като хулиганство, слухове, вредни навици. Научих се на дисциплина, трудолюбие, усърдност. От японците и като цяло азиатците научих да съм много точна, организирана, да съм винаги уважителна към ближния независимо дали този човек е санитар или мой шеф, както и много внимателна с чуждото време. Времето, както и здравето, са единствените ресурси, които не може да възобновим. Ако закъснеем за среща, няма как да купим време за другия и да му го върнем, и това създава лошо и дълготрайно впечатление. Научих се да пазя сътвореното от другите все едно е моя творба, да уважавам природата и да не позволявам да се замърсява. В България имаме честта, удоволствието, но и отговорността да ни е подарена една уникална и богата земя, която е важно да пазим.

     

     

    Защо реши да се върнеш в България и по-конкретно в Бургас?

     

    Дълго бях в София, след като се завърнах в България през 2013 година. Бях готова да изляза от големия град, нямах желание да се блъскам в тълпите и да дишам мръсотията на столицата. Бях решила да се изнеса по искърското дефиле в близост до Вазовата екопътека, между борове и акации. Представях си такова място- спокойно и подходящо за развихряне на творчески и иновативни идеи, за успешно свършване на ежедневните ангажименти и работни задачи. В началото на миналата година, точно преди всичко да започне осъзнах, че не искам да се затварям в големия град и така се преместихме в Черноморец с малкия ми син и моята баба. Очаквах, че там ще бъдем само за няколко месеца, но де факто съвсем естествено се завърнах в Бургас. Исках да променя своето амлоа и да стана част от учителите на „Заедно в час“. Бях приета в тяхната програма, но нещата се развиха така, че станах част от екипа на Община Бургас. Започнах да се занимавам с местните младежки политики. Тъй като исках да имам досег до готините, надъхани, леко луди младежи, които да работят в посока качествена промяна и развитието на местната младежка екосистема чрез иновативни идеи, предложих да реализираме един проект, който кръстихме „Младежка академия за доброТворци“ и така се завърнах тук – в любимия дом.

     

     

     Какво е за теб доброТворчеството?

     

     

    Това е нещо изключително алтруистично – подаряването на най-ценното ни – времето ни, както и любовта, вдъхновението и знанията, за кауза със социален ефект. От това „подаряване“ се заражда промяната, която ще е полезна за голям спектър хора. И това научих от японците- забравяш его, живееш в хармония с общността, не само със семейството, а с всеки човек, защото ако правиш добро за масата, растеш и самия ти. Променяйки себе си, променяме общността. Но това винаги започва отвътре навън, както и, от долу нагоре.

     

     

    Коя от присъствалите на Младежката академия личности те вдъхнови най-много?

     

     

    Много е трудно да се каже, тъй като всички вдъхновители – съвременните будители, както ги наричам, бяха уникални хора. Естествено, професор Минко Балкански е „черешката“ на тортата. Той е толкова опитен и цял живот е дарявал и помагал на млади и будни таланти. Той вдъхновява истински. Може да се научи изключително много от него.

     

     

    Как ти дойде идеята да изпратите 700 писма на болните от COVID-19 в бургаските болници, както и близо 400 картини на лекарите в тези отделения?

     

     

    Идеята дойде след дълъг и много интересен разговор с младежкия екип. Искахме да вдъхнем сила, надежда и да изпратим любов на пациентите, за да се преборят с болестта по-бързо. Решихме, че ще е хубаво да имаме някакво послание, не само към болните, но и към лекарите, затова добавих към идеята и частта с 400-те картини, които бяха разпределени в червени коледни чували пропорционално на големината на отделенията. Замислих се, че ако посланието в писмата е едно за всички, няма да ги докосне толкова много. Затова написахме, заедно с доброволци от цял Бургас, 12 версии на писмата. Предварително получихме информация за бройката болни в отделенията, разпределихме ги, така че да е максимално лесно за санитарите или лекарите да ги разнесат на своите пациенти. Наистина не искахме нашата акция да е в тяхна тежест.  

     

     

    Пандемията засегна всички граждани. Но как тя промени теб и твоя светоглед?

     

     

    Моите възгледи са малко по-различни, защото съм от тези луди позитивисти, които извлякоха много ползи от пандемията, макар че загубих много близки и любими роднини. Затварянето сплоти общността и семействата. Комуникирахме с родителите и с децата си много повече. Отново ми се припомни, че няма нещо по-ценно от времето у дома с любимия ми 3-годишен учител. Съседи се сдобриха, видяхме, че можем да разчитаме на много повече хора. Доверихме се и на непознатите – тези доброволци, като мен, които помагаха по телефона на пациенти. В тези времена връзките стават много по-силни. Та, ето как ме промени. 

     

     

    Какво е твоето послание към всички млади хора, които сега тъгуват, че са затворени?

     

     

    Младият човек е активен, социален, комуникативен. Много е предизвикателен периодът. Моето послание е да използваме това време за личностно развитие, за медитация, за концентрация, за развитие на талант, за нови навици, за нещата, които сме загърбвали системно и които винаги сме избутвали най-долу в нашия списък с приоритети. Сега тези неща могат да разцъфтят, така че, това време е отредено за цъфтеж. Цъфтете, младежи!

     

    Дарина Джеджева

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката