fbpx

    До Осака и назад, или как Габриела пое по пътя на добротворчеството

    |

    В тежките дни на пандемия, изпълнени със затруднения и забрани, една топла дума или мил жест имат способността да връщат вярата в доброто. Точно това прави и Габриела Славова- една активистка, посветила се на „доброТворчеството“, създателка на „Младежката академия за доброТворци“ и неформалната група „ДоброТворците на Бургас“, пълна с иновативни идеи. Габриела е жена, повлияна от както от азиатската, така и от западната култура. От лятото на 2020 г. досега се посвещава на това да развие младежките политики в града, а една от най-милите акции, с които впечатлява е акцията „Вдъхнови здраве“, с която вдъхва надежда у болните от COVID-19 пациенти. Заедно с екипа от младежи, който ръководи, създават 700 писма и близо 400 авторски картини в знак на подкрепа за борещите се с вируса. 

     

    Какво те накара да заминеш за Япония и на какви уроци те научи тя?

     

     

    Прекарах десет години в Детския хор на Българско национално радио. Като част от концертния състав съм била няколко пъти на турне в Япония. Второто ми пътуване до страната на изгряващото слънце беше по мое желание, а поредното беше отново със състава. Майка ми получи стипендия за изследователска дейност когато бях едва в 5-ти клас, но когато ме попита дали искам да отида с нея, ме заляха спомените от първото ми пътуване на изток- мегаполисите, уханието на японското крайбрежие, разходките, изследователските кораби, културата, общуването с японците, искрата в техните очи и жизнерадостният начин на живот, та като един истински пътешественик приех сърцато идеята. Японците са интересен народ – тихи, любезни, приятни, добри събеседници, не са лицемерни, много са внимателни, трудно се доверяват на хора от различни култури, но веднъж доверят ли ти се, правят всичко за теб. Така живях в Осака близо година и половина. За този период станах една от тях, защото учех в традиционно училище и живях в дома на японско семейство, тъй като нямах право да бъда с майка си в периода на нейната работа по изследването. Беше предизвикателно, но и много ценно, защото културата им ми стана много близка и учих по 12-13 часа на ден и то всичко на японски- прекрасен и много логичен език. Най-ценното нещо, което научих по време на престоя в Япония, е обвързано с будизма. Той учи да не храниш егото си, а душата си, да си смирен, и всичко, върху което работиш и твориш да е с акцент върху качеството, а не върху количеството.

     

     

    Какво ти дадоха всички останали страни, в които си живяла?

     

     

    Живяла съм в Тайланд 3 години, после в Германия и Холандия, където учих и се развивах личностно и професионално. Обиколила съм много страни, защото Детският хор правеше поне по три турнета на година. Това, което са ми дали е философията на мултикултурен и предприемчив човек на света. Важно е да знаем мястото си, да знаем стойността не само на нашите проблеми, но и тези на останалите, да си правим равносметка, когато изпълним някаква идея. Необходимо е във всичко да вкарваме освен емоция и много разум. Да започваме деня си с ясен план или цел и да не си пилеем времето за ненужни неща като хулиганство, слухове, вредни навици. Научих се на дисциплина, трудолюбие, усърдност. От японците и като цяло азиатците научих да съм много точна, организирана, да съм винаги уважителна към ближния независимо дали този човек е санитар или мой шеф, както и много внимателна с чуждото време. Времето, както и здравето, са единствените ресурси, които не може да възобновим. Ако закъснеем за среща, няма как да купим време за другия и да му го върнем, и това създава лошо и дълготрайно впечатление. Научих се да пазя сътвореното от другите все едно е моя творба, да уважавам природата и да не позволявам да се замърсява. В България имаме честта, удоволствието, но и отговорността да ни е подарена една уникална и богата земя, която е важно да пазим.

     

     

    Защо реши да се върнеш в България и по-конкретно в Бургас?

     

    Дълго бях в София, след като се завърнах в България през 2013 година. Бях готова да изляза от големия град, нямах желание да се блъскам в тълпите и да дишам мръсотията на столицата. Бях решила да се изнеса по искърското дефиле в близост до Вазовата екопътека, между борове и акации. Представях си такова място- спокойно и подходящо за развихряне на творчески и иновативни идеи, за успешно свършване на ежедневните ангажименти и работни задачи. В началото на миналата година, точно преди всичко да започне осъзнах, че не искам да се затварям в големия град и така се преместихме в Черноморец с малкия ми син и моята баба. Очаквах, че там ще бъдем само за няколко месеца, но де факто съвсем естествено се завърнах в Бургас. Исках да променя своето амлоа и да стана част от учителите на „Заедно в час“. Бях приета в тяхната програма, но нещата се развиха така, че станах част от екипа на Община Бургас. Започнах да се занимавам с местните младежки политики. Тъй като исках да имам досег до готините, надъхани, леко луди младежи, които да работят в посока качествена промяна и развитието на местната младежка екосистема чрез иновативни идеи, предложих да реализираме един проект, който кръстихме „Младежка академия за доброТворци“ и така се завърнах тук – в любимия дом.

     

     

     Какво е за теб доброТворчеството?

     

     

    Това е нещо изключително алтруистично – подаряването на най-ценното ни – времето ни, както и любовта, вдъхновението и знанията, за кауза със социален ефект. От това „подаряване“ се заражда промяната, която ще е полезна за голям спектър хора. И това научих от японците- забравяш его, живееш в хармония с общността, не само със семейството, а с всеки човек, защото ако правиш добро за масата, растеш и самия ти. Променяйки себе си, променяме общността. Но това винаги започва отвътре навън, както и, от долу нагоре.

     

     

    Коя от присъствалите на Младежката академия личности те вдъхнови най-много?

     

     

    Много е трудно да се каже, тъй като всички вдъхновители – съвременните будители, както ги наричам, бяха уникални хора. Естествено, професор Минко Балкански е „черешката“ на тортата. Той е толкова опитен и цял живот е дарявал и помагал на млади и будни таланти. Той вдъхновява истински. Може да се научи изключително много от него.

     

     

    Как ти дойде идеята да изпратите 700 писма на болните от COVID-19 в бургаските болници, както и близо 400 картини на лекарите в тези отделения?

     

     

    Идеята дойде след дълъг и много интересен разговор с младежкия екип. Искахме да вдъхнем сила, надежда и да изпратим любов на пациентите, за да се преборят с болестта по-бързо. Решихме, че ще е хубаво да имаме някакво послание, не само към болните, но и към лекарите, затова добавих към идеята и частта с 400-те картини, които бяха разпределени в червени коледни чували пропорционално на големината на отделенията. Замислих се, че ако посланието в писмата е едно за всички, няма да ги докосне толкова много. Затова написахме, заедно с доброволци от цял Бургас, 12 версии на писмата. Предварително получихме информация за бройката болни в отделенията, разпределихме ги, така че да е максимално лесно за санитарите или лекарите да ги разнесат на своите пациенти. Наистина не искахме нашата акция да е в тяхна тежест.  

     

     

    Пандемията засегна всички граждани. Но как тя промени теб и твоя светоглед?

     

     

    Моите възгледи са малко по-различни, защото съм от тези луди позитивисти, които извлякоха много ползи от пандемията, макар че загубих много близки и любими роднини. Затварянето сплоти общността и семействата. Комуникирахме с родителите и с децата си много повече. Отново ми се припомни, че няма нещо по-ценно от времето у дома с любимия ми 3-годишен учител. Съседи се сдобриха, видяхме, че можем да разчитаме на много повече хора. Доверихме се и на непознатите – тези доброволци, като мен, които помагаха по телефона на пациенти. В тези времена връзките стават много по-силни. Та, ето как ме промени. 

     

     

    Какво е твоето послание към всички млади хора, които сега тъгуват, че са затворени?

     

     

    Младият човек е активен, социален, комуникативен. Много е предизвикателен периодът. Моето послание е да използваме това време за личностно развитие, за медитация, за концентрация, за развитие на талант, за нови навици, за нещата, които сме загърбвали системно и които винаги сме избутвали най-долу в нашия списък с приоритети. Сега тези неща могат да разцъфтят, така че, това време е отредено за цъфтеж. Цъфтете, младежи!

     

    Дарина

    Най-новото

    София Прайд 2022: Горди да бъдем

    "Горди да бъдем": под този надслов се проведе за петнадесети път в столицата шествието в подкрепа на човешките права на...

    Кучетата лаят, а в Министерството на младежта и спорта всичко си върви постарому

    Първата половин година на новите управляващи в Министерството на младежта и спорта (ММС) се оказа като последните 12 години. Волята...

    Стъпка назад (еп. 18): Украйна от Евромайдана насам, летният туризъм и какво е да си „Мениджър за един ден“

    Добре дошли в „Стъпка назад“ – месечният подкаст на sCOOL Media.     Това е мястото, където говорим за младите и техните идеи....

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката