fbpx

    “Вече имам свободата да мечтая”. История за насилие и спасение

    |

    “Още по време на съвместния ни живот с партньора до себе си, не знаех към кого да се обърна за помощ. По най-лошия начин разбрах, че трябва да предприема някакви мерки”. Така започва своя разказ Станка Димитрова – млада жена, преживяла кошмара на домашното насилие, която намира сили и подкрепа да започне нов живот – далеч от агресията и тормоза. 

     

    Българските власти не публикуват официални данни за случаите на домашно насилие, но проучвания на международни и неправителствени организации разкриват огромния мащаб на проблема. Според различни независими доклади, всяка трета жена у нас е преживяла насилие. Проблемът се изостря значително в резултат от пандемията и затварянето на семействата вкъщи, за което свидетелства скокът на обажданията към горещите линии на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Асоциация “Анимус”. За това какво могат да направят жертвите на насилие, за да не стават част от черната статистика, разказва Анна Георгиева, ученичка в 8 клас на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства ,,Константин Преславски“, гр. Варна. 

     

    Пътят на спасението е дълъг и труден

     

    Станка споделя, че в началото сигналите, че връзката й е токсична, не са били много, но впоследствие се увеличават, завършвайки с физическо и психическо насилие от страна на бившата й половинка. 

     

    Тя признава, че е подценила по-ранните белези, които са подсказвали накъде отива връзката ѝ: „Той не зачиташе мнението ми, обиждаше ме… Близките ми бяха наясно за напрежението между мен и предишния ми партньор. В началото се намесваха и се опитваха да ни помогнат, но нещата не се получиха.

     

    Над шест години по-късно Станка живее нов живот, но раните от миналото не са затворени. 

     

    “Все още се възстановявам от нанесената травма. Продължавам да ходя при психолози, отделно се боря с много други неща. Пътят е дълъг и труден”, споделя тя. 

     

    Независимо от трудностите по пътя, Станка е горда с това, което е постигнала. 

     

    „Върнах си свободата и щастието. Започнах друга връзка. Мечтая за дом, за образование на децата ми. Вече имам свободата да мечтая…“.

     

    “Насилието няма да спре”

     

    Диана Димова/Снимка: НПО портал

     

    Както много други жени, попаднали в клопката на домашното насилие, Станка получава най-ценна подкрепа от напълно непознати хора в лицето на организации, помагащи на жени и деца в риск. 

     

    Диана Димова е един от хората, посветили се на каузата да помагат на жени, преживели насилие. Тя е сред основателите на старозагорската фондация “Мисия Криле”, която започва дейност преди три години. Преди това има дългогодишен опит в създаването и развитието на неправителствени организации в региона.

     

    „Основно сме работили в подкрепа на уязвими групи и особено сред тях жертви на домашно насилие и насилие основано на пола.“, разказва тя. 

     

    Организацията, която управлява към момента, е ангажирана много активно по темата и предоставя денонощни услуги за деца и жени, преживели насилие. 

     

    „Освен подслон, при най-тежките ни случаи даваме най-вече консултативна помощ, психологическа, социална, правна помощ, здравна подкрепа и различен тип консултации в различни сфери на живота”, обяснява Диана Димова.

     

    По думите й, стремежът на “Мисия Криле” е да върне контрола в ръцете на преживелите насилие, “припомняйки им, че имат силни страни, че могат да се справят, че не са сами, че има изход, че не са виновни”. 

     

    Активистката също признава, че пътят към нормалността и автономията е дълъг и труден процес. Има жени, които се връщат при насилниците си. Диана споделя, че това е доста обезкуражаващо за тях като фондация. 

     

    „Насилието няма да спре, даже става все по-зловещо, но нашата врата остава винаги отворена. Това, което правим в такива ситуации с потърпевшите е „план за безопасност“. Под формата на разговор обсъждаме, ако следващия път се случи същото, какво може да направи, за да предпази себе си и децата. Да разпознава, че започва ескалация, когато след втората чашка той, започне да ѝ подмята обидни думи. Да избягва тези ситуации максимално и да се предпази.“ – казва още тя. 

     

    От 2022 г. фондацията  предлага и допълнителна услуга – Фонд за уязвимост, осъществен с подкрепата на програма ,,Невидимата първа линия на Български фонд за жените“. В рамките на фонда организацията може  да обезпечава разходи като такси за детски градини, транспортни разходи, пособия за училища и детски заведения, работа, наеми. Програмата покрива и разходите за издаване на съдебни медицински свидетелства за жертвите на насилие, които са в размер на 40-50 лева. От “Мисия криле” обясняват, че удостоверението е с ключово значение за доказване на физически посегателства, а не винаги жените могат да си го позволят. 

     

    Освен безплатните правни консултации, които фондацията предоставя, тя предлага и  правно представителство, което означава, че жените наемат адвокат и водят дело по Закона за защита от домашно насилие, като хонорарите се покриват от фонда. 

     

    Диана Димова разказва, че фондацията започва да става все по-разпознаваема, като множество жени в риск се свързват с нея в социалните мрежи, или се обаждат по телефона.

     

    “Миналата събота имах четири случая на домашно насилие, на сериозна ескалация в рамките само на един ден. В един от случаите се наложи да ме потърсят децата на една от жертвите… семейство, в което има и убийство на малко бебе… Наложи се да викам полиция, наложи се да бъда част от самия инцидент”, споделя тя. 

     

    Активистката обяснява, че инцидентите зачестяват през почивните и празничните дни, в “отпускарските” месеци като август и декември. 

     

    “Обясняваме си го така, че когато човек не е ангажиран толкова интензивно с работни задачи, на повърхността изплуват семейните отношения, които никак не са розови и започват сериозни ескалации”. 

     

    Ето защо организацията прави всичко възможно да има гъвкав екип, който да може да реагира дори и в почивните дни. 

     

    “Повечето случаи са по време или непосредствено след преживян инцидент. Рядко се търси помощ, когато има само заплахи. Имаме случай, в който след фаталния край хората се обръщат към нас, което е доста късно”, отбелязва Диана. 

     

    Справедливостта – ключ към новия живот

     

    Снимка: Мисия Криле/Фейсбук

     

    Колкото и тежки да са случаите, по които тя и екипът й работят, Диана е категорична, че най-трудно в практиката им е да намерят разбиране от институциите.

     

    „Имаме доста сериозни пробиви и доста потресаващи провали в опитите ни да привлечем някоя институция като партньор. С полицията се работи много по-лесно, нещата са по-структурирани”, коментира тя.

     

    “Борбите ни продължават, тъй като органите за закрила са ключови институции по решаването на тези проблеми. За мен лично работата с институции е много по-трудна и много по-изхабяваща. Работата с клиенти е много по-лесна, защото хората си имат собствени истории, собствен път и капацитет да минат през всички трудности”, обяснява Димова.

     

    Активистката е категорична, че България трябва да прави повече в борбата с домашното насилие, като се започне от обещаните в началото на 2021 г. промени в Закона за защита от домашно насилие. Гражданските организации настояват за премахване на едномесечния срок, в който жертвите на насилие могат да заведат дело, за връщане на корекционните програми за работа с извършителите, които в момента не са активни, както и за увеличаване на санкциите за престъпления, основани на пола. 

     

    “Не може, когато получиш присъда по Закон при защита от домашно насилие, да получиш една административна глоба от 200 лв. Това е смешно! Санкциите трябва да са жестоки”, убедена е тя. 

     

    Според Диана Димова, най-важното и за преживелите насилие, и за организациите, които им помагат, е да има справедливост. 

     

    “Когато няма справедливост, при жертвите наблюдавам обезкуражаване и отчаяние. Справедливостта е част от терапията. Когато потърпевшата види, че той ще понесе отговорност за действията си спрямо нея, това е елемент от нейната рехабилитация и път за възстановяване към нормален живот.“, посочва тя. 

     

    Анна Георгиева

    Най-новото

    Творците на Пловдив

    Освен най-стария град в Европа и индустриалният център на България, Пловдив е известен и със своята вълнуваща и динамична културна...

    Търсим нови автори! Ела на обучение по журналистика и стани част от редакцията

    Националната платформа за ученическа журналистика sCOOL Media търси нови попълнения към страхотния си екип от млади журналисти от цялата страна....

    Промяната настъпва, когато променим средата

    Как България може да спаси младежите си от пропастта на зависимостта

    sCOOL Media бюлетин


    Още от рубриката