Тази статия е създадена по време на тазгодишното издание на летния лагер по журналистика на sCOOL Media от екип от ученици, включващ Ванеса Ангелова, Никол Богданова и Симона Сакарова.
Седефина Стойчев всяко лято се прибира в България с мисия. Живее в Ню Йорк, но открива смисъл в покрайнините на Перник. От четири години работи като доброволец в приюта за бездомни кучета.
„Тежка и трудна кауза – като започнеш веднъж, не можеш да се откажеш“, споделя тя. За това ѝ напомнят собствените ѝ три кучета, които е спасила от улицата. Грижи се за тях, но и за онези, които все още търсят подслон. Едно от тях е наскоро приет питбул:
„Използван е за кучешки боеве. Има отключен проблем в мозъка. Както се разхождахме, ме нападна и съм цялата изпохапана от него.“
Инцидентът не отказва Седефина – напротив, тя продължава редовно да посещава приюта и да търси осиновители на кучетата не само в България, но и в чужбина.
Дом за бездомните
Стар черен път води към пернишкия приют. В него сега живеят 175 кучета. Повечето от тях са били изоставени или тормозени от стопаните си. Настанени са в клетки. Някои са навън, а други – в затворено пространство. Разхождат ги не само през уикенда, а и през седмицата. Наоколо има широка поляна, която завършва с поточе. Там кучетата се охлаждат през горещите летни дни. Животът в приюта не е идеален, но общо двайсет доброволци, една от които е Седафина, дават всичко от себе си, за да се грижат за тях.
Вътрешните пространства се наричат боксове – места, на които се държат новодошли или агресивни кучета. В този участък е мрачно, а неприятна миризма посреща всеки новодошъл. Покривът тече, вратите на клетките са счупени.
В приюта често работят с травмирани животни. „В Перник уличните боеве са често срещани и обикновено остават ненаказани“, казва служителката Надя Райкова. Животните често са недоверчиви и агресивни, а някои прекарват времето си в клетки, без да пожелаят да излязат. По думите ѝ, въпреки усилията на персонала, те остават „забравени затворници“.
Забравят ги и бившите им собственици. Според Райкова и колегите ѝ много хора взимат домашни любимци, без да разбират отговорността си към тях. Някои не влагат нужните усилия и време. После изхвърлят кучета на улицата без храна и вода, а понякога ги използват в боеве.
Проявите на насилие съвсем не са рядкост. През пролетта случай на жестокост над животни в Перник влезе във всички новинарски емисии и предизвика многохилядни протести в цялата страна с искане за законодателни промени.
Задържаните, мъж и жена, са изтезавали и убивали котки, кучета, зайци, морски свинчета и други животни. Зверствата са извършвани по поръчка на „клиенти“ от цял свят, а кадрите са били разпространявани онлайн срещу заплащане, включително и чрез криптовалути. Впоследствие, след направено искане за изменение на мярката, през юни Окръжен съд – Перник наложи гаранция в размер на 8000 лв.
Живот в приюта
Дейността на пернишкия приют се финансира от общината. Тя осигурява достатъчно храна за всички кучета. Доброволци също даряват средства, както и поемат допълнителни разходи по транспорт, медикаменти и строителни материали.
Служителите на приюта отчитат необходимостта от повече пространство за кучетата. Затова в момента се изгражда допълнително разширение. Създадена е и клиника към приюта, която предстои да бъде обзаведена. „Общината помага, но недостатъчно, липсват лекарства и ваксини – купуват ги доброволците“, споделя Райкова.
В приюта работят четирима гледачи, ветеринарен лекар, ловец и администратор – екип, който е крайно недостатъчен, за да осигури пълноценна грижа за всички 175 кучета. Поради тази причина персоналът редовно разчита на помощта на Седефина и други доброволци.
Примерът на Перник
Кастрацията също играе ключова роля в справянето с проблема с бездомните животни. През 2020 г. Перник става първият град с постоянна безплатна кампания за кастрация, чипиране, обезпаразитяване и ваксинация. До момента са обработени 2968 кучета.
Благодарение на тази политика и усилията на общината Перник е сред успешните региони в страната. Данните за 2024 г. показват над 10% спад в заловените бездомни кучета спрямо предходната година и ръст в осиновяванията – близо 22% от тях вече са намерили дом, се посочва в отчет на Министерството на земеделието и храните от миналата година.
Като резултат общото количество бездомни кучета в Перник продължава да намалява, подкрепено от активна политика за кастрация и осиновяване. Кастрацията е и полезна за животните.
„Тя помага да бъде намален рискът от редица заболявания, които са свързани с функцията на половите жлези, в това число тумори на млечните жлези, матката и яйчниците“, казва управителката на приюта Анна Петкова. „За мен кастрацията трябва да бъде задължителна.“
Петкова и община Перник призовават собствениците на домашни любимци да ги регистрират, както изисква законът. Регистрацията улеснява откриването на изгубени животни, гарантира по-голяма безопасност и насърчава отговорното стопанисване. Въпреки това, от 2004 г. насам в Перник са регистрирани едва 780 кучета, а през 2024 г. – само 28.
Все по-често граждани настояват за създаването на зоополиция. Темата се обсъжда и в Народното събрание, но липсата на финансиране, подготвени кадри и ясен механизъм за действие засега блокира реализацията ѝ. Въпреки потенциала ѝ, идеята остава само намерение, а случаите на жестокост често остават ненаказани.
Ефективна регистрация и контрол биха позволили на общините да следят броя на домашните и бездомните кучета и да се грижат по-добре за тяхното здраве.
Да осиновиш, вместо да купиш
Желаещите да имат собствен домашен любимец често предпочитат да купуват кучета онлайн или от развъдници. Това обаче крие сериозни рискове, предупреждава управителката на приюта Анна Петкова: „Продажбата на кучета онлайн трябва да бъде забранена.“
Според нея такава забрана би ограничила злоупотребите и би гарантирала по-хуманно отношение към животните. Въпреки че наредба определя минималните изисквания за зоомагазини, развъдници, приюти и пансиони за животни – те трябва да са регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), да имат договор с ветеринарен лекар, обучен персонал със сертификат за хуманно отношение и подходящи, чисти и безопасни помещения, разделени на зони – често реалността е различна. При масовото развъждане кучетата често страдат – майките са изтощени от непрекъснато раждане, настъпват кръвосмешения, а новородените се раждат болни. Насърчаването на осиновяването и отговорното развъждане е част от устойчивото решение.
Осиновяването е един от основните начини кучетата в приюта да намерят нов дом. От началото на 2025 г. в Перник са осиновени 47 кучета или 10% от всички. Въпреки усилията, осиновяването остава предизвикателство – много хора продължават да купуват „породисти“ кучета от зоомагазини или онлайн платформи, където липсва контрол върху отговорността на бъдещите собственици.
Осиновяването на куче от приюта преминава през стриктна процедура – включва интервюта, посещение на дома на бъдещия стопанин и последващ контрол. Дори след осиновяване служителите извършват проверки, за да се уверят, че животното получава необходимите грижи. Случвало се е осиновено куче да бъде върнато в приюта, защото е било вързано на къс синджир, без храна, без вода и без грижа.
„Академия за приюти”, проект на неправителствената организация „Четири лапи”, цели да улесни осиновяването на домашни любимци от приюти, така че повече изоставени животни да намерят дом.
„Това е обучителна платформа, която цели да даде практически насоки и подходи за ежедневна работа в приютите. От 2022 г. съществува и я има на 13 езика, като се работи по още два”, споделя Гергана Блажева, координатор „Обществена ангажираност” в организацията.
Всеки, който се интересува от темата за безстопанствените животни, може да участва в обучението – то е напълно безплатно и се провежда онлайн. Програмата се състои от девет модула и след завършването на курса се предоставя сертификат.
„Осинови, не купувай, не подценявай животните, които са в приюти“, призовава Гергана Блажева и насърчава хората, които обичат животни, да преминат през Академията, защото това ще направи доброволчеството в приют по-лесно.
