Срещаме ви с Полина Петкова от София, автор на подкаста за ментално здаве „Отвътре навън“. Тя го създава, когато е едва на 17 години и това е първият аудио формат на тази тема в България. Нейни партньори са UNICEF и Teen Station, благодарение, на които идеята ѝ се реализира. Срещаме се с нея, за да разберем какво е да поемеш отговорната задача да заговориш за тема „табу“ и защо е важно да си говорим за депресия, тревожност и здравето на вътрешното ни аз.
Автор: Ивана Генчева
Как се вдъхнови да създадеш подкаста “Отвътре навън” и каква е личната ти мотивация, след като знаеш рисковете за откритото говорене на тази тема “табу”?
Ако сега си мислиш, че това е тема „табу, то преди 3 години беше още по-зле. Започнах да мисля в тази насока, защото бях в период от живота ми, в който имах голяма нужда да помогна сама на себе си. Започнах да търся информация и материали в интернет, с които да си помогна, но осъзнах, че такива няма. Повечето материали бяха предимно на английски или бяха терминологично написани, така че един тийнейджър не би успял да ги разбере. Аз исках да прочета нещо синтезирано, кратко, което да ми помогне по-лесно да се справя с трудностите. Това че усетих липсата на такъв тип съдържание за нещо, което щеше да ми помогне, роди идеята за подкаста “Отвътре навън”. Целта беше подкастът да предразполага и слушателите да припознават себе си в зададените въпроси, да намират отговорите, които са им нужни. Защото когато става въпрос за нещо, което се случва в съзнанието ти и в мислите ти, е много важно да се чувстваш подкрепен. Реших да е точно подкаст, защото в разговор се усеща много повече приятелската енергия между хората – в случая межу мен и госта ми. Най-често гостите са психолози или професионалисти.
Кога създаде и стартира “Отвътре навън”?
Идеята се роди преди 3 години, но една година заедно с Teen Station изчиствахме идеята, финализирахме я, писахме сценарии и официално първият епизод излезе януари месец 2022 г.
Какъв е начинът ти за намиране на теми и гости?
Темите, които в момента са записани и излъчени са неща, които ме интересуват. Все неща от моя опит, които съм преживяла. Специалистите, които учавстват в епизодите, са при мен благодарение на UNICEF и Teen Station. Партньорите ми намират подходящите хора, които говорят на достъпен език и представят сложните концепции по разбираемначин.
Какви са предизвикателствата, когато говориш за менталното здраве в открит разговор предобществото? Не рискуваш ли когато говориш на тази тема толкова публично?
Рискът, поне за мен е, че е чисто лично предизвикателство. Защото аз споделям голяма част от себе си. В подкаста разказвам много неща, които са лични и доста от приятелите ми не ги бяха чували, преди да ги разкажа в епизод. Според мен това е причината да е толкова голяма тема табу. Когато започне да се говори за психичното здраве, ти трябва да изразиш пред света, че имаш някакъв проблем, което изисква много голяма смелост. Трябва да се обръща внимание на менталното здраве и да се говори за него, за да осъзнаят хората, че не са сами и има към кого да се обърнат.
Как се надяваш, че работата с подкаста ще повлияе на обществото и дали по този начин подтикваш хората да говорят и да се грижат за менталното си здраве?
Много силно се надявам отражението да е положително. Надявам се, че ще достигне до хората, защото това е тема, за която трябва да се говори особено сред младежите. Това, за което много се радвам, е че подкастът е достъпен начин да достигнеш до терапевт, дори и не пряко. Желанието ми е да помагам на хора, които нямат достъп до този ресурс, нямат достъп до това да отидат на терапия или да чуят нещо, което ги интересува по темата без заплащане, без дори да трябва да излизат от дома си.
Смяташ ли, че хората обръщат достатъчно внимание на менталното си здраве?
Хората в днешно време си мислят, че физическото здраве е много по-важно. Например когато те боли глава, ти е много по-интуитивно да потърсиш помощ и да отидеш на лекар. Но, ако не се чувстваш добре сам със себе си – например получаваш паник атаки, или имаш мисли, които не са приятни, ще потърсиш ли психолог? В повечето случаи отгововрът е „не“, което е много лошо. Мисля, че обществото трябва да осъзнае важността на менталното здраве, защото колкото е важно да отидеш на лекар когато имаш някакъв физически симптом, толкова е важно да отидеш на психолог, когато имаш някакъв психологически симптом.
Какви са обичайните заблуждения около депресията и как можем да ги разсеем?
Най-разпространеното, с което аз съм се срещала е “имам лош ден или лоша седмица – това означава, че съм в депресия”. Не, това не означава, че сме в депресия. В живота на всеки един човек има периоди, в които се чувства много добре и такива, в които не се чувства толкова добре. Това което разграничава депресията от лош период, е продължителността – когато станат месеци, когато пречи на ежедневните ти занимания. Това наистина е диагноза и е клинично състояние, макар че в днешно време този термин се използва много лековато. За да се разсеем от тези мисли, можем да обмислим дали има причина, криеща се зад тях. Ако можем да идентифицираме сами коя е тя, би било чудесно, защото ще опитаме да се справим с нея сами. Но, ако тези проблеми се задълбочат и се чувстваш все едно не можеш да станеш от леглото, не можеш да правиш нищо в продължение на дни, пренебрегваш хигиената си и искаш да се изолираш в собствения си пашкул, тогава е моментът, в който трябва да потърсиш външна помощ.
Как семейството и приятелите могат да продкрепят близък, изпаднал в подобно състояние?
С безкрайно разбиране и никакво осъждане. Когато човек е в лош период има нужда от много подкрепа – да чуе съвет или просто някой да го изслуша. Когато имаш сериозен проблем, нещо което е дълбоко в теб и искаш да споделиш за него, а отсреща чуеш “Еее, голяма работа, к’во се притесняваш? “, това те кара да се затвориш в себе си и да не споделяш. Затова да се чувстваш спокоен, когато споделиш, е много важно – по този начин се изгражда доверие. От гледна точка на родителите –отново говорим за разбиране и да не третираш детето си все едно знае по-малко от теб. “Ти нищо не знаеш, ти не си минал и през половината неща в живота, с които аз съм се сблъскал, нищо ти няма”, са думи които не е хубаво да чува нито едно дете. Не е хубаво да се омаловажават проблемите на младите хора, само защото имат по-малко опит.
Говори ли се достатъчно за хранителните разстройства и има ли начин да се предпазим от тях?
Аз лично нямам позната или приятелка, която да не е преминала през подобен проблем. Когато стане на въпрос за хранителните разстройства, в главите на хората изниква някое много слабо момиче, но това е далеч от истината. Хранителните разстройства са лоша връзка с храната. Няма значение дали ядеш повече или по-малко, когато се чувстваш зле. И двата случая са вид хранително разстройство. Това, което можем да направим като превенция, е да знаем първите признаци на хранителноторазстройство, които са именно щастие, когато пропуснем хранене. Ако усетим, че храненето става фокус в живота ни, без значение дали се стремим да ядем много по-малко или ядем много повече, трябва да се замислим, че има някакъв проблем.
Можеш ли да кажеш как да развием по-добра самооценка, да се виждаме като по-добра наша версия и да се обикнем ?
Само ти изглеждаш по този начин в целия свят, само ти имаш точно тази коса, точно тези очи…Това само по себе си те прави изключително специален. Разбира се, всеки човек дори и най-красивият, има някакви забележки към себе си. В крайна сметка не е важно как изглеждаш, а как се чувстваш. Ако имаш самочувствието, за това, че изглеждаш добре, в 99% от случаите ще излъчваш това и ще изглеждаш много по-привлекателен, отколкото, ако си много красив и имаш страхотни черти, но в същото време имаш много ниска самооценка. Трябва да мислим как да се обичаме, да правим неща, които ни харесват, да се обграждаме с хора, които ни карат да се чувстваме добре, хора които ни правят комплименти, а не с такива, които винаги ще наблегнат на лошите ни страни.
Искаш ли да дадеш някакво послание на читателите?
Обичайте себе си, обичайте хората около вас, пълнете света с любов и положителни емоции, правете това което ви кара да се чувствате цели. Любовта е в основата на целия свят, който ни обгражда, без значение дали е към приятели, родители, към любим човек или към това, което правим. Просто обичайте!
- Телефон помага на хора, преживели домашно насилие - 18.04.2024
- Допреди 3 години менталното здраве беше тема „табу“ - 24.10.2023
